- Вие го наричате шеф, но към мен, а и към другите артисти в лейбъла винаги се е отнасял по-скоро като ментор, дори приятел. С времето започна да оставя всеки един от нас все повече сам да бъде отговорен за музиката и развитието си като артист. Показва ни, че вярва в нас, което е много ценно, уважава мнението ни, когато то е различно от неговото. Дори често спорим творчески, без той да се налага крайно въпреки ролята си на продуцент. Усещам като голямо преимущество възможността да имам близък личен пример за успешен музикант в България, а от него съм научила всичко, което знам за музикалната действителност в страната ни.
- Бяхте жури в предаването "България търси талант". Разкрийте някой изумителен талант, когото сте видели, и такъв, който ви е накарал да се смеете до полуда?
- Истината е, че oще на етап кастинги в предаването преобладаваха участници с изявен талант в областта на музиката и танците. Явно наистина силните ни традиции в тези изкуства са от значение и някои от най-впечатляващите изпълнения съответно бяха именно на певци, инструменталисти или танцьори. Любимият ми участник от сезона е Жаклин Таракчи. Страхотно талантливо дете, което излезе на сцената и остави всички ни без дъх, изпълнявайки една от много популярните песни на Лара Фабиан.
- Кое ви беше най-трудно да танцувате в "Денсинг старс"?
- Обожавам да танцувам. Истината обаче е, че много от стиловете, които ми се налагаше да уча в рамките на предаването, ми бяха абсолютно непознати - танго, линди хоп, пасо добле, състезателна самба, индийски танци, куик степ, ча-ча... Основните стъпки, позициите на тялото, които се изискват, поддръжките си бяха истинско предизвикателство за човек, който не е професионалист и просто има добра двигателна култура. В общи линии с лекота се получаваха само хореографиите в стил кънтемпърари и хип-хоп. Така и не се научих да се задоволявам с посредствени неща и полагах огромни усилия, за да се справям възможно най-добре с дадената ми задача. С други думи би ми било в пъти по-лесно да отлича стила, в който ми е било леко, отколкото тези, в които ми беше трудно.
- Живяхте дълго в студентско общежитие. Защо стояхте там - имахте някаква сантименталност към мястото ли?
- Имах възможност да живея в общежитие, защото бях студентка в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Студентството ми беше забавно жонглиране между пътуванията и професионалните ми ангажименти и всекидневните лекции и уроци. Не съм се скатавала от учене обаче, тъкмо обратното. Много често след успешен концерт вечерта в някой град заедно с целия екип се налагаше да пътуваме през нощта обратно за София, за да успея да стигна навреме за първата си лекция сутринта на следващия ден. Пътувайки за Варна, решавах задачи за изпита по полифония например. Истината е, че беше страхотно динамичен период, което много ми харесваше.
Коментари (0)
Вашият коментар