Според изследване всяка четвърта жена страда от хранителна зависимост. Цифрите са шокиращи, но не става дума само за тежките булимия и анорексия, а за хранителни навици, които специалистите определят като нов тип разстройства.
Отдавна е доказана връзката на хранителните разстройства с психични проблеми. В повечето случаи различните злоупотреби с хранителни продукти са израз на някакви вътрешни неразрешени проблеми или натрупано напрежение. Някои специалисти дори се опитват да лекуват булимията например с препарати, които се прилагат на пациенти в абстиненция от хероин, и резултатите са положителни.
Разбира се, не всичко е само на ниво психика. В голям брой случаи злоупотребата с храна може да е свързана с нарушения на центъра в мозъка, отговарящ за огладняването и ситостта, проблеми с чувствителността на стомаха, както и хормонален дисбаланс. Затова преди да се обяви някой, че има психична зависимост от храната, е добре да се изключат другите възможности.
Най-важното обаче преди всичко е да разпознаете, че имате проблем. Анорексията и булимията наистина са сериозни здравословни заболявания, но не е нужно да стигате дотам, за да ви светне лампичката, че нещо не е наред. Оказва се, че повечето от нас страдат от хранителни разстройства, без дори да го осъзнават.
Хиперфагия
Някои я наричат “булимия без повръщане”. Хиперфагията е преяждане, провокирано от стрес и емоционални проблеми. Може да бъде инцидентна или системна. Много жени се разпознават като страдащи от хиперфагия, но само няколко дни месечно - най-често преди и по време на цикъл. В тези дни те поглъщат необичайно големи количества храна и продължават да изпитват глад. Ако хиперфагията е само инцидентна, тя едва ли може да доведе до свръхтегло или здравословни проблеми, но крие сериозни рискове, когато се превърне в системна, което става неусетно.
Страдащите признават, че първоначално са имали нужда от угощения при сериозни проблеми или тежък стрес, след това тези кризи са започнали да се появяват всеки месец около цикъл, а накрая са стигнали дотам, че и при най-малкото притеснение посягат към храната, и то в големи количества. Когато се стигне до хиперфагия с наднормено тегло, справянето с проблема в никакъв случай не е диета. Най-добрият вариант е балансиран хранителен режим, така че да не изпитвате глад, но и консултация с психолог, за да се изяснят причините за този емоционален глад. А те може да са разнообразни - може това да е глад за любов или глад за внимание, за одобрение, за разнообразие, за емоции. Решението е този глад да бъде задоволяван по друг начин.
Крейвинг
Идва от английското “to crave” (жадувам, копнея, силно искам) и с него се описват временни състояния на неустоимо желание за ядене на конкретен продукт. Тези пристъпи на глад могат да се появят по всяко време на денонощието и не се влияят от хранителните навици. Крейвингът се смята за първата фаза, водеща към хиперфагията, но при него основното е това, че винаги желанието е за конкретна храна, най-често чипс, хамбургери, вафли и други нездравословни продукти. Специалистите препоръчват, когато човек изпадне в такова състояние, да се запита какво точно му носи желаният продукт и ако може, да хапне например плод, за да види дали това няма да го засити. А ако не изпитва наистина глад, да се заеме с някаква разсейваща дейност, докато пристъпът на глад отмине.
Синдром на нощното хранене
Страдащите от него са хора, които се будят нощем, най-често винаги по едно и също време и почти насън отиват в кухнята и поглъщат големи количества храна. Причините може да са чисто физични - заболявания на щитовидната жлеза или намалени нива на мелатонин, но и психични - фобия, депресия, неудовлетвореност. Състоянието може да бъде отключено и от обикновена диета. Ограничавайки се през деня, човек “гладува” насън и организмът му се опитва в полусънно състояние да си навакса. Лечението задължително включва преглед от специалист ендокринолог и ако той отхвърли възможните причини, страдащият трябва да се обърне към психолог и диетолог, който да му изготви балансиран режим.
Снакинг
Думата произлиза от английската “snack” (лека храна, закуска) и означава навика да се похапва малко по количество, но доста често. Обикновено става дума за продукти, които са удобни за ядене на работа, в градския транспорт и дори в движение като шоколадови десертчета, бисквити, солети, семки. Основният проблеми при тези похапвания е, когато те са повече от 4-5 пъти на ден, а ние дори не си даваме сметка за тях. Много често жените, защото този феномен засята предимно дамите, казват: “Нищо не съм яла цял ден”, а всъщност са погълнали поне 3 вафли, пакетче солети, шепа фъстъци и 3 шоколадови бонбона, което като калории се равнява на едно сериозно хранене. Объркването се състои в това, че при снакинга човек не сяда на масата, не взима нож и вилица, тоест не извършва действията, с които е свързано храненето. Така подсъзнателно остава с впечатлението, че не се е хранил и бързо след това огладнява.
Рискът освен натрупване на килограми е и захарен диабет, защото най-често се похапват сладки неща, а това неминуемо увеличава нивото на кръвната захар. Решението е да се поставите на стриктен хранителен режим, като стриктен не означава да гладувате, а да ядете само в определени часове. Три хранения за деня са напълно достатъчни, а между тях не се позволява нищо друго, освен плод, но по един-два най-много. Друг вариант е да си записвате какво ядете, така сама ще си дадете сметка дали несъзнателно поглъщате повече калории, отколкото имате нужда.
Коментари (0)
Вашият коментар