Някои храни стимулират туморите, други ги блокират

Светът преживява ракова епидемия, подобна на чумната през Средновековието. Но за разлика от нея тази не затихва. Болестта е във възход от 1940 г. насам. Възрастните лекари са слисани. По тяхно време е било изключителна рядкост млад човек да развие рак. Днес от тази болест масово умират 30-40 годишни, умират младежи и деца.

Нещо се е сбъркало в живота от 70 г. насам и е довело до експлозията на рака. Ето какво:

1. В храната ни се е прибавило огромно количество захар.

2. Храната стана изобилна, лесна, бърза и евтина. В резултат човечеството затлъстя.

3. Земеделието стана промишленост, както и животновъдството. Това промени човешките храни.

4. В околната среда има над 900 канцерогенни химикали, които преди 1940 г. не са съществували. Ние ги вдишваме или поемаме чрез храната.

Вижда се, че ракът и превенцията му в най-голяма степен зависят от това какво ядем. Едни храни стимулират развитието на тумори, други го блокират. И би следвало медицината да е изготвила антиракова диета, а лекарите да ни казват кои храни да избягваме и на кои да наблягаме.

Лекарите обаче, дори онколозите, имат бегли познания за храните. Някои си нямат и представа за техните било канцерогенни, било лечебни свойства. Д-р Давид Серван-Шрайбер, сам разболял се от рак, описва този парадокс. От лекуващите го лекари той получавал твърде общи съвети, за които би се сетил и сам: да яде повече плодове и зеленчуци, да намали мазните храни и алкохола.

Защо медиците не спазват завета на Хипократ: "Храната да ти бъде лекарство и лекарството да ти бъде храна"? Защото познават свойствата на фармацевтичните продукти, а не на разни храни, чайове и билки. В медицината се допуска препоръка към пациента да се променя само в един изрично определен случай: когато е направена серия от т. нар. двойно слепи изследвания за ефикасността на дадено лечение при хората. Затова един онколог не обръща внимание на опитите с мишки, докато не бъдат направени и с хора. И да е прочел за някой пробив, той чака този пробив да се материализира като кутия с хапчета в аптеката.

За всяко ново средство против рак се харчат 1 млрд. долара. Но тази инвестиция се връща с огромна печалба на фирмата, която държи патента на новото лекарство. Най-доходоносното хапче в историята на фармацията е липитор. В пика на продажбите му то носи $ 1 млн. на час, $ 9 млрд. на година. Но липитор е синтетична молекула с тесен сектор на въздействие и не може да се сравни с необозримата сложност от съставки на някоя естествена храна, например малините.

Да се инвестира голяма сума за доказване на тяхната полезност е нерентабилно, защото малините не могат да се патентоват. И да последва скок в продажбите им, той няма да покрие разходите и да напълни джоба на инвеститора. Затова и никой не изследва върху хора антираковото действие на дадена храна. Затова и още няма диета против рак.

И все пак има доста данни за биохимичните ефекти на раковите и на антираковите храни. Д-р Колин Кембъл от Корнуелския университет ги обобщава така: Туморът е като плевел. В първата фаза на развитието му той е семе, попаднало в градината. Следва фаза на поникване (активация). В третата фаза (разсейване) растението бурно се саморазсажда, нахлува в лехите и излиза чак на тротоара. Растение, което не се саморазсажда, не е плевел. Същото важи и за туморите.

Появата на опасно семе зависи от гените и от средата: токсини, радиация, химикали. Поникването обаче зависи от диетата. Даже при добри условия за активация (лоша храна и вредни навици) дневно само една от 10 000 ракови клетки може да стане тумор. Хората носят в телата си еднакъв брой микротумори, но ги потискат чрез храната, също както градинарят бори плевелите чрез въздействие върху почвата. Нашето тяло е почвата за раковите семена. А храната ни е тор или пестицид за тях.

Генетически тялото ни е нагодено към диетата на първобитния човек. То още не се е приспособило към земеделските храни. Земеделие има от 105-110 века, а това е доста къс период за пренастройване на гените. Нужни са десетки хиляди години, за да свикнат телата ни с малкия брой култури в сравнение с дивите растения и с месото на малкото видове домашни животни в сравнение с дивеча.

А промишленото земеделие, развило се след 1960 г., свежда цели 56% от приеманите калории до 3 източника, като и трите не са съществували през палеолита. Това са захарта, бялото брашно и трансмазнините. И трите директно подхранват рака.

Биомасата (тоест живата материя на Земята) е предимно дървета и листа, които нашите стомаси не мелят. Само малка част от растенията и животните са годни за консумиране от хора и си струва да бъдат събирани и улавяни. Преди, да речем, 2 млн. години едно стадо от 10-15 човекоподобни самци и самки плюс техните деца всекидневно е обхождало обширен район, за да се храни. Събирало е всичко ядливо: плодове, треви, гъби, корени, ядки. По онова време под 0,1% от растенията на 1 хектар са ставали за ядене. Останалите са били несмилаеми (дърветата), нискокалорични (някои мекотели), или отровни (някои гъби). Други пък са били трудни за събиране (като насекомите и ларвите им).

А земеделието доведе нещата дотам, че хората вече усвояват 90% от биомасата на 1 хектар. Този хектар изхранва 10-100 пъти повече земеделци и скотовъдци, отколкото ловци и събирачи.

За първите хора месото е рядко угощение. Едни животни са били опасни за лов, а други са били неуловими. Едва когато си прави оръжия, човекът слага на трапезата си месо и риба, но като редки деликатеси в малки количества. Така можем да определим първобитната диета като сбор от 90% растителни и 10% животински храни.

Но човекът се изхитрява да култивира онези малко на брой видове растения и животни, които са годни за изяждане от него. С времето питомните животни изместват дивеча като основен източник на белтъчини за хората. Овце, крави, кобили, сърни, як, биволици, камили вършат 5 жизненоважни услуги на човека: дават мляко, месо и тор (за посевите), теглят плугове и носят товари. Докато са живи, те осигуряват много повече калории, отколкото ако бъдат заклани и изядени.

А повечето калории означават и повече деца. Затова земеделците и скотовъдците са взели бърз превес над ловците и събирачите, изтласкали са ги в негодните за земеделие райони и са ги обрекли на изчезване. Заедно с тях обаче изчезва и здравословното съотношение от 90:10 растителна към животинска храна. От него днес няма и помен.