Яна Маринова: Една жена трябва да знае кога да бъде слаба

От Силвия Петрова

Женствеността роля ли е?

Някои хора си я носят, отвътре им блика. Но е и въпрос на организация. Ако имаш куп проблеми, трябва да се насилиш, за да бъдеш очарователна и сладка. Обаче после тръгва по вода, нужно е само мъничко усилие в началото. Някои хора не осъзнават, че женствеността понякога изисква жертви и това заслужава уважение. Тя е в игривия слънчев поглед, в усмивката, жестовете, походката. Може да е извивка на тялото. И всички жени са такива, умеят ги тези неща.

Чувстваш ли се понякога супергероиня?

Да. И в повечето случаи точно когато съм се почувствала супергероиня, срещам някоя, която е четворно по-супер от мен. И си казвам: „Боже, къде съм тръгнала” (смее се). Умението е да знаеш кога да бъдеш слаба, кога лекичко да се пооплачеш.

Готвиш ли?

Ами не (смее се). Мога да приготвям разни аламинути, но не ми е страст. Синът ми обича най-много манджите на баба си.

„Мъжът до мен трябва да е по-силен, това не ме мачка, а напротив”

Според теб ние, днешните жени, страдаме ли от мания за перфекционизъм?

И страдаме, и в същото време сме погалени от съдбата. Представи си да се родиш много дейна и да те нарекат я вещица, я лека жена. Наистина, животът ни е стресиращ, но днес е много по-лесно за голяма част от жените. Но всяко нещо си има добрите и лошите страни. Трудно е, стресово е, но чисто еволюционно сме привикнали.

Какво мислиш за феминизма?

Нищо лошо. Много жени са против феминизма на думи, но всъщност постоянно се състезават с мъжа си.

Съжалявала ли си, че не си мъж?

Да, като малка, имало е такива моменти... Но реално жените сме огромна сила. Просто зависи за какво се борим и какво искаме. С много мъже съм се състезавала. Това оценявам в съпруга ми – просто усещам, че той е по-силното животно, но той с такова благородство ме оставя да взема надмощие, че аз сама се отказвам. И му го признавам. Това е прекрасното на женската природа – да можеш да се пребориш, а когато видиш, че зачитат победата ти, да се откажеш от нея. Не победа на всяка цена, а желанието да сте достойни партньори, ето това е ценното. Тогава се получава хубава връзка.

„Какъвто и зачатък на талант да открия в себе си, непременно го изпробвам. Пък където му излезе краят. Играя за номер едно, но не се съобразявам с резултата. Страхът от поражение е егоизъм.”

Може ли да бъдеш послушна?

Да, много съм дисциплинирана. Ако питаш мъжа ми, режисьорите, с които работя, всички казват, че съм послушна. Но те просто са по-силни от мен, знаещи и можещи. Как да бъда послушана пред по-слаб?

Казваш в едно интервю, че любовта е много лесно нещо. В какъв смисъл?

Много е лесно да се влюбиш, да изпиташ любов. Трудното е да накараш отсрещния да те обича. И това става само с огромна любов от твоя страна. Не да не можеш да живееш без него и да си режеш вените, не да правиш жертви, а да даваш доказателства. Да се „направиш” индивид, който е достоен да бъде обичан – това е трудното. Химията между двама е лесна, сложното е да оставиш другия да обича сам себе си, без да изпитваш ревност, да бъдеш до него, но и да му оставиш лично пространство.

Кое в най-милото нещо, което си правила?

Да се осмеля да бъда нежна, добра, слаба. Защото тогава си беззащитен. Но пък е много хубаво, когато отсреща те обичат.

Знам, че не пазиш диети. Освен спорта, какви грижи полагаш за красотата си?

Пия много вода, старая се да не консумирам пакетирани продукти. Важно ми е да ям свежа храна, просто й се наслаждавам.

Суетна ли си?

Да, изразява се в грижата за външния ми вид. Осъзнавам, че когато си лош човек, това ти се изписва на лицето. Лошотата загрозява. И обратното – когато си добър, излъчваш вътрешна светлина и красота.

Какво те невротизира?

По-силният противник е способен да ме разклати. А когато ме разклати, разбирам, че е време да мина на по-горно стъпало и да се науча на нещо ново.

фотограф: Момчил Христов

Благодарим за любезното съдействие на ресторант "Пасторант"