Джак Никълсън: На финала не съжаляваш за нещата, които си направил, а за нещата, които не си

Хищна усмивка, слънчеви очила, опасен чар.

С шест думи това е Джак Никълъсън – една от живите легенди на Холивуд. 

12 пъти е номининиран за Оскар и три пъти е печелил наградата на Американската филмова академия. Веднъж за един най-магнетичните "луди" в историята на киното – в „Полет над кукувиче гнездо“, веднъж за шантав музикален магнат, който е обсебен от младите жени, но се влюбва в майката на поредното си невръстно гадже в „Колкото-толкова“ и веднъж за поддържащата си роля на пенсиониран астронавт в "Думи на обич".

Господин Никълсън, има ли позитивни страни на остаряването?

Колкото си щеш. Доста по-търпелив и сериозен си, не се впускаш в нищо прекалено бързо. Когато навърших 70, се почувствах млад за за пръв път при навършването на юбилей. Когато станах на 50, все едно ме блъсна товарен камион. Но на 70 се почувствах приказно.

Какво ви кара да се чувствате по-млад?

Не знам. Едно време бях много бърз, можех да изляза от стая и да се върна, без да ме забележат. Когато повече не може да направиш това, трябва да промениш начина, по който правиш нещата. Но на мен ми е много интересно да живея и не искам да пропускам нищо.

Кои са най-великите моменти на живота ви?

Дебютната прожекция на „Волният ездач” в Кан, защото това беше първият път, в който не се прокрадвах на този фестивал. Докато стоях в залата, осъзнах, че ще стана кинозвезда. Дори за момент си помислих, че може да се занимавам с режисура, вече бях навъртял 10-12 години в киното. И всички казваха, че съм добър, но неизвестен, а ако нямаш филм, който да е хит, то е почти все едно си нов в тоя занаят.

След това усещали ли сте нещо подобно?

Когато някой ми казва, че си велик актьор, си запушвам ушите, защото не е добре за теб да мислиш по този начин.

Въпреки това изглеждате много уверен.

Е, все пак съм добър актьор.

Може ли да се каже, че хората ви харесват?

Аз съм във филмовия бизнес, това може да е доста кръвожадно нещо. Но няма да намерите нито един човек от бранша, който да каже, че съм го измамил или изманипулирал.

Дори момичетата?

Е, при тях съм си го позволявал, защото им липсвах повече, отколкото имаха представа. (Смее се.)

Женкар ли сте?

Тотален.

Използвате ли актьорското си майсторство, за да сваляте жени?

Никога не излизам без актьорското си майсторство.

Какво мислите за жените?

Искам жената срещу мен да е личност. Преди известно време четох книга за това как половете са два различни разговора за живота и имаш чувството, че това четиво е писано против мен. Главният герой е от моето поколение, който смята, че да си самостоятелен и зрял мъж е достатъчно, докато жената иска да бъде закриляна и да е сигурна, че ти ще бъдеш до нея независимо от всичко. Идеята на книгата е, че мъжете и жените говорим на различни езици.

Харесва ли ви жената да прави първата крачка?

Това би било приятно, но не ми се случва изобщо. Жените се държат с мен все едно съм лидер на моторджийска банда. Прекалено са свенливи и учтиви.

Каква е вашата тайна?

Аз съм свободен.

Предпочитате секса за една нощ или си падате по по-сериозните отношения?

Разбира се, способен съм на свалка за една нощ, но не процедирам така.

Имате ли „любов на живота”?

За съжаление повече от една. На 55 казах, че повече едва ли ще имам дълготрайна и зряла връзка. Не исках да създавам друго семейство. Между моите странни критерии и вкус и факта, че не съм достъпен за доста неща, които предполагат едни отношения, не мислех, че това е възможно. Не мисля, че някой би трябвало да вярва във вечната любов, при положение, че ежедневно си подложен на омагьосания кръг на привличането.

Колко време издържа любовта?

18 месеца. През тях си мислиш, че каквото и да се случи, ще си ок с него. При мен това постоянно се повтаря, в началото си мисля, че харесвам всичко у една жена, докато не се окаже точно обратното.

Съжалявате ли за нещо?

Ето за това не искам да мисля. Сигурно има хиляди неща, но мозъкът ми не иска да тръгва по тази пътека. Когато гледаш живота си в ретроспекция, почти никога не съжаляваш за нещата, които си направил, а за нещата които не си.

Мислите ли често за смъртта?

Да, за това мисля през цялото време, но това не означава, че искам да говоря за това. Всеки е мислил дали иска да го кремират, погребат или хвърлят в морето, когатоумре.

Вие какво предпочитате?

Аз искам 8-метрова розова статуя, която да ми държи гроба. Или по начина, по който индианците го правят. Те те закачат на дърво и оставят на птиците да те изкълват. Истината е, че предпочитам да ме кремират.