Майкъл Дъглас: Казах на Катрин, че аз ще съм баща на децата й още когато се запознахме

Майкъл Дъглас освен че е една от кинозвездите на света, е и отявлен хуманитарист и политически активист. Застава твърдо зад кампанията по освобождаването на Сакине Аштиани - иранчанка, която е осъдена на смърт чрез хвърляне на камъни заради изневяра.

Носитела на два Оскара и два Златни глобуса.

Със съпругата си Катрин Зита-джоунс са родени на една и съща дата, макар че ги делят 25 години от първото им проплакване. 

Господин Дъглас, вие известен като голям чаровник. Успяхте ли да предадете това си качество на някой от своето обкръжение?

Помня, че бях достатъчно щедър към моя 14-годишен доведен брат, на когото нарисувах вагина в пясъка на плажа, за да му преподам първия урок по сексуално обучение.

Първата ви съпруга беше 14 години по-млада от вас, а Катрин Зита-Джоунс е с цели 25. Не ви ли е страх, че дъщеря ви може да последва примера на майка си?

Нищо чудно това да се случи, имайки предвид нейната история. Бащата на Катрин е по-възрастен мъж, отколкото татковците на нейните приятелки. Хората следват моделите от най-близкото си обкръжение, така че не бих се учудил, ако дъщеря ни реши да се влюби в по-стар мъж. В крайна сметка това не е най-лошото нещо на света. Както обичам са казвам: „Младостта е разхищение на младостта”. Моята съпруга е по-млада от мен с четвърт век, но със сигурност сега съм в пъти по-добър съпруг, отколкото бях преди 25 години.

Това прави ли ви горд?

Разбира се, чувствам се благословен, че имам съпруга, която е 25 години по-млада от мен.

Увереността ли е вашата тайна?

Когато за пръв път срещнах Катрин, й казах, че ще бъда баща на нейните деца.

Вярвахте ли го наистина или просто я сваляхте?

Честно казано, не знам. Пихме коктейли онази вечер и явно алкохолът ми е помогнал да измисля тази реплика, която след години се превърна в истина.

Какво ви отговори тя?

Че е чувала доста за мен. (Смее се.)

Искате ли да снимате още филми с нея?

Надявам се. Но дано не ни се падне да играем двойка и на кино. Мисля, че не се получава добра химия пред камерата, когато някой наистина е женен за другия. Много ми се играе нещо злодейско. Ще ми се да съм лошият, а тя да има млад и силен партньор в лентата.

Това няма ли да ви накара да ревнувате?

Не, не, все пак това е кино…

Дори и когато тя се целува с него?

Представете си какво й е било на нея през всичките тези години, в които ме гледа да разменям ласки с друга жена. Вярвам, че нито един от двама ни не ревнува другия от професията ни.

Изглежда, че вашият брак е…

…досаден! (Смее се.)

О, благодаря ви!

По-трудно ли е играеш мразен герой?

Вероятно, но аз толкова обичам да играя мерзавци. Предизвикателство е да спечелиш публиката на своя страна.

Не съм сигурен, че харесваните герои носят достатъчно конфликт у тях, за да искам да вляза в кожата им. Възхищавам се на добри хора, но на екрана тези характери са ми скучни. Почти не правят нищо, а аз имам нужда да вра и кипя.

Произлизате филмово семейство. Как това ви подготви за света на киното?

Аз съм страшен късметлия, защото докато растях, имах привилегията да наблюдавам как баща ми (Кърк Дъглас - бер.ред.) общува с Тони Къртис, Бърт Ланкастър и Франк Синатра, които през цялото време бяха у нас.

Можех да виждам несигурностите на тези големи звезди и начина, по който те ги преодоляваха, мисля, че това ме държи и до ден днешен здраво стъпил на земята. Но наистина съм впечатлен и от начина, по който Мат Деймън, Джордж Клуни, Брад Пит и останалите от тяхното поколение, които доста добре се опълчват на разрухата на Холивуд.

Как си спомняте своите 20 години?

Това беше най-доброто време на моя живот. От 1963 до 1968 бях студент в Калифорнийския университет. Грабих яко с шепи.

Защо?

Израснах на Източния бряг и се предполагаше, че ще вляза в един от университетите на Брашляновата лига, но в последната минута реших, че ще бъда хипи. Тогава протестирахме срещу войната във Виетнам, протестирахме срещу всичко, за което ни скимне. Беше велико време.

Поддържате ли контакти с приятелите си от онова време?

О, да. С Дани Девито бяхме съквартиранти две години, докато учихме в колежа. Не си давам старите другари. Когато си в шоубизнеса е много трудно да намериш свестни приятели. Добре е да имаш някой около себе си, който не е в този бизнес, който да те заземява, ако се наложи. На хората, които са под светлината на прожекторите, ни е трудно да допускаме нови човеци да нас, просто сме по-предпазливи.

Искате ли децата ви да продължат кинотрадицията на вашия род?

Отчаяно се опитвам да съм неутрален по въпроса. Прекалено много то съвети може да бъдат доста насилствен жест към желанията на децата ми. Баща ми направи кратко появяване в първата ми пиеса, която играх в колежа, и след това ми каза, че съм бил ужасен. След представлението беше доста спокоен, защото беше убеден, че след неговата критика повече няма да си помисля за актьорство.

Кой от наследниците ви смятате, че ще тръгне по вашите стъпки?

Синът ми Дилън много харесва пеенето и танцуването. Знаете, всички важни неща, които ти трябват за Бродуей. Майка ми и баща ми бяха актьори, ние с майка му сме такива, така че не бих се учудил, ако той е следващата издънка от нашия род в киното. Не изключвам възможността и дъщеря ми да бъде един ден на екрана.

Източник: The Talks