Наскоро попаднах на блога й и веднага се влюбих. Има нещо живо, откровено и безумно уютно в снимките и в „разговора“ с читателите. Сякаш не гледаш вкуснотиите през екрана, а си поканен в нейната кухня и отвсякъде се носят аромати. Даниела създава изключително качествен кулинарен блог и няма да се изненадам един ден да видим и книга от нея. Аз със сигурност бих се радвала да я имам у дома. Ако и вие обичате сладичкото като нея, Dani’s Cookings като нищо може да се превърне в любимият ви източник на вдъхновение.
Дани, с какво се занимаваш извън блога?
Като цяло животът ми в момента може да се опише с една дума: зает. Работя в голяма международна компания, в сфера доста по-различна от кулинарията. Освен това съм майка на изключително енергично и любознателно двегодишно момченце, което свежда свободното ми време до минимум.
Блогът ти е изключително професионално направен и поддържан, води се на два езика. Имаш ли планове, свързани с развитието му?
За всичко е виновна творческата ми натура, която винаги се опитва да се изявява, колкото и да съм я пренебрегвала в миналото. Прекарала съм по-голямата част от живота си в корпоративна среда и в нетворческа работа, но така и не успях да потуша у себе си желанието да създавам изкуство. Първоначалната идея за блога ми беше да документирам кулинарните си експерименти. Не очаквах обаче, че покрай него толкова ще се запаля по фотографията. В един момент открих, че страшно много се увличам по снимки, в които храната е не само обект, а част от една история. Сред любимите ми такива блогове са Call me Cupcake, Local Milk, Historias del Ciervo, The Spice Train, Adventures in Cooking, но и много други, които следя основно в Instagram. Продължавам да се уча и се надявам, че ще дойде денят, в който да мога да посветя повече време на блога, за да бъде той още по-оригинален и по-полезен за читателите.
Имаш преди всичко сладки рецепти. С какво сладкото те изразява по-добре? Захарта е моят единствен и най-голям порок. От малка съм пристрастена към сладкото. Освен това у мен още живее детето, което губи ума и дума пред красивите торти със захарна украса: не мога да спра да се възхищавам на майсторски направени сладкиши! Самият факт, че аз мога да приготвя торта като от сладкарница, е сбъдната моя мечта, която продължава да ме изумява. Сладкарството е истинска магия за мен: комбинация от химични и физични реакции, които водят до нещо изумително. Разбира се, това в голяма степен се отнася и за готвенето на солени храни, но при тях нещата са по-предвидими, да не кажа скучни. Особено досадно ми е да готвя месо не се и опитвам даже. Мъжът ми често изразява недоволство заради това.
Как създаваш рецептите си и доколко импровизираш в тях?
Винаги импровизирам, иначе не ми е интересно. Когато реша да направя нова рецепта, обикновено първо си измислям 1-2 основни аромата или продукта, които да са водещи в нея. След това решавам какво точно искам като вид десерт. Разбира се, случва ми се да си харесам чужда рецепта и да я адаптирам, но дори и тогава импровизирам. Също обичам да приготвям класически рецепти в нетрадиционни варианти.
Кой е най-често приготвяният и най-обичан десерт у вас?
Тирамису може би. Обичам да го прави майка ми: тя има една ресторантска рецепта с яйчен прах вместо със сурови яйца, която се доближава много до оригинала. Страшно добро е, но е малко бавно за приготвяне. А най-невероятното тирамису, което съм опитвала, го правеше покойната вече баба на мъжа ми, който е от Италия. Аз обаче не се осмелявам да готвя със сурови яйца, но пък обичам да приготвям тирамису вариации с различни добавки.
А твоите закони за здравословно готвене?
Най-важното за мен е балансираното хранене, без да се прекалява с нищо. Избягвам пърженото. Вкъщи винаги има плодове. Стремя се да има зеленчуци в менюто ежедневно. Напълно ми е ясно, че захарта е вредна и не препоръчвам на никого да яде десерти всеки ден, че и по 2-3 пъти като мен. Но не съм и привърженик на тоталното отричане на един или друг вид храна без здравословни причини.
Може ли да дадеш три съвета на начинаещи кулинари за приготвянето на торти и сладкиши?
Печенето на сладкиши е специфичен процес: времето зависи до голяма степен от големината и формата на съда за печене: от 8-15 минути за сладки до 50-70 минути за торти в големи или високи форми. Оптималната температура за повечето на бисквити, кексове и торти е около 180 градуса. Не забравяйте да намазните и набрашните добре формата, преди да изсипете в нея тестото за кекса/ блата. Ако слагате сода бикарбонат в сладкиша вместо бакпулвер, задължително трябва да имате някакъв киселинен продукт в него: най-често кисело мляко, оцет или просто лимонена киселина. В противен случай в сладкиша ще остане един почти сапунен вкус на сода.
Обичаш ли да посрещаш гости и как организираш гощавката, ако са повече хора?
Обичам да посрещам гости, но напоследък, когато това се случи, обикновено поръчваме храна поради липса на време за приготвянето й. Иначе страшно обичам да правя разнообразни студени хапки. Тук отново включвам импровизацията и комбинирам всякакви вкусове.
Ако трябва да участваш в кулинарен конкурс, с коя рецепта ще се явиш? Сигурно ще измисля нова торта с няколко разноцветни блата и поне два вида крем. Разбира се, трябва отгоре да е украсена с поне едно цвете от фондан или дори с цяла градина :)
Имаш ли свое собствено откритие в кухнята, до което си стигнала благодарение на някой гаф?
Да, наскоро направих едни трюфели страчатела, които публикувах в блога. Страчателата се получи съвсем случайно, когато в отчаянието си изсипах разтопен шоколад в студена смес с крем сирене.
А комбинации от храни, подправки и вкусове, които на пръв поглед са странни, но си открила, че всъщност много ти допадат?
В ученическите си години измислих баница с грах и царевица: съвсем проста, с газирана вода и замразени грах и царевица, наръсени между корите заедно със сиренето и яйцата. Навремето много я харесвах и даже майка ми запалих по нея. После минах на баница с броколи, приготвена на същия принцип. Тя редовно печелеше овации на дамските партита.
Представям ви някои от моите рецепти.
Коментари (0)
Вашият коментар