Те са нашият ад и рай – захарта, бялото брашно и солта. Правят ни щастливи, но ако прекалим, може да ни докарат някоя и друга сериозна болест. Няма да ви убеждаваме да ги изхвърлите от менюто си, защото сме далече от мисълта да ви тровим живота. Просто ще ви напомним да следвате правилото за златната среда.
Захарта: между еуфорията и тревогата
Някои съвременни лекари смятат, че по своите биохимични свойства захарта може да се сравни с хероина и много други наркотици със силно действие. И наистина, доказано е, че тя може да предизвика зависимост, сходна с наркотичната. Когато пристрастен изпадне в „сладка криза”, се наблюдават симптоми на тревожност и еуфория, характери за кокаиновите наркомани и алкохолиците. Захарта е и основният виновник за нарушения в храносмилането и обмяната на веществата, а употребата й заедно с нишесте (ориз и брашно) води до дефицит на витамини от В групата. Днес обаче все повече хора в световен мащаб намаляват консумацията си на захар – защото дори и според експертите няколко блокчета шоколад на ден и бучка кафява захар в кафето не само не са вредни, но са и полезни.
Няма човек, който да не се размекне от миризмата на прясно изпечен хляб. Проблемът на бялото рафинирано брашно обаче е, че то почти не съдържа витамини и микроелементи, за сметка на високото количество въглехидрати в висок гликемичен индекс. Това означава, че позволява на захарта да проникне в кръвта по-бързо, което пък може да провокира поява на диабет от II тип. Бялото брашно забавя метаболизма и влошава процеса на храносмилане, а процесът е трупане на наднормени килограми. Сред минусите му са също увеличаването на риска от сърдечносъдови заболявания и тромбози. Звучи страшно, но никой не ви принуждава да се откажете от уханния хляб. Просто го заменете с пълнозърнестия му еквивалент и намалете количествата.
Солта: не е чак такова страшилище
В организма ни има между 150 и 300 грама сол, която не само придава солен вкус на кръвта, но и участва в повечето метаболитни процеси. Без нея просто загиваме, но и тук тайната е, че не бива да прекаляваме – 30 грама сол наведнъж са си буквално смъртоносна доза. Проблемът е, че тя задържа в тялото ни излишната вода, което може да доведе до развитие на болести като хипертония, бъбречна недостатъчност, да предизвика инсулт или инфаркт. Учени от Университета в Калифорния смятат, че организмът ни има гениалната способност сам да регулира количеството на консумираната сол.
Мозъкът не ни позволява да прекаляваме – ако изядем пакет чипс, известно време след това не ни се иска нищо солено. И разбира се, далече не цялото количество изконсумирана сол остава в организма, а се изхвърля чрез ходенето до тоалетна и потенето.
Коментари (0)
Вашият коментар