Като кажем, че сме били в Гърция, обикновено следва въпросът: „Аха, на Халкидики ли?”. Явно за масовия българин това е разбирането за почивка на море на юг от България, най-вероятно защото си предпочита утъпкани маршрутчета, където няма какво толкова да го изненада и дето колегата там миналото лято много яко си изкарал. Ние пък много спонтанно и без много подготовка решихме да видим островите Скиатос и Скопелос. Като километри е почти толкова, колкото и до нашето море, 500 км до Волос и от там – с ферибота. И въпреки че е толкова близка и достъпна дестинация, не беше лесно да намеря актуална информация за разписания, цени и т.н., та надявам се, това разказче ще е полезно и за други, които ще се отправят натам.
Така започва пъстроцветният разказ на Боряна Първанова, публикуван в сайта за пътешественици "Пътуване до..." и предоставен ни най-любезно от нашите колеги и приятели. За да обиколите света, ви е нужна една луда глава, малко спестявания и един сайт като техния, пълен с идеи и вдъхновения. 
До там и обратно
До Волос пътят е лесен и хубав –
хващаш магистралата за Атина и накрая само се отклоняваш, за да влезеш в града. Минава покрай Катерини и планината Олимп. Магистралните такси в една посока са около €12.
От Волос до двата острова пътуват
Anes Ferries http://www.anes.gr/ и
Hellenic Seaways http://www.hellenicseaways.gr/index.asp?a_id=209 .
Аз намерих актуална информация за разписанията им и ето на този сайт: http://www.pamediakopes.gr/ , даже им звънях да задавам въпроси. Само на гръцки е, но като дадеш горе в менюто на Гугъл ‘translate’, може без проблем да се ориентираш. Цените започват от €19/човек. Hellenic Seaways имат и едни бързи корабчета Flying Cat, тип ‘комета’, които са доста по-скъпи, а доколкото разбрах, и на тях няма възможност за качване на коли. Качването на колата също е въпрос на решение, защото в едната посока само до Скиатос е към €60 евро за лек автомобил. Ние преценихме, че ще ни излезе доста дебело, но ако сте повече хора, може би си заслужава предвид високите цени на транспорта на самите острови.
На
Скопелос
има две пристанища – Скопелос (главното градче) и Глоса. Глоса е по-близкото, така че ако сте качили и колата, може да помислите дали да не слезете там, в случай че цената е по-ниска, и от там да продължите сухопътно. Ако трябва да вземете автобус от Глоса до Скопелос, може би не е на сметка, тъй като ще е поне €5-6/човек, а и автобусите са нарядко.
Нашият план беше да оставим колата във Волос, да отидем на Скиатос за 3 дни и после да се преместим на Скопелос за останалите 3 или 4 дни. Колата може да се паркира на някоя от уличките извън центъра, където вече не се плаща. Като тръгнете от фериботното пристанище право нагоре към града, трябва да минете 7-8 пресечки и излизате от платената зона. Връщането обратно до ферибота пеша е бързо, не повече от 10-5 минутки. Ние имахме по-малко от час да си купим билети, да разтоварим багажа, да намерим къде да паркираме и да се върнем обратно и успяхме да се вместим. Филип трудно преживя да си остави ‘любимата’ (разбирайте – колата) някъде по улиците на града, а и се притеснявахме дали местните няма да се издразнят на някаква си му българска кола, която нагло им заема паркомясто за цяла седмица, но нямаше проблем. Беше намерил местенце до едно квартално магазинче и като се върнахме, жената от магазина не само, че не ни гледаше накриво, ами ни каза, че наглеждала колата. Все пак преди да я оставите, питайте хората наоколо дали е ок. Ако предпочитате колата да е на сигурно място, за платеният паркинг към фериботното пристанище смятахме, че ще излезе към 20 евро на ден, но предполагам че може да има и по-евтини опции на други паркинги.
Разходка с лодка около о. Скиатос
След 2,5 часа на комфортния ферибот, ето ни на Скиатос!
Не мога да се сдържа да не се похваля, че при два от курсовете с ферибот видяхме делфини. Все пак между втория и третия от Северните Споради т.е. между Скопелос и Алонисос е пририроден резерват (Marine park), където може да се видят делфини, тюлени и още морски животинки.
Изсипахме се на крайбрежната уличка с много кафенета и заведения. Не знаехме къде се намира студиото, което си бяхме запазили едва предната вечер преди тръгването, но решихме да се водим от интуицията си и хванахме по
главната улица Papadiamanti
После установихме,че сме хванали учудващо правилна посока – мда, не подценявайте шестото си чувство! След като походихме по тази търговска уличка, която е цялата в магазинчета, повечето с китайски кич, имитиращ автентични гръцки стоки, но все пак не толкова дразнеща, като подобните такива в България, се спряхме в един рент-а-кар да попитаме за посоката. Младежът там знаеше къде е нашето студио и първо изохка, че било още далеч, но все пак извади карта и ни нарисува в каква посока да вървим. Както очаквахме, изобщо не беше толкова далеч и след не повече от 5-10 минутки ходене стигнахме.
Коментари (0)
Вашият коментар