Преди повече от година и половина журналистката Весела Тотева беше много развълнувана от факта, че се снима филм за нейния живот. Личеше си по гласа й при един разговор на “168 часа” с нея. Беше въодушевена, но още повече беше горда. Защото нейната собствена дъщеря Валентина Каролева ще я играе пред камерата. Именно детето, което е било и жертва, и свидетел на трудния път през ада и борбата с жестокия "демон" (хероина) на своята майка, влиза в нейната кожа, за да покаже, че надежда за спасение винаги има.
Девет месеца след внезапната смърт на Тотева в последната сцена от “Доза щастие” (с участието на журналистката) тя отново гледа в очите на дъщеря си, където безспорно се отразява нейният собствен житейски триумф.
Лентата, режисирана от Яна Титова, се радва на сериозен успех в родния боксофис. Филмът също така стана част от образователните инициативи на МОН, свързани с превенция на зависимостите. Така екипът влезе в училищата. И Весела с историята си също се върна при децата и чрез своя опит да ги предпази от наркотиците - такава беше нейната мисия през последните й години. След като загуби майка си, да продължи всичко това, приема пък за своя мисия Валентина Каролева. Именно тя мотивира Весела да напише биографичната си книга изповед “Падение и спасение”, като й казва, че в съвременния свят няма герои и вдъхновители, а нейната история може да промени съдбите на много хора.
Силният дух и животът на Тотева наистина са достойни за филм, особено така личен и направен с толкова внимание като “Доза щастие”. Невъзможно би било обаче да се обхванат всички любопитни епизоди от пълната история на Тотева, които също крият своите поуки. Защото, както пише самата тя: “Търсенето на щастието е взело повече жертви, отколкото можете да си представите”.
В “Падение и спасение” журналистката описва и интересния период, преди да попадне в капана на хероина, когато живее за няколко години в Африка. Месец след своята сватба с Антон Радославов (Тони) двамата решават, че трябва да емигрират. По онова време се пазарува с купони, няма какво да се яде, а те са в очакване на своята дъщеричка Валя. Заминават за Чехия, където тогава единствено не връщат българи. Крайната им цел са САЩ или Канада. Пътуват със самолет до Прага, а оттам с влак до Дечин, където в лагера си хвърлят червените паспорти и казват, че искат убежище.
“Обещаваха, че всичко ще бъде наред. За първи път някой в живота ми ми казваше, че всичко ще бъде наред. За мен това остава най-хубавата лъжа.”
В Дечин живеят в ужасна мизерия и съжителстват с 20-ина други емигранти от бившия социалистически лагер. След няколко месеца ги преместват в град Усти над Лабем.
Там в болницата в един юнски ден се ражда Валентина. Весела и Тони се преборват и за едногодишни визи за ЮАР, макар тогава на българи, румънци и албанци да не дават визи за никъде. Двамата си измислят и пробутват история, че са млади артисти, които искат да разпространяват европейско изкуство в Третия свят.
“Покъртително. Хората бяха толкова мили или толкова тъпи, че ни повярваха, и така се озовахме с визи, но без никакви пари, за да заминем за Африка. Върнахме се в България, за да изпросим от близките си кинти за мечтания билет.”
Събират пари, но само за един. Така заминава първо Тони, а Весела остава с Валя да чака той да им прати пари, за да отидат при него. Младата майка не е от търпеливите и след шест месеца й писва, като се решава сама да намери необходимите 600 долара.
“Случайността или съдбата, както искате я наричайте, ме срещна с човек. Той се казваше Емо, половин руснак, половин българин, и се беше замесил в тъмни афери.”
Емо предлага да осигури парите, при условие че ако му се наложи, ще получи покана за Африка от Весела. Естествено, тя се съгласява.
“И така, пълна с очаквания за прекрасен живот, една леденостудена вечер заминахме за Африка - аз и 8-месечната Валя.”
В Хараре, столицата на Зимбабве, ги чака Тони. Завежда ги в апартамент в китна двуетажна кооперация в един от евтините квартали на града. Две стаи, баня и балкон - за тях и още едно семейство с бебе. Прескачат се един друг. Берат авокадо и банани. Тони заедно със свои приятели работи като аниматор по детски партита. И така си живеят. До обаждането на Емо.
“Каза, че иска да дойде, защото в България го гонели, за да го "свитнат". Ние подготвихме документи... и го посрещнахме на летището.”
Господинът пристига, без да знае английски и да може да шофира - две почти задължителни неща за оцеляването в Африка. Но пък с 40 000 долара в джоба. Това е повече от достатъчно.
“И ние от берачи на банани и клоуни се превърнахме в баровци емигранти в най-прекрасната държава в света.”
Наемат голяма къща с градинар, чистач и детегледачка, които влизат в цената за наема. Купуват си джип.
“За първи път се почувствахме като бели хора точно на Черния континент.”
Именно в Хараре Тони "открива" Господ в протестантската църква, докато Весела още е в България. Спира да пие, да пуши и да се забавлява като преди.
“Не разбирах защо Бог е по-важен от мен и Валя, защо не трябва да се пуши и пие. Цялата тази работа с вярата и Бог застана като клин между мен и Тони.”
Междувременно парите на Емо се влагат в незаконен бизнес - продажба на контрабандни дискове в Зимбабве.
“Безгрижният ни живот на бели контрабандисти продължи близо три години. Много весел живот.”
Емо не спира да намира нови приятели. Забърква се с трима руснаци, които се занимават с фалшиви документи - визи, кредитни карти, паспорти, а покрай това въртят и всякакви други измами. Издирват ги в цяла Южна Америка и в Русия, когато Емо ги подслонява в купонджийската им къща в Хараре.
“Аз много ги харесвах, бяха сладки и чаровни руски мафиоти, които пиеха много водка, черен чай с мляко и живееха с три красиви мулатки - манекенки.”
Времето минава, проблеми не ги връхлитат особено, но всъщност Весела не знае в детайли кой какво прави, защото е заета да ревнува мъжа си от Господ.
Емо и руснаците се забъркват с много силен местен португалски мафиот. Дават му два сака с рандове, които да обърне в долари, но той ги измамил и Емо стрелял по него. Така оцелелият гангстер с пистолет нахлува в къщата при Весела и почти 3-годишната Валя заедно с огромни чернокожи полицаи - било обиск, но доста страшен. Мъже там в същия момент няма, само майката и дъщерята.
“Ровиха, викаха, събудиха малката Валя, дори ми удариха шамар и през цялото време ми казваха, че трябва да извикам Емо и руснаците. Аз обаче постъпих като истински ятак и не им казах къде са момчетата.”
Междувременно полицаите намират над 100 фалшиви паспорти и визи, както и долари. Предупреждават, че ще се върнат на следващия ден. За щастие същата нощ Тони се прибира, казва, че нещата са много зле, и изпраща Весела и Валя обратно в България със самолет още на другия ден. Той самият остава, за да уреди нещата, и обещава, че след няколко седмици момичетата му ще могат да се върнат при него.
Същата вечер, когато полицаите и мафиотът нахлули при Весела и Валя, Емо и руснаците се криели в гаража на българин, който им помогнал да пребоядисат една крадена кола. С нея отпрашили към съседната държава Малави и дори успели да стигнат до Европа. Живели известно време в Германия, а след това и в Испания. Какво е станало после с тях, Весела няма как да знае. Научава, че един ден открили Емо в малко градче във Франция - напълно откачил. Неадекватен, повтарял само неразбираеми думи на български и руски.
“Хората му помогнали, някак си разбрали, че е българин, качили го на самолета и право в Курило. Емо и до днес е с тежко психическо заболяване и се поддържа с лекарства. Така впрочем приключват кримисюжетите за хора с по-лабилна психика. Докато при мен нещата тръгнаха в съвсем друга посока.”
Отново на родна земя, Весела живее ден за ден и чака Тони да се обади и тя пак да замине за Африка с Валя. Когато телефонът звънва обаче, отсреща се чуват само думите: “Мила, бях в затвора и си идвам завинаги... Забрави за Африка”.
След завръщането на Тони отношенията между съпрузите драстично се влошават и се стига до раздяла. Весела продължава по своя път и среща жълтото чудовище - любовта на нейния живот. Болезнен и разрушителен роман, за който можете не само да четете, но и да гледате вече.
“Към края на тази любовна история само очите ти се виждат... и очакват чудото”... “Защото надеждата е винаги жива...”
Коментари (0)
Вашият коментар