Ирина Купенска: Хората имат нужда да виждат, че мечтите се сбъдват

Когато преди десетина години кулинарните блогове бележат бум, Ирина Купенска е все още сред начинаещите кулинари. И тя, като повечето от тях, е без професионално образование за готвач или сладкар. Просто обича да готви, има открит афинитет към десертите и се справя страхотно и с тяхното приготвяне, и с красивото им презентиране, и със заснемането. Блогът й Sunshine's Kitchen бързо става притегателен адрес и за тези, които търсят кулинарно вдъхновение, и за най-обикновени чревоугодници.

Повечето кулинарни блогове съществуват до днес, постоянно се явяват и нови. Качеството на рецептите неспирно расте, като част от блогърите успяха да постигнат визия и оригиналност, идентични с най-големите в този занаят, при това извън България. Те натрупаха толкова последователи и верни фенове, че някои попизпълнители, минаващи за звезди, сигурно много им завиждат.

Една от тях обаче надскочи сцената на кулинарните блогъри у нас и превърна хобито си в професия, която днес практикува на световно ниво. Ирина Купенска заминава за Лондон през 2012-а, за да учи в прочутата академия Le Cordon Blue. Успехът сякаш е създаден по нейната кройка - след обучението си тя започва работа в престижния хотел "Савой", а скоро след това е назначена за шеф на сладкарницата му. Сред клиените й са Стивън Хокинг, Джони Деп, Майкъл Бубле, Никълъс Кейдж и т.н.

Въпреки че Ирина от 6 години не живее в България, феновете й следят всяка нейна професионална стъпка и очакват доверчиво следващата глава на нейната приказна история. За всички тях е важно, защото тя е живото доказателство, че мечтите се сбъдват. Че колкото и невъзможно да изглежда, в бъдещето на смелите има винаги по една златна парa в десерта.

- Ирина, вашият професионален път е вдъхновение за много хора. Нека ви върна към началото - каква мислехте, че ще станете, преди да решите да учите сладкарство?

- Макар и често да съм разказвала за това как реших да уча сладкарство, не съм отделяла особено внимание на годините преди това. Когато през 2007 година завърших Великотърновската природоматематическата гимназия, знаех че със сестра ми ще заминем да учим и живеем в София. Въпросът къде и какво никога не е бил категоричен и може би това е бил скрит сигнал, че не съм се насочила към правилното място. Отне ми 4 години, учейки публична администрация в Нов български университет, за да разбера, че трябва да променя дестинацията си.

- В онези години създадохте кулинарния си блог, нали? Представяхте ли си, че един ден той, както и уменията ви, ще бъдат на високо професионално ниво?

- Създадох блога през есента на 2008 година и мисълта, че някога ще превърна хобито си в професия, не е минавала през съзнанието ми дори за секунда. Тогава дори представите ми за сладкарството бяха съвсем други - сладки, торти, мъфини. Чак по-късно открих любовта си към френските макарони. Първите 2-3 години прекарах в трескаво търсене и приготвяне на рецепти, следях предимно американски блогове и правех модерните за тогава десерти с основна целева група - любителите сладкари, които да могат безпроблемно да приготвят рецептите ми вкъщи. Сега нещата изглеждат по съвсем различен начин.

- Le Cordon Blue е легендарно място за всеки, изкушен от кулинарията. Защо е така?

- Le Cordon Blue е мечтаното училище за всеки, който иска да се занимава професионално с кулинария. Самата Джулия Чайлд е била възпитаник, както и невероятно талантливият шеф Емил Минев, който стартира професионалния си път там, а днес е директор на Лондонския филиал. Това е огромно лично постижение за него, а за нас като българи - чест и гордост. Само съжалявам, че е започнал работа там след моето завършване и че не съм имала възможността да се запозная с него лично.

Самата академия като институция е изключително добре организирана и за относително краткото време от 9 месеца получаваш всички базови знания, с които да стартираш в професионалния свят. Професионалното оборудване е съобразено с всички най-нови стандарти, а учебната програма се мени често, за да бъде в крак с модните тенденции в кулинарията.

- Как заминахте да учите там?

- През 2011-а бях последна година в НБУ, работех почасово в едно магазинче за подправки на ул. "Иван Асен" в София, а блогът отнемаше останалото ми свободно време. Тогава знаех, че публичната администрация няма да бъде сферата, в която искам да се развивам, но и в същото време нямах смелостта да мечтая за повече. Майка ми беше човекът, който един ден седна до мен и каза, че ако искам да замина да уча сладкарство в чужбина, имам пълното им съгласие и подкрепа. Не ми отне дълго време, за да намеря правилното училище и се спрях на Le Cordon Bleu – Лондон, най-вече заради английския, макар че днес бих посъветвала бъдещите сладкари да не се страхуват от езиковата бариера и да изберат Париж като дестинация.

- Първите два семестъра бяха като утвърждаване на знанията ми, но нещата започнаха да стават по-сериозни в края на втория и през целия трети семестър. Тогава се работи усилено с шоколад и захар за създаването на артистични скулптури. Спомням си, че дори при някой по-лесен десерт, за който съм била убедена, че е изпълнен добре, учителите ми са имали забележки, защото там се търси перфекционизъм във всеки детайл.