През 1984 г. взех интервю от Младен Исаев. Той е съкилийник на Вапцаров по време на процеса. Исаев разказа следното:
“През дългите затворнически нощи шепнешком разговаряхме с Никола и веднъж той ми каза, че в Дирекция на полицията се е опитал да сложи край на живота си. Този факт особено ме озадачи… След безкрайните мъчения в ръцете на поета случайно попаднало малко ръждиво кабърче. Забил го във вената на лявата си ръка. Кръвта потекла, а той мълвял: “Враг будет разбит - победа будет за нами…”
Кой спасява “Прощално”?
Бойка твърди, че заедно с “Предсмъртно” го е получила на хвърчащ лист при последното свиждане с Вапцаров. Младен Исаев обаче настоява, че той е спасителят. Изнася от затвора тетрадка със стихове и тефтерче на разстреляния.
Според легендата творчеството на Вапцаров вдовицата сложила в гърне, а него в тенекия със сирене под въглищата в мазето. “Предсмъртно” и “Прощално” винаги носела със себе си. Преписвала ги и раздавала на приятели и роднини.
Бойка премълчава, че при преписването е редактирала поета. Думата “неискан” в “Прощално” неудобно боде очите на читателя. От времето на Ромео и Жулиета няма “неискан” в истинската любов!
С една от писалките на Вапцаров преписвачката заменя “неискан” с “далечен”. Така недоразумението е изгладено. 
След народната победа
Никола Вапцаров влиза в партийната пропаганда. Ония, които го пращат на ешафода, използват името му за евтина агитация. Майката на поета е развеждана като мечка по пионерски събрания. Да разказва спомени с премълчани истини.
Бойка развява “Прощално” като знаме. Благодарение на фалшификата влиза в номенклатурата. Редактор е в БТА и кореспондент в Москва. После получава заплата в Института за литература при БАН.
А разстреляният Никола Вапцаров остана “неискан” и “далечен”. Защото Бялата врана отдавна живееше с друг мъж.
Коментари (0)
Вашият коментар