Белослава: Дразнят ме жените, които искат финансови зависимости. Те са срам за нашата порода

Като дума не ми харесва, но като същност го изповядвам. С Живко Петров сме имали случаи, когато една песен може да е готова още на следващия ден, но ние не я пускаме и след шест месеца работа по нея. Имаме една италианска песен, която е невероятна балада, която се пее от Андреа Бочели. След три различни аранжимента и 20 вида мои изпявания ние пак не я пуснахме. Не съм готова да я пусна и няма да я пусна. И тук, в ресторанта, е същото – докато не изпипаме нещо докрай, дори до съвършената му простота, то не излиза на бял свят. Мога да не ходя с токчета и да нямам изключително женски стил на обличане, но когато си купувам токчета, те ще са най-хубавите – ще са червени, лачени, да кажем Moschino, и това ще е класическа обувка, която аз ще нося и на 60, и на 70, да съм жива и здрава. Тоест има някакъв стремеж към съвършенство у мен. А, ето – бих заменила перфекционизма със стремеж към съвършенство. Харесва ми нещата да изглеждат съвършени.

Не те ли натоварва?

Не. То природата ми го иска, аз не го правя заради другите. Щеше да ме натоварва, ако го правех заради продуцента ми, мъжа ми, някой друг. Никой нищо не иска от мен. Аз сама се предизвиквам да търся максимално красивото. И то е в детайла, в това съм абсолютно сигурна. Преди глобалното идва детайлът.

Перфекционизмът кара много от нас да стигат до неприятни крайности. Перфектното тяло е единственият критерий за женственост, да не говорим за всички „поправки“, които извършваме върху себе си в името на „идеалната красота“. Но като че ли фокусирането ни във външността отминава с годините, не мислиш ли?

Да, отминава, защото се уморяваме. Има много жени, които толкова ги касае само външният им вид, че са забравили за душите си. На 40 и на 50 имаме повече нужда от душата си, а понякога се оказва, че тя е умряла. Колкото и да я търсиш, когато ти не си я обгрижвал през цялото това време в желанието си и стремежа си само да изглеждаш добре, но не и да се чувстваш добре, нея вече може да я няма. Така че тази суета е голям грях и трябва да се борим с нея. То е спорно дали е егото или суетата, но при нас, жените, са и двете.

Не ми харесва, когато жените носят много бижута, гримират се прекалено, акцентират над разни прически и над някакви екстеншъни и екстри по себе си. Аз винаги гледам колко е хубава една жена отвътре. Освен това най-хубави са жените, когато са голи. Гола, боса, сутрин, дори разрошена, дори без грим. Толкова сме съвършени жените, толкова сме най-хубавото нещо във Вселената! Аз съм една от най-гордите жени за това, че съм жена. И искам да го кажа на всички жени – нека са спокойни! Никога не съм била със съвършените форми и килограми. Винаги съм била пищна, едра и знойна. Никога не съм влизала в калъпа. Въпреки всичко съм успявала да запазя хладнокръвие. И когато ходя на снимки, аз знам, че няма да изглеждам, както изглеждат супермоделите, но пак съм спокойна. Защото това съм аз. Има една максима, която често казвам на дъщеря ми, която е в пубертета и все не се харесва: „Недей да се вглеждаш в нещата, които нямаш. Радвай се на нещата, които имаш!“ Аз самата много си говоря и честичко си казвам: „Харесай се, харесай се!“ И то работи. Нямаме нужда от големи висящи обици, за да блеснем на Коледа. Просто се изкъпете, облечете една хубава рокля и излезте, толкова е простичко. Важното е да сме чисти, а като казвам „чисти“, влагам многостранна платформа за чистотата.