Необятната прелест на Позитано (снимки)

Да наречеш Позитано перла на Амалфитанското крайбрежие, е изключително банално. Още по-изтъркано е и да сравниш изживяването си в него с пребиваване в рая.

Но Позитано е такава прелест и опиянение, че щом го види за пръв път, човек остава без дъх заради струпаната на едно място толкова красота във всичките  измерения.

Това, което стряска още от първия момент, е вертикалността на града, който изглежда като надвесен. Идвайки с кола от високо, човек вижда зашеметително красив пейзаж и кристалносиньо море под амфитеатъра от мозайки.

Тераси от лимонови градинки и маслинени дръвчета висят отвсякъде, смесвайки ярките си жълто-зелени цветове с тези на шарените къщи. Тесните и лъкатушещи улички се провират покрай тях.

По всяка вероятност Позитано е най-древното селище по Амалфитанското крайбрежие, в което влизат още Соренто, Амалфи, Майори, Минори, Равело и Капри. Най-различни истории и легенди се преплитат около произхода на Позитано, който не е съвсем ясен.

Според митологията Позитано е основан от Посейдон, бога на морето. Името Позитано пък може да бъде свързано с две версии. Според историческата то води началото си от Пестум, чиито жители намерили подслон в зоната по време на пиратските нашествия.

Друга версия пък разказва, че преди много години кораб, пренасящ изображение на Богородица, зашпорил водите на Тиренско море пред намиращото се по онова време селце от Амалфитанското крайбрежие.

Поради излезлия вятър корабът все не успявал въпреки опитите си да се върне обратно в морето. В този момент моряците дочули долитащ от картината на Богородица глас, който казвал: Posa, posa! (Спри, спри),  или с други думи - спрете на това място. Затова и закотвили кораба си до селцето.

Жителите му, които по-късно кръстили селото Позитано, поставили изображението на Богородица в църквата. На сутринта обаче го открили близо до морето. Именно тогава и жителите на Позитано започнали строежа на специална църква в чест на Дева Мария.

По древноримско време Позитано се превръща в зоната, от която император Тиберий се снабдявал със “сигурно брашно”, тъй като не се доверявал на продуктите, идващи от близкия остров Капри.

Като селище Позитано се развива през IX век най-вече заради намиращото се там бенедиктинско абатство. Едва след това става гъстонаселен, тъй като в него намират убежище много от жителите на околните села, избягали от нашествията на маврите.

Едва в края на 1700 година Позитано става град кралство, който благодарение на търговията си с Близкия изток се превръща в търговския център на Кралството на Двете Сицилии. Той толкова забогатява, че му лепват прозвището Златната планина. Именно по онова време се изграждат и красивите барокови къщи, украсени все с материали, идващи от Ориента.

По-късно Позитано започва да залязва в демографски аспект.

В началото на XX век обаче Позитано е преоткрит от германци, англичани и американци, за които става любимо място за почивка. Днес Позитано е най-елегантният град на цялото крайбрежие, който привлича милиони туристи от цял свят.

Освен лимони и ярки цветове в Позитано ви засипват отвсякъде планини от дрехи и сандали,  производство на местните занаятчии. Т.нар. мода “Позитано”, родена през 60-те години на миналия век, е изложена буквално по всички магазини и сергии в града. Има много лесно открояващ се стил, който не може да се сбърка с никой друг - цветовете са ярки и почти заслепителни, изобилстват пайети, а изработката е изключително прецизна.

Купувайки си чифт сандали “Позитано”, на практика можете да обходите града пеша без никакви проблеми. Тръгвайки от центъра, минавате през църквата “Санта Мария Асунта” с характерния и запомнящ се купол, покрит със сини, зелени и жълти плочки.

Няма по-красив купол по цялото крайбрежие, затова той е и един от символите - икони на Позитано.

Когато стигнете до Големия плаж (Спиаджа Гранде) и се обърнете към града, ще видите, че панорамата му наподобява пирамида от къщи, протегнати нагоре. От двете страни на Големия плаж обаче има и малки плажове - всичките са потънали в зеленина и цветя. До много от тях може да се стигне само по море. Тук можете да се отдадете на страстите си по всички видове водни спортове - от кану и каяк до водни ски или водно колело.

Ако пък сте любител на ходенето и катеренето пеша - безкрайни възможности има и за това. От Големия плаж можете да се катерите часове из лъкатушещите нагоре улички и пътеки, опознавайки едно по едно древните кварталчета на Позитано, както и църквите и площадчетата му от XVIII век.

Позитано предлага възможности и за планинарите и любителите на трекинга. Излизайки от него, потъвате в природни резервати, пръснати из Монти Латари, откъдето панорамата надолу е поразителна.

Скалните образувания на територията на Позитано предлагат възможности и за любителите на спортното катерене - тук се намира най-важният център в това отношение за цяла Южна Италия с над 200 маршрута, предлагащи всякакъв вид трудности.

Кухнята на Позитано е превъзходна. Тя включва всички ястия, характерни за Амалфитанското крайбрежие, и набляга най-вече на рибата и морските дарове, приготвени по всевъзможни начини.

Лимонът е кралят сред всички кулинарни изкушения. Използва се за сосове при пастата, за свежест при рибните ястия, за приготвяне на десерти и сладоледи. Гигантските лимони, които се отглеждат на специални тераси по Амалфитанското крайбрежие, са на всяка крачка. Лимоненият ликьор “лимончело”, който се приготвя от тях, е истинска наслада и разхлада в жегите на Позитано.

МАРШРУТЪТ 

Ако пътувате с кола, след като стигнете до Неапол, трябва да тръгнете на юг в посока към Амалфитанското крайбрежие.

Ако пък пътувате с влак, трябва предварително да знаете, че в Позитано няма гара, така както липсват жп гари и по цялото Амалфитанско крайбрежие. В Неапол обаче има две гари, които могат да ви свършат работа. Първата е Централна (на Пиаца Гарибалди) и тя е свързана с т.нар. гара Чиркумвезувиана - именно тя осигурява връзките между Неапол и Сорентинския полуостров. Стигайки от нея до Соренто, можете да вземете след това автобус за Позитано или за Амалфитанското крайбрежие.

От Централната гара на Неапол пък тръгват влакове за град Салерно. Стигайки там, можете да вземете автобус за Позитано.