Скиатос и Скопелос: Мамма миа, ама Гърция не е само Халкидики (галерия)

За първо опознаване на острова се доверихме на агресивно рекламираните разходки с корабче. Най-вече защото искахме да видим

един от най-известните плажове – Lalaria,

до който се стига само по вода, а и защото преценихме, че така можем да видим всички плажове и да си харесаме някой за следващия ден. Честно казано, това беше добра стратегия! Предвид краткото време, което имахме, успяхме да видим целия остров и някои от забележителностите, до които може би нямаше да имаме време да стигнем, а и като за първи ден под жаркото гръцко слънце добре ни се редуваха малко плаж, малко пътуване, после пак плаж – и така.

В този ден морето беше бурно и имаше опасност да не можем да акостираме на Лалария, но персоналът на корабчето направи всичко възможно и все пак успяхме. Интересното беше, че откъм северната страна духат много силни ветрове, а от другата страна времето си изглеждаше доста благо. Не знам дали е така целогодишно, но на един от плажовете, на които спирахме даже дърветата растяха ‘хоризонтално’, явно деформирани от силните ветрове.

А Лалария си е наистина едно синьо-бяло място, което си заслужава славата – красив залив, ограден от бели скали, с бели камъчета и изумрудено синя вода.

Плажове-тупалки и плажове за релакс

Скиатос се оказа доста популярна дестинация, особено за британски и скандинавски туристи. Сравнено със следващия остров, всичко е доста по-туристическо и уредено. Има и летище, което също е много интересно, защото свършва в морето и както и цялото градче, също е на баир. Има и доста барове - впоследствие разбрахме, че е популярно с нощния си живот място. Имахме късмет, че още не бяха надошли младежите от горепосочените страни, защото още не били свършили училище – тогава впечатленията ни едва ли щяха да клонят към „приятно и лежерно островче”. Още една причина да препоръчаме да се ходи там извън сезона, т.е. юни или септември.

Някои от плажовете са предназначени да посрещнат нуждите на шумните ,младежи-западняци, които търсят атракции и забавления. Такъв е напр. най-известният им

плаж Koukounaries

Ние си харесахме обаче един съседен на него

плаж – Agia Eleni,

който беше спокоен и живописен, а такива има доста.

До повечето плажове се стига с автобуса, като там системата също цели да улесни максимално туриста – билети се продават от ‘кондуктор’, който е и разпоредител – казва ти къде да седнеш и къде да слезеш. Спирките са номерирани, а не наименовани и може лесно да кажеш, че си до спирка номер 5, а не да се мъчиш да произнесеш някакво странно име и да не си сигурен дали са те разбрали. Билетчето е €2 на човек в посока, без значение до къде пътуваш. Автобусите вървят на 20 минути и доста до късно вечерта.

Похвали, оплаквания и препоръки

Както казах, островът си е доста добре уреден. Има условия да задоволи различни вкусове. Таверните са безбройни и много симпатични – особено тези, които изскачат на малките площадчета и улички във вътрешността на стария град. По-добре е да седнете там, отколкото на крайбрежната. Всъщност ние пробвахме последната таверна в края на Старото пристанище, където е рибният пазар (май името беше нещо като Ставрос), и останахме доволни от обслужването и храната. Ако искате да хапнете гироси и сувлаки, ни препоръчаха едно местенце, където работят сърби: Suvlaki Strike ( като Lucky Strike) почти накрая в горната част на ул. Papadiamantis.

Наемът на мотопед върви от €10 до €20 в зависимост от това за колко дни искате да наемете и какво. За повече дни цената пада. Знаете, че с нормалната шофьорска книжка може да карате до 50 кубика, но имайте предвид, че може да не успеете да издрапате по всички пътища, защото някои са доста стръмни. Е, честно казано това ни го казаха и за Скопелос, ама ние там се справихме с 50-ката с доста стръмни и увити пътища.

Не знам дали ние просто имахме лош късмет или това си е проблем за целия остров, но много ни изтормозиха комарите. Понеже не обичаме да спим на климатик, оставяхме отворена вратата на балкона и едната нощ буквално я прекарах в дебнене кой-кого. Бях им научила всички скривалища, в които се скриват като пусна лампата и почти успях да ги изтребя, но и те бяха доволно похапнали от нас. Ако искате, за всеки случай си носете нещо против тия гадчета.

Скопелос, мамма миа!

Грабна ни още преди да завием в залива към градчето – освен, че по пътя едно стадо делфини отново ни направиха акробатично представление, преди да влезем в пристанището, ни посрещна флотилия от ветроходни яхти – красота! После се оказа, че се провежда ветроходно състезание и след няколко дни даже имаше джамбуре на кея по случай награждаването на победителите.

Градчето Скопелос е кокетно подредено на хълма – бяло, със скупчени къщички и много красива църквичка в единия край. Имахме настройка, че ще попаднем на тихо място за пенсионери (както ни каза нашия хазаин на Скиатос), но още първата разходка по крайбрежната уличка ни напомни, че все пак Гърция е популярна туристическа дестинация. И въпреки това, дори и в най-туристически-насочените заведения, хората, които ловят клиенти на улицата, не са толкова досадни и нахални. На Скиатос бяха доста по-настъпателни, което мен лично ме дразни и отблъсква.