Скиатос и Скопелос: Мамма миа, ама Гърция не е само Халкидики (галерия)

А относно „Мамма миа“ манията:

Едно от нещата, с които се гордеят двата острова е, че там е сниман филмът „Мамма миа”. Доколкото си го спомням, беше някаква романтична боза, но за тези, които са фенове на този тип филми, островчетата имат допълнителна атракция. Независимо дали заради филма или не, си заслужава да се види църквичката Agia Ioannis, която се намира от страната на Скопелос таун, но за да се стигне до нея, трябва да се обиколи почти целия остров. Много живописно и наистина романтично място! В залива Glisteri пък има и една арка, на която също са снимани сцени, както и на плажа Kastani.

Транспортни

Нетърпеливи да разгледаме острова, а и за да не губим ценно време за правене на тен още щом хвърлихме раниците излязохме да търсим плаж. Един поглед отдалеч на градския плаж ни увери, че не искаме да оставаме там и се ориентирахме бързо къде спира автобуса. Избрахме си едно място напосоки (Milia), горе-долу на средата на маршрута на автобуса и… отбелязахме личен рекорд за най-скъпоструващо ходене на плаж. Билетът за автобуса беше 3,40 евро на човек и то в едната посока. Мдаааа. Явно трябваше да измислим друг начин за придвижване.

На връщане забелязахме, че хората, които се качваха от спирки, близки до градчето, плащаха по-малко и преценихме, че ако отидем до най-близкия плаж, ще ни излезе по-поносимо. На следващия ден отидохме до Stafilos, на около 4 км от градчето и платихме ‘само’ по 1,40 евро на човек в посока.

Тук е моментът да отбележа, че има само един автобус, който се движи около островчето и пътува горе-долу на час, а в някои периоди от деня и на час и половина. Последният тръгва от последната си спирка към 19 ч., което също не е особено удобно, тъй като към 18-19 ч. слънцето вече става по-поносимо и на нас лично ни е приятно тогава да сме на плажа.

Затова на следващия ден минахме на по-добрия вариант: мотопед (или мотопед, както ги наричат местните). Препоръчвам го, особено за хора, които ще останата по-дълго, защото за колкото повече дни се наеме, толкова по-нисък е наемът. За един ден ние платихме 12 евро за 50-кубиково мотопедче, за повече дни може да се договорите за по-малко. Нарекохме го Кими заради марката му Kymco и защото сме фенове на Кими Райконен. Та с Кими хубаво обиколихме острова.

Филип много се притесняваше дали ще ни издържи двамата по доста урвестите и тесни пътища. На някои места, особено в участъка към "Мама Миа" църквичката, бая му взехме душичката на горкото, ама удържа геройски. След като няколко дни се съобразявахме с разписания и маршрути на обществения транспорт, се почувствахме волни птички в тоя ден. Кеф ти – спирка за снимка, кеф ти – плаж, кеф ти – спонтанно решение да завием наляво, вместо надясно. Така може да се насладиш както на зашеметяващите гледки, които се откриват почти на всеки завой, така и на невероятните аромати от растенията и дърветата покрай пътя.

Две думи за плажовете тук: далече са от градчето и изискват организация с транспорта, но иначе нямаме забележки – красиви заливчета, на които има място както за платените чадъри със шезлонги, така и за собствени чадъри. Хубавото е, че на повечето има и дървета, които дават възможност да се прислониш на сянка в най-горещите часове на деня. По плажовете има пясък, по-едричък, но все пак пясък. На няколко места бяха укрепяли плажовете с бетон, но го бяха направили много добре – почти не си личеше или поне не правеше лошо впечатление. Водата беше много чиста, синьо-зелена и приятна. Скаличките в близост до брега предлагат допълнителни забавления на любителите на шнорхелинга.

Ние гледахме да ходим на по-спокойни места, но все пак дори и там, където имаше атракциони от сорта на водни ски и каяци, те са изтеглени в края на заливчетата и по никакъв начин не пречат или застрашават плажуващите.

Градчето Скопелос

Напомни ни на снимки, които сме виждали от Санторини и другите бяло-сини островчета. Тесни уютни улички, бели къщички, китни храстчета и цветя и… много стръмно. Определено не е за хора, които не обичат да се движат. Разбира се, винаги има опция да се придвижваш с мотопеда, но предполагам ще отнеме малко време, докато се разучат маршрутите, тъй като на повечето улички има и стълби и не може с мотопед. Въпреки че вече сме ходили на много места в Гърция, все пак това градче си имаше своя специфична атмосфера, която много ни допадна. Няколко дена обикаляхме нагоре-надолу и всеки път се изненадвахме от нова къщичка, храстче, чупка или гледка към морето.

Градчето наистина е малко, обаче сигурно е рекордьор по брой църкви на глава от населението (особено ако броим само постоянните местни жители). Мина ни някаква идея да ги броим, ама бързо се отказахме.

Котките

С Филип единодушно решихме, че ако живееш много свято и безгреховно, в следващия си живот се прераждаш в гръцка котка.

То, не че котките на други места изглеждат отрудени и нещастни, ама тия в Гърция са егати принцесите! По цял си избират най-дебелите сенки, вечер излизат да ‘раздвижат’ по уличките и, като огладнеят, се присламчват към някой сладко похапващ турист, изваждат най-миловидната си физиономия, на която не можеш да откажеш да споделиш и най-вкусната си хапка. И най-вече позволяват ти да ги пипнеш или погалиш само в краен случай, и то само ако имат интерес от това. Обикновено на умиленото ни „пис-пис-мацо” отвръщаха с безразлични погледи, които сякаш казваха „Оф, туристи! Какво са ми са се разлигавили сега, не виждат ли че съм заета със себе си!”. Целогодишно изцяло здравословен живот: чист въздух, чиста диетична средиземноморска храна и никакъв стрес! Май трябва да вземем пример от тях!

Where to eat

Ами, хубавите места са много, ако не и почти всички. Нашият принцип като си избираме ресторант е да не изглежда много лъскаво, да е пълно и да има повече местни хора. Е, всъщност противно на този принцип последната вечер попаднахме в

Anna’s – интересен ресторант,

с малко по-завъртяно меню, където май имаше само чужденци. Но си беше уникално вкусно! Другите места, които ни бяха препоръчани от местни и от българи, работещи на острова са

Таверните Ta Kumata и Nostos –

там може да хапнете традиционните манджи, риби, агнешко. И като казваме таверна си представяйте просто типично малко ресторантче, а не арена за шумно чупене на чинии и сиртакита.

Anatoli

също изглеждаше добре, намира се близо до замъка (Kastro) и има жива музика и уникална гледка към морето.

С две ръце препоръчваме да хапнете от местните типични пайове в

„Mihalis” –

малко магазинче с няколко масички на ъгъла на една от вътрешните улички, много близо до крайбрежната. Пайовете някои биха ги оприличили на нашите баници, ама не са точно като тях. Правят се от ръчно разточвано тесто, и не стоят на много пластове като нашите баници, освен това са много хрупкави и не толкова мазни. Задължително опитайте този със сирене и този с крем, канела и пудра захар. Кафето, което ни направи самият Михалис, също беше уникално вкусно. Пайовете ги върти майка му в кухничката над тезгяха. Страхотно местенце, което изглежда сякаш си е там от векове – нещо като местната пекарна, в която се отбиваха съседите, кой да си напазарува за закуска, кой само да побъбри.

Ясас!

Не знам на какво се дължи отрицателното мнение на много хора за гърците, но за пореден път се убедихме, че са всъщност много дружелюбни и позитивни. Предполагам и заради това, че градчето е малко и всички се познават, ама не може да минеш покрай някой и да не го поздравиш! Особено бабите много държат да ви поздравят и имахме чувството, че наистина ни се радваха, въпреки че ежедневно не знам колко туристи минават по тия улички. И все нещо тръгваха да ни разказват, ама ние нали не разбираме бъкел гръцки, само се хилехме в отговор учтиво и доброжелателно. Даже една бабетка на електрическа инвалидна количка бръмчеше по улицата с немалка скорост, но успяваше покрай всяка къща като мине да подвикне "Ясу!" на човека, който или е приседнал навън, или си върши нещо вкъщи, но не пропуска да се провикне и той в отговор.

Островчето е малко и въпреки че бяхме само за няколко дена, започнахме да срещаме познати физиономии на други такива като нас, с които сме били на един плаж или в едно заведение и да се поздравяваме като познати, дори и без да сме си разменили и една дума преди това.

Какво не успяхме да направим, но може би си струва да се направи:

Разходка с корабче със стъклено дъно в Marin park-а, който е между Скопелос и Алонисос. Може да се видят делфини и тюлени и се обикаля третия остров, който ни се стори също много интересен и най-вече – див.

Заливчето Glisteri – освен че е много красив, врязан в сушата залив, има и таверна Costas, която е прочута с вкусната си храна. Казаха ни, че дори Джейми Оливър го бил показвал в предаването си. Не се и опитвахме да си представим какви може да са цените, защото преценихме, че така или иначе няма да ни е по джоба, но може би си заслужава.

Една седмица на двата острова определено не в достатъчна, ако искаш хем да видиш всичко, хем да се насладиш пълноценно на слънцето и водата! Ако имаме възможност пак бихме отишли, като аз лично бих предпочела да отделим повече внимание на Скопелос и на Алонисос.

На прибиране, по стар обичай, София ни посрещна с облаци, гръмотевици и студ – като да искаше да измие набързо хубавото усещане от пътуването в Гърция!

Хубаво, ама не успя!

Автор: Боряна Първанова

Снимки: авторът с изключение на началната снимка (Pixabay)