- Лондон е изключително колоритно място и е разбираемо Le Cordon Bleu да изобилства от хора от различни държави, религии и култури. Групите, в които са разделени студентите, са само от десетина човека и бързо се сприятеляваш с онези от тях, с които намирате общ език. Поддържам връзка с немалка част от хората, които срещнах там и благодарение на социалните мрежи и интернет знам какво се случва с тях и кой към каква сфера на сладкарството се е насочил. Едно момиче от Индия отвори изключително успешен бутик за сладоледи в Бомбай, а друго - от Бразилия, направи семейна сладкарница. Много близка моя приятелка, с която се видях преди няколко месеца, тъкмо отвори сладкарница в покрайнините на Лондон, друга - от Бахрейн, прави обучения за начинаещи. А най-голямата изненада дойде, когато бях в Сидни миналата година. Получих съобщение от първото момиче, с което се запознах в Лондон - родом от Индонезия, което от години живее в Австралия и работи в сладкарница за веган десерти. Бяха минали 5 години от последния път, в който се видяхме.
- Какви са преподавателите в Le Cordon Bleu, колко големи професионалисти са?
- Всеки от тях е абсолютен професионалист и с изразен талант към отделни сфери на сладкарството. Двама от френските ми учители дори участваха в световната купа по сладкарство през 2013 и 2015 година в Лион. Един от тях се премести да преподава в Тайван и с интерес следя работата му. Миналата година шеф Джули Уолш, която е директор на екипа от сладкари, заедно със студенти и преподаватели направи римейк на сватбената торта на кралица Елизабет и принц Филип за документалния филм A Very Royal Wedding.
- Много скоро след като завършвате получавате място в престижна сладкарница в Лондон, при това начело на екипа. Звучи като приказка. Как стана възможно?
- Всъщност аз започнах работа в хотел "Савой" и след година и половина шефът ми дойде при мен и ми предложи да застана начело на екипа, който ще приготвя десертите за новооткритата сладкарница. За мен беше изключителна чест да приема предложението, макар и да знаех, че работата ще бъде изключително отговорна и трудоемка.
- Най-важното, което човек трябва да притежава в нашата среда, е страст и любов към това, което прави. Работата на сладкаря и готвача не е за онези, които искат 8-часов работен ден и почивни дни всяка събота и неделя. Много често ставаш призори и се прибираш в малките часове на нощта. Работиш на крак, под стрес и много често получаваш задачи, които трябва да се изпълнят на секундата. Но ако в края на деня изпиташ чувство на удовлетворение независимо от умората, значи си на правилния път.
- Какво ви коства преследването на тази мечта?
- Това, което ми костваше най-много работата ми в Лондон, беше отношенията ми с близки за мен хора.
Наивно вярвах, че всеки би разбрал този луд кариеризъм,
към който се стремях и че би уважил решението ми да преследвам мечтите си. Тогава, в един много труден и преходен период за мен, една приятелка ми каза, че нещата, които си отиват, когато ние се развиваме, е, защото не успяват да се развият с нашето темпо. И че това, че си отиват, е за добро, за да оставят място на други, нови и по-хубави неща, които да са в баланс с нуждите, мечтите и възможностите ни.
Не знам дали съм й казвала, че дори тогава да не й вярвах, днес знам колко е била права.
Коментари (0)
Вашият коментар