Ирина Купенска: Хората имат нужда да виждат, че мечтите се сбъдват

- Да, все още работя в Швейцария - четири месеца през лятото и четири месеца през зимата, а останалите два месеца през пролетта и два месеца през есента прекарвам със семейството си или в пътешествия.

Работата в Швейцария е коренно различна от тази в Лондон. Хотелът, в който съм, е малък и бутиков, продукцията не е мащабна, но за сметка на това приготвяме абсолютно всичко на място - от лакомствата, които всеки гост получава в началото на престоя си, до закуската, селекцията от десерти за обедното меню, а ла карт менюто за вечеря, сладоледите и кутията с шоколадови бонбони за финал на вечерта. Всяка неделя в ресторанта на хотела приготвяме огромен брънч с над 20 вида десерти, подредени върху пищен бюфет.

- Макар отдавна да не сте в България, тук има много момичета и жени, които не само помнят името ви, но следят къде живеете, къде работите, как сте. Нека оставим скромността настрана и да си поговорим за това с какво според вас заразявате най-силно хората.

- Хората имат нужда да виждат, че мечтите се сбъдват. Искат доказателство от плът и кръв, а когато са следяли някого от самото начало и виждат развитието му през годините, тогава сякаш реализираната мечта е още по-осезаема. Знаеш ли, аз получавам немалко писма от млади момичета и момчета, които са се насочили към сладкарството и които ме питат за мнения и съвети. Питат ме за живота в Лондон и Швейцария, за това дали трудно се намира работа, дали могат да живеят с ниската в началото заплата. Опитвам се да им давам обективен отговор, макар и всяка история да е различна и не всеки професионален път се развива по един и същ и начин. Не знам дали в мое лице те виждат себе си след години, но искрено се надявам да поемат по правилния за тях път. И нека не забравяме, че всичко започва от тази първа и най-важна стъпка.

- Мисля, че когато получих третото си повишение в "Савой" след само година и половина. Тогава си казах, че явно моите шефове виждат в мен човек, на когото могат да разчитат, човек, който да бъде начело на цял екип от други сладкари. Тогава си дадох сметка, че явно всичко, което правя, работата, която показвам всекидневно и отношението ми към останалите, дават резултат.

В края на март месец бях в Лондон за няколко дни и се срещнах с част от бившите ми колеги, включително и с главния сладкар на "Савой", който си остава човекът, от когото съм научила най-много досега. Та той ме попита дали не искам да се върна в Лондон и да работя рамо до рамо с него, без дори да има нужда от предварителни интервюта. Самата идея, че дори 3 години след напускането ми той ми предлага толкова висока позиция, за мен означава много.

- Има ли горна граница стремежът ви за развитие и усъвършенстване?

- Не мисля. В нашата сфера развитието е непрестанно, а стремежът за усъвършенстване не е константна величина.

Дори и да си мислиш, че си стигнал тавана, откриваш, че има цяло съзвездие над него

- За мен успехът е пряко свързан с удовлетворението. Независимо дали бих работила в малък хотел, при световноизвестен сладкар или имам собствена сладкарница. Щом се чувствам щастлива и удовлетворена от работата си, значи съм постигнала успех към този етап от живота си.

- Какво бихте казала на всички онези млади хора, които се притесняват, че когато излязат от страната ни, ще бъдат третирани като недостатъчно европейци, като недостойни да се развиват и да успяват наравно с всички останали?

- Живяла съм в три държави извън България и никога не съм се чувствала като недостойна или недостатъчна. Смятам, че човек трябва да бъде с високо вдигната глава и да отстоява правото си да бъде това, което заслужава. На кулинарната сцена, особено когато говорим за голям град като Лондон, никой не обръща внимание на националност, култура, цвят на кожата. Ако може да докажеш себе си като равностоен, трудолюбив и упорит човек, който умее да работи в екип и да уважава останалите, нищо и никой не може да спре развитието ти. Силно вярвам, че човек е сам господар на съдбата си.

Кухнята ли е най-важното място в дома за вас и как сте я организирала?

Все още нямам мечтания дом и кухня, но се надявам и това да се случи някой ден. Бих я организирала практично, със светъл и семпъл дизайн. Много харесвам отворения стил кухни, които прерастват в просторна всекидневна и трапезария.

Кулинарията е изкуство и като такова докосва суетата на своите създатели. Ако имате време да се погрижите или за своя външен вид, или за този на трапезата, какво ще изберете?

С добро планиране и организация човек може да се погрижи и за двете, но определено външният вид на трапезата отнема повече време, отколкото моя. Когато посрещам гости, обикновено оставям последните 30 минути за себе си и са напълно достатъчни.

Скъпи читатели, ако познавате жена, която ви вдъхновява, посочете ни я!

Тук може да прочетете какви са критериите, по които може да номинирате вашите любимки.

Очакваме писмата ви на електронна поща [email protected], или като лично съобщение на страницата на mila.bg във Facebook (https://www.facebook.com/www.mila.bg/)