И понеже Великден е най-големият християнски празник, ние решихме да ви срещнем не с кого да е, а с един изключителен човек, творец на световно ниво и извор на великанско вдъхновение. Ева Тонева започва своите кулинарни опити преди няколко години, когато излиза в майчинство, и като много от нас в началото снима храната със сапунерка. Нейният съпруг обаче съзира веднага таланта й и я стимулира да разбере какво има по-натам по пътечката, която е поела така неуверено. А по-натам има фантастично развитие на нейните кулинарни и фотографски възможности, има публика, има световно признание. Да, Ева, която започва плахо със сапунерката, преди година бе обявена от престижна класация за четвъртия най-добър фууд стилист в света! За нас е чест и радост да посрещнем светлината на Великден в компанията на това вечно усмихнато момиче, което ухае на ванилия и говори с гласа на влюбен ангел.
Ева, как започна твоето приключение с кулинарията?
Първият ми спомен е как разглеждам готварски книги вкъщи. Имаха много малко илюстрации и макар че още не можех да чета, разглеждах с часове картинките. Вторият ми спомен е как баба ми ме учи да готвя. Аз още не можех да си нарежа продуктите и тя ми помагаше. Оттогава си спомням една плакия с тиквички, която и до днес ми е любима. Друг спомен е с другата ми баба, която беше майсторка на баниците. Имам уникална рецепта, която е наречена на нея – Велика баница. Тя е с козуначено тесто и е сиропирана.
Още като дете ли знаеше с какво искаш да се занимаваш?
Не. Това, което исках още като ученичка, беше да уча фина механика и оптика. Беше ми много интересно. Още в часовете по физика бях завладяна от темите за пречупването на светлината, огледалните образи и т.н. Понеже съм от Плевен, родителите ми тогава не ми позволиха да дойда в София, за да уча това. Влязох в Техникум по облекло. Сама се подготвих за изпита – в единия край на апартамента правех ремонт, а в другия - композиции и рисунки. Влязох без проблем и завърших с отлична диплома. Кандидатствах икономика, като ме приеха и в Свищов, и в София, и във Варна. Избрах Свищов, защото е по-близо до Плевен. Завърших там предсрочно. Още първата година разбрах, че ходенето на лекции е загуба на време, и минах на индивидуален план на обучение. Завърших по-бързо висшето си образование, но така и не започнах работа в моята област. Иначе съм дипломиран застраховател.
След завършването започнах работа на шега в един златарски магазин. Да, била съм продавачка! :) Запознах се с моя съпруг и много бързо се оженихме. Седмица след като се запознахме, той ми предложи брак.
Ехааа! Ами да, то злато не се изпуска!
Дойдоха децата, а мъжът ми получи изгодно предложение за работа в чужбина. Дъщеря ми беше на пет и половина, а синът ми – на шест месеца. Оставихме всичко и тръгнахме само с най-необходимото да осъществи той мечтата си – да се реализира в професията си. Последваха едни от най-хубавите, но и най-трудни години в съвместния ни живот. Три години живяхме в Бърно и там започнах да се занимавам с готвене и с фотография на храна.
Форумска ли беше първоначалната искра?
Да. Един от големите сайтове за бебета е мой. Той се роди успоредно с дъщеря ми. След това се роди едно сдружение с нестопанска цел с доста добре развита благотворителна дейност. Прекратих я в момента, в който повече не можех да я развивам. Та в този сайт отбор мами, докато си гледахме децата, готвехме, снимахме и публикувахме. Един ден дойде предложението от моя мъж да започна да се занимавам професионално с фууд стайлинг и фууд фотография.
Доколкото те познавам, ти си му казала: „Аз?! Професионално?! Ти полудя!“
Да, така е, аз не вярвах, че това е възможно. Но той инвестира в мен – купи ми фотоапарата, обективите, отражателите и изобщо цялото оборудване. Говорейки как си представяме себе си след пет години, той ми каза, че категорично си представя как след пет години аз снимам за списания и за реклами. Аз му казвах, че е луд и че това са измишльотини. Но така и стана – върнахме с в България и първият ми ангажимент беше едно гостуване в сп. „Меню“. Седмица след това ме поканиха като фууд стилист на реклама за кайма и това беше истински скок в дълбокото. Аз още нямах представа как се случват нещата. Работата ми с бранд мениджърите беше голяма школовка и вдигане на нивото. С техните високи изисквания ме стимулираха да уча, да работя и да ставам все по-добра. Работата намаля, но за мен естественото развитие е създаването на собствени рецепти – авторски, които да са съобразени с българския вкус. Както и такива, които са по-съвременни и биха се харесали, но изключват така наречените модерни продукти, които не са достъпни за всички. Моето желание е с наличните в шкафа продукти и с малко повече въображение всеки да може да разнообрази менюто си. И в същото време да покаже отношение и любов към близките си, защото за мен готвенето е любов.
Ти направи електронно списание Eva Toneva magazine, което вече излезе в два броя. Първият беше в партньорство с шеф Радослав Машков, когото ние сме представяли. Но когато ти си му предложила да си партнирате в този проект, си виждала ястията му само на снимка. Как разбра, че са и вкусни?
Когато видя нещо или някого, аз си го припознавам. Няма как да ти го опиша. Това чувство идва още при първия допир, при първия поглед, при първата усмивка. Те няма как да ме излъжат. Интуитивна личност съм и много рядко може първата преценка да ме излъже. Не че не се е случвало, но с него просто...
Коментари (0)
Вашият коментар