Таласемията е наследствено (т.е. предадено от родители на деца чрез гени) кръвно разстройство, при което тялото не произвежда достатъчно протеин, наречен хемоглобин, важна част от червените кръвни клетки. Когато няма достатъчно хемоглобин, червените кръвни клетки на тялото не функционират правилно.
Знаем, че червените кръвни телца пренасят кислород до всички клетки на тялото. Кислородът е храната, която клетките използват, за да функционират. Когато няма достатъчно здрави червени кръвни клетки, няма и достатъчно кислород, доставен до всички останали клетки на тялото, което може да накара човек да се чувства уморен, слаб или да има задух. Това е състояние, наречено анемия. Хората с таласемия могат да имат лека или тежка анемия.
Обикновено те са бледи и лесно се уморяват, а в кръвните им изследвания хемоглобинът и еритроцитите са с постоянно по-ниски от референтните стойности. Ако откриете такова нещо във вашата кръвна картина, посетете лекар, за да ви бъдат направени по-обстойни изследвания и да разберете дали страдате от анемия и ако да, каква е тя.
Ето и няколко общи насоки за пациенти с таласемия.
Ваксинации
Няма причина пациентите с таласемия да пропускат или отлагат стандартните препоръчани ваксинации.
Зъболекарски грижи
Пациентите, които не са трансфузирани, недостатъчно трансфузирани или започват трансфузия на по-късен етап от заболяването, могат да имат някои малформации на лицевите кости поради разширяване на костния мозък. Това може да повлияе на растежа на зъбите и да причини известни проблеми. Ортодонтската грижа може да бъде успешна за подобряване на дъвкателната функция и/или коригиране на неестетичен вид на зъбите. Ортодонтският график трябва да отчита особените характеристики на костните заболявания при таласемия, за да се предотврати нестабилността или загубата на зъбите. Степента на остеопороза на максиларната кост трябва да ръководи схемата на лечение.
Хранене
Пациентите с таласемия обичайно не се нуждаят от специфична диета. По принцип ограничителната диета е лесна за предписване, но е трудна за поддържане в дългосрочен план. При острите форми на таласемия пациентът вече има тежък график на лечение и е контрапродуктивно да се добавят допълнителни ограничения без вероятността от явна полза.
По време на растежа се препоръчва нормален енергиен прием с нормално съдържание на мазнини и захар. По време на юношеството и живота на възрастни, диета с ниско съдържание на рафинирани въглехидрати (захар, безалкохолни напитки, тестени закуски) може да бъде полезна за предотвратяване или забавяне на появата на нарушен глюкозен толеранс или диабет.
Желязо
Повишената абсорбция на желязо от чревния тракт е характерна за таласемията. Количеството зависи от степента на еритропоеза, нивото на хемоглобина и други потенциални независими фактори. Пиенето на чаша черен чай по време на хранене намалява абсорбцията на желязо от храната. Няма обаче доказателства, че диетите, бедни на желязо, са полезни при таласемия майор; трябва да се избягват само храни, много богати на желязо (като черен дроб и някои „здравословни напитки“ или здравословни витаминни коктейли). Пациентите с таласемия не трябва да взимат добавки с желязо. Много бебешки храни, зърнени закуски и мултивитаминни препарати съдържат добавено желязо, заедно с други витаминни добавки. Следователно пациентът трябва да си създаде навика да чете внимателно етикетите, като потърси съвет от експерт, ако е необходимо.
Калций
Много фактори в таласемията насърчават изчерпването на калция. Винаги се препоръчва диета, съдържаща достатъчно калций (напр. мляко, сирене, млечни продукти и зеле).
Въпреки това нефролитиаза се наблюдава при някои възрастни с таласемия майор и калциевите добавки не трябва да се дават, освен ако няма ясни индикации. Вместо това трябва да се обмисли диета с ниско съдържание на оксалат.
Витамин D
Витамин D може също да е необходим за стабилизиране на калциевия баланс, особено ако е налице хипопаратиреоидизъм. Ако обаче се използват добавки, е необходимо внимателно наблюдение, за да се предотврати токсичност.
Пациентите с таласемия често са съветвани да не приемат допълнително калций или витамин D, но е най-добре да се консултирате с вашия лекар, който познава цялостното ви здравословно състояние.
Фолиева киселина
Пациентите с таласемия, които остават нетрансфузирани или са на ниски режими на трансфузия, са увеличили консумацията на фолиева киселина и могат да развият относителна дефицит на фолиева киселина. Ако това се случи, могат да се дадат добавки (1 mg/ден). Пациентите с високи режими на трансфузия рядко развиват това състояние и обикновено нямат нужда от добавки.
Витамин C
Претоварването с желязо води до повишено окисляване на витамин С, което води до недостиг на витамин С при някои пациенти. Витамин С може да увеличи наличното в тялото “хелатирано желязо“. Понастоящем обаче няма доказателства в подкрепа на употребата на добавки с витамин С при пациенти на лечение с деферипрон, деферазирокс или комбинирано лечение. В действителност, поглъщането на витамин С може да увеличи абсорбцията на желязо от червата, лабилното желязо и следователно токсичността на желязото. Следователно добавките трябва да се обмислят само за пациенти на десфериоксамин.
Някои лекарства, като аспирин и таблетки за смучене в гърлото, както и някои „здравословни храни“, могат да съдържат витамин С и трябва да се избягват. Препоръчва се диета, богата на пресни плодове, включително цитрусови плодове и зеленчуци.
Витамин Е
Необходимостта от витамин Е е висока при таласемия. Лекуващият ви лекар трябва да препоръча редовен прием на растителни масла като част от балансираната диета. Въпреки това ефективността и безопасността на добавките с витамин Е при таласемия майор не са официално оценени и понастоящем не е възможно да се дадат препоръки относно употребата му.
Цинк
По време на хелатирането може да възникне недостиг на цинк, в зависимост от хелатора, дозата и продължителността. Добавянето на цинк изисква внимателно наблюдение.
Алкохол
Препоръчително е хората с таласемия да консумират минимални количества алкохол, тъй като това може да улесни окислителното увреждане на желязото и да влоши ефекта на HBV и HCV върху чернодробната тъкан. Когато и трите фактора са налице, вероятността от развитие на цироза и хепатокарцином е значително повишена. Прекомерната консумация на алкохол също води до проблеми с костите и е рисков фактор за остеопороза.
Пушене
Пушенето на цигари може пряко да повлияе на ремоделирането на костите, което е свързано с остеопороза и с неблагоприятни ефекти върху общото здравословно състояние.
Физическа дейност
Като цяло физическата активност винаги трябва да се насърчава при пациенти с хронично заболяване. Пациентите с таласемия трябва да имат качество на живот и обхват от житейски опит като на всички останали. Няма причина да се пречи на пациентите да се занимават с физическа активност до границите на това, на което са способни.
Коментари (0)
Вашият коментар