Тони Димитрова: Ако трябва да избирам - дебела жена или малък човек, по-добре да съм дебела

Всъщност шоуто се казваше „Ева и Гого представят кандидати за новите Тоники”. Правеха го двамата и го излъчваха по местна телевизия. Председател на журито беше Стефан Диомов. С Диомов направихме 20 години съвместна работа и приятелство. Та тогава Гого (помня го и до днес) ме прослуша с една касета, на която беше инструменталът на моята песен, а тя нещо засече, аз умрях от страх и уплашено го попитах: „Може ли отначало?” Той със своята широка и кротка усмивка ми отговори: „Разбира се!” И ме изслуша толкова внимателно, топло и по човешки. После дойде Ева, а после, ох, появи се той - Стефан Диомов! И... някой написа моята приказка. Моята красива сбъдната приказка. Та всичко това ще запомня и няма гума, която да изтрие тези скъпи мигове.

Страхувате ли се от самотата, от загубата? Въобще как преодолявате тъгата?

Не се страхувам от самотата, защото обикновено около мене е доста шумно, натоварено, телефонът ми непрекъснато звъни, все нещо репетирам, уча, пътувам, занимавам се с какво ли не, а като се прибирам, у дома е моята Магдалена, моите майчински и домакински грижи, кучето Сара, пъзелите ми и любимите книги. Каква самота?!

Само загубите... не се свиква с тях. След тях е болката, изгаряща и вбесяваща с невъзможността да си върнеш изгубените хора.

Преди известно време в интервю за в. „Всичко за семейството” казахте, че водите непримирима борба с килограмите. А защо ви е? Изглеждате красива. Когато ви гледа човек, си мисли, че големите души и големите гласове не могат да се поберат в мънички хора...

Вярно, че ако трябва да избирам - дебела жена или малък човек, по-добре да съм дебела. Има прекрасни жени - красиви, хармонични, а душите им - пустош. Не зная дали душата ми е голяма, но ако съм малко по-елегантна, тя, душата, няма да отслабне, така че продължавам битката с тези телеса, които искам да стопя. Понякога с успех, после изгубвам битката, но не се примирявам. Аз си знам, че през каквото съм преминала, не е било лесно.

Бургас и затруднения - това са две различни неща. Аз съм заклета бургазлийка и това е мой съзнателен избор. Само разстоянията са малко по-големи, но пък не вървя пеш, а и вече имаме магистрали и е съвсем лесно. Дъщеря ми е наясно с моята професия. Когато пътувам, е инструктирана, освен това не е сама - баща ми живее до нас, така че има кой да я наглежда. Понякога ми е трудно да я будя сутрин, когато аз съм се прибрала късно, но винаги часовникът е включен и алармата му е безпощадна. А някак успявам да отида и на родителски срещи, и да свърша битовизмите си. Е, не излизаме често само двете, което си е минус за мен, но тази моя натовареност не ми дава възможност да огрея навсякъде.

Какъв родител сте, как възпитавате детето си (или може би се възпитавате взаимно)?

И аз се питам често - всъщност какъв родител съм. Уж се опитвам да я разбирам. Понякога сякаш говорим като равностойни приятели, понякога се караме. Много често си казваме колко се обичаме, по понякога над нас надвисват тъмни облаци и всичко се обръща с краката нагоре. Всички говорим за трудната тийнейджърска възраст, но дали е така? Самата аз съм затънала във въпроси и невинаги отговорите ме удовлетворяват. Не правя изключения от всички майки - искам само доброто за нея, но как и дали тя разбира всичко? Въпроси, въпроси...

Тежи ли ви да сте самотна майка на тийнейджър?

Не ми е лесно, но това е положението. За съжаление аз съм и бащата, и майката. Таткото си има друго семейство и някак се отдалечи от нас, а насила не става. Изборът му наранява детето ми, но дано един ден се усети, че бащинството не е само 100-те лева издръжка.