Изчаквам Калин Сърменов в офиса на рекламната му агенция и разглеждаме картините по стените, някои от които са негови. Завършил е Художествената гимназия и освен художник е актьор, режисьор и музикант от група “Контрол” и “Чувал чувал”. Той влиза с песен на уста и във видимо ведро настроение.
Днес той празнува. Припомняме ви една наша среща с него.
Толкова си лъчезарен, душата на компанията ли си?
Душата на компанията за мен са едни досадни хора, които непрекъснато искат да свирят на китара, да те занимават с някакви глупави вицове. Аз само като видя душата на компанията и си отивам от тази компания. Защото това са едни неизявили се трубадури, останали във времето и изключителни глупаци. В този смисъл не съм душата на компанията. Смятам, че човек не бива да занимава всички със себе си, а по-скоро да дава на другите жизнерадост, колкото може да извади във всеки един момент. Полагам усилия и искам да бъда усмихнат, защото светът става по-различен, когато ние сме добронамерени, но в същото време съм изключително тъжен.
Значи ти си с манталитета на американец, който живее в България?
За съжаление съм като американец в България, но по-добре ми звучи българин в Америка.
Откъде знаеш, че в Америка ще се чувстваш добре?
Аз съм на 53 години и мога да ти кажа със сигурност, че ще бъда щастлив в Америка. След всичките години, в които се боря в тази държава, нещото, което разбрах, е, че тук никога няма да има логика и принципи. А аз много ги харесвам. Без логика, принципи и ценностна система не може да се развиваме. Там може би няма да се занимавам с това, което правя тук, но сипвайки бензин на една бензиностанция, ще знам защо го правя. В чужбина има логика. Младият човек иска критерии на базата, на които да се развива. Какви критерии създаваме ние? Аз съм песимист, защото съм оптимист. Искам нещата да се оправят, затова съм взискателен. Затова полагам усилия в рекламната ми компания и нямам лоши продукти. Те са добри, по-добри, най-добри. Мързелив съм и затова работя, но се спуквам от работа, защото съм го осъзнал. Знам, че ако отида сега на море за една седмица, ще се размажа.
Защо се чувствам щастлив в България - не знам? Оглеждам се около себе си и нямам причини да се гордея. Някогашният ни министър на културата Стефан Данаилов пишеше сбогом със “з”. В нормалния свят този човек си отива веднага от поста. Ние постигаме нещо и е спорадично. Станахме случайно четвърти в света по футбол и след това нищо. Никой не направи изводи, система за работа, всичко рухна. Другите държави създават принции за развитие на всяко нещо, а ние ги унищожаваме. Като погледна нашите художници, писатели, поети, спортисти, те са оставени да създават в много лоши условия и липса на материална база.
У нас май много добре се разви само тъмният свят?
Един писател казва, че доброто може да победи злото, когато ангелите имат дисциплината и организацията на мафията. Там нещата се случват, защото има прости и ясни критерии и ти отговаряш на тях.
Ние трябва да говорим за проблемите си. Трябва да се акцентира върху това защо съдът пуска на свобода лошия човек? Не защото съдиите искат, а защото нямат доказателства, на които да стъпят. Досъдебното производство също не си върши работата. Бате Бойко казва: “Ние ги хващаме, те ги пускат”. Ами хванете ги като хората. Там има подкупи, корупция, изчезват доказателства. Колкото повече се говори, толкова повече се върши услуга на нашето общество.
Добре е да погледнем себе си и да си зададем въпроса как се развиваме като родители, какво даваме на нашите деца, какъв пример сме им? Известно време бях преподавател в училище и видях, че родителите не говорят с децата си. Учениците споделяха с мен лични неща.
Поддържаш ли близка връзка с дъщеря си Дария?
Много добър баща съм. Тя е на 26 години и виждам, че се гордее с мен, споделя ми неща, които не споделя с другите, обядваме заедно, т.е. аз съм си свършил работата. С майка й се разделихме, но поддържаме добри отношения. Какво печелим, ако изсипем кофи с обиди един върху друг? Имам ново семейство и Димана, която е на 10 години.
Едно е да ти се роди дете, когато си на 27, както стана с Дария, и друго - на 45. Когато си млад, гледаш детето като зеленчук, то минава между другото. Светът е пред теб, искаш да консумираш, то хапне нещо и расте. Сега си давам сметка за всичко, което се случва с Димана. Много по-страхлив и предпазлив съм станал, детайлизирам процесите. Цялото семейство рисуваме по стените в стаята на Димана с молив, който се размазва с вода и става като акварел. Вманиачавам се и рисуваме с часове. Казвам си, че не бива, но внимавам за всяка линия, мисля как калинките минават към къщите, които Димана е нарисувала, че заекът е с голям автомобил, че има момиче, което се люлее на два слънчеви лъча...
А ти като дете как се запали по рисуването?
Стана след едно рисуване по прозорците. Тате беше донесъл флумастери от чужбина, което беше суперпривилегия, и нарисувах мравки с танкове, които се бият. Не ми стигна пространството по прозорците и продължих по стената, бутнах кюнеца на печката и като стигнах до вратата, нашите се прибраха. Бил съм 6-7-годишен. Имах великолепно детство.
Повече бизнесмен или актьор си?
Не съм нито едното, нито другото. Да съм актьор ми е хоби, не искам да имам нищо общо с тази нестабилна среда. Отдавна се дръпнах от нея.
Но играеш във “Вечеря за тъпаци” в Сатирата?
Само там. Представлението е направено от Иржи Менцел - носител на “Оскар”. Искам да работя с професионалисти. Сега отивам в театъра и се срещам с дилетанти. Моят професионализъм отдавна мина нивото на тези хора, с които общувам в театъра.
Човек ражда ли се с харизмата, която е важна за актьора или тя се развива?
Развива се. Господ ти дава нещо, но ти трябва да го разработиш, да учиш непрекъснато, както ме учеха моите родители. Трябва да полагаш усилия как изглеждаш, какво правиш, как постъпваш, да съхраниш в себе си желанието за работа. Знаеш ли колко е трудно на 53 г. да си мотивиран в България? Това е лудост.
Непрекъснато кандидатствам в Националния филмов център, но никой не ми дава субсидия да направя филм. Все някой печели по подразбиране. Единият път кандидатства Светльо Овчаров, а Дочо Боджаков е в комисията и след това обратното. Ясно е, че без революция нещата не се променят.
Какви са впечатленията ти от Колумбия, където баща ти Николай Сърменов все още преподава по виола?
Това е страната на страните. За мен най-идеалното място в света е Колубмия със столица Лондон. Колумбия е на първо място по брой на видовете растения, на трето по водоизточници и там има 270 говеда на глава от населението. В тази държава думата глад не съществува. Влизаш в техния парк и вместо бук, ясен, явор има манго, папая, портокал. Да, има необразованост, но защо да се развива един човек там? Трудно е да го мотивираш. Татко “отглеждаше” един мъж, който просеше. Накара го да работи, той продавал вестници два дни и на третия казал, че тая работа не е за него. Убеден бил, че в Колумбия само лудите работят. Там нито от студ, нито от глад можеш да умреш. И обществото е толерантно. Вечер има хора, които спят на стълбите на полицейския участък за борба с наркотиците. Чувстват се сигурни, че онези с автоматите ги пазят. Все едно тук да легнеш пред МВР. Страхотна свобода на духа има в тази държава.
Играеш тенис, за да си всестранно развит ли?
Спортът е важен критерий за мен. Човек трябва да се занимава със себе си. Тенисът ме учи на рефлективност и на партньорство.
снимки Йордан Симеонов, Десислава Кулелиева
Коментари (0)
Вашият коментар