д-р Райна Стоянова обяснява разликата между синбиотици, пробиотици и пребиотици

Каква е разликата между пробиотици, пребиотици и синбиотици и може ли да си ги набавим по естествен начин чрез храната?

Ето отговорът на д-р Райна Стоянова.

За по-голяма яснота първо ще да дефинирам трите термина с обединяващия ги корен “биотик”.

Пробиотиците са живи микроорганизми, които подобряват вътрешния микробен баланс на човека. През 1953 г. те са наречени пробиотици – в превод бактерии за живота. С други думи, това са “добрите” бактерии, които живеят в нашия организъм. Такъв полезен микроб е Лактобацилус булгарикус – бактерията на българското кисело мляко.

Всъщност българското кисело мляко е първият пробиотик,

привлякъл вниманието на лауреата на Нобелова награда проф. Иля Мечников.

През 1905 г. д-р Стамен Григоров изолира причинителя на подквасването на нашето мляко и така Мечников заключава, че тайната на дълголетието на българите се крие в консумирането на кисело мляко. Това поставя началото на множество изследвания върху лечебните и профилактични свойства на киселото мляко и лактобацилите. Установяват се пробиотичните свойства на българското кисело мляко – не само традиционен и оригинален български продукт, а и лидер сред пробиотичните храни в света. Редица български учени посвещават значителна част от професионалната си дейност в изследване на лактобацилите – д-р Богданов, проф. Балабански, д-р Катранджиев, д-р Кондратенко, доц. Еникова, д-р Дончев, проф. Чомаков и много други. Задълбочената им научна работа позволява през последните години да се разработят оригинални български пробиотични сухи млечнокисели продукти. Тези успехи в научноизследователската и практическо-приложната дейност са принос към делото на родоначалника на науката за пробиотиците д-р Стамен Григоров.

Има и други млечнокисели бактерии, които се използват за производството на кисело мляко, туршия, сирене, кисело зеле, бира, вино, сайдер, кимчи, шоколад и други ферментирали храни.

Полезни са и бифидобактериите, които присъстват обилно в червата на малките деца

Количеството им с напредване на възрастта намалява. Затова, ако си ги набавяме допълнително, ще подобрим храносмилането си.

И стигаме до практическия аспект - какво добро ни носят пробиотиците?

Те спомагат за възстановяването на естествения баланс в червата и стомаха и участват в разграждането на хранителните съставки, жлъчните киселини и някои продукти на обмяната. Те потискат развитието на другите, болестотворните микроби.

Пробиотиците може да подсилят имунната система

и по този начин - цялостното здравословно състояние на човека. Те се използват към терапиите за лечение на раздразнено дебело черво, диария, запек. Появяват се данни, че някои щамове могат да спомогнат за превенцията на различни алергични симптоми, да намалят лактозната непоносимост и др.

Пребиотиците пък са естествени, несмилаеми хранителни съставки, които избирателно стимулират растежа и активността на добрите бактерии в дебелото черво и по този начин повлияват метаболизма и съдействат за укрепване на здравето. С други думи,

пребиотиците са храната на пробиотиците

За да изпълнят мисията си, те трябва да успеят да достигнат до червата, без да бъдат разградени още в стомаха.

Пребиотици се съдържат в зеленчуците и пълнозърнестите храни, обобщено - в храните, богати на баластни вещества или несмилаеми фибри с въглехидратен произход, наречени олигозахариди.

Въпреки че не е напълно доказано, се смята, че пребиотиците имат известен антимикробен, антиканцерогенен и антиостеопорозен ефект. Също така се допуска, че притежават потенциал да оказват

влияние върху нивото на кръвната захар,

да увеличават абсорбирането на минералите в организма и да подобряват баланса им.