Белослава Борисова Йонова е родена на 10 юли 1974 г. в София. Завършва руското училище “А. С. Пушкин” и на 17-годишна възраст заминава за Лос Анджелис. Там в продължение на 3 г. учи рекламна фотография. Щом се завръща в България, завършва второто си висше образование в Държавната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”.
Сама пише текстовете на парчетата си. Прави много запомнящи се дуетни песни с различни рап изпълнители като Спенс, Вензи и Ъпсурт. Белослава до момента има 4 издадени албума, като последният ѝ “Красота” излиза през април 2016 г.
- Белослава и дискохаус! Много нестандартно решение, но ще го осъществите на коледен дискохаус концерт на 23 декември. Там ще компилирате свои песни с диско музика от 80-те. Защо?
- Това, което ще се случи на 23-и, не е много по-различно от другите мои клубни участия. По-особеното тук ще е, че ще има и диджей на сцената, което ще обединява акустичния звук с мелодичния хаус. Затова партито ще се казва Soulful Christmas House, защото ще звучи този мелодичен хаус, емблематичен за 80-те години. Към моите песни ще включа теми от популярни парчета.
Аз кавъри не пея, но сега ще има популярни песни. В моята музика има много акустично диско. И в четирите ми албума присъства такава музика. Моята представа за онова хубавото диско от 80-те години е именно онова, което включва много стилове в него. Като започнем с неговите емблематични изпълнители като Бари Уайт, Kool And The Gang, Earth, Wind and Fire. Именно през 80-те години те са емблема за клубната музика. В “Студио 54” в Ню Йорк е едно от местата където тя се заражда и става култова за почти целия свят. За мен културата, която се заражда там, намира своето продължение в сегашни дни, но сега се нарича хаус. Основа на хаус музиката е диското и вътре се преплита джаз, сол и фънк. Но когато работиш с добри музиканти, с каквито аз работя, можеш да свързваш всякакви стилове.
- Рядко издавате нов албум. Последният ви “Красотата” излезе през април. Как се стигна до него?
- Аз не издавам рядко албуми. Смятам, че издавам албуми точно когато трябва. Затова и предишният ми албум се казва “Когато има защо”, защото човек трябва да казва нещата само когато има защо. По-естественото е да се появяваш и да изчезваш, защото истинският живот не е само навън. Той е и личен. А до четвъртия албум стигнах по пътя на музиката. Ние с моите колеги много пътуваме. Често концертите са едни дълги, самотни пътища, чакания в хотелски стаи, докато дойде време за лайфа. Зад всичко стоят едни студиа и репетиционни, които са в мазета и на тавани. Песните се случват поетапно. Пътувам по пътя за Варна и от многото поляни и гори и реки започвам да си записвам на диктофона теми за нова песен.
- Започвате да пеете след изявата си в тв предаването “Хит минус 1”. Това участие ли беше трамплинът във вашата музикална кариера?
- Никога не съм била амбициозна с идеята “Сега ще направя музикална кариера”. Като малка 8 години пях в детския радиохор на БНР. Когато бях на 15 г., ме освободиха, защото получих остър ларингит, който води до шум в гласа. Аз тогава си казах, че повече никога няма да пея. Като се върнах от Щатите, където учих фотография, се явих на “Хит минус 1”. Тогава Маргарита Хранова, която ни е семейна приятелка, ми каза: “Защо не кандидатстваш в консерваторията?” И като на шега кандидатствах. Изобщо мен сякаш музиката ме преследва, а не аз нея. Когато не си на всяка цена, нещата се случват с лекота. Но това, което ми е дало трамплин на мен преди всичко, е огромната ми обич към музиката и това, че аз не просто пея, а и създавам музиката, която е вдъхновена от моя си свят. Може би трамплинът ми е преди всичко в личното отношение към хората и към музиката.
- Имате ли необичайни и незабравими случки, докато сте били на сцена?
О, да! На много концерти ми се е налагало да предлагам, от името на младоженеца или от името на младоженката, брак.
Падала съм на колене в Народния театър
от името на една двойка и съм им пяла мои песни, които са били емблематични за тях. През 2006 г. имах коледен концерт в театъра и едно момче, ако не се лъжа, се казваше Митко, ми каза: “Аз на вашия концерт ще предложа брак на моята приятелка. Мога ли да ви помоля първо вие да предложите от сцената и после аз?”. Спомням си, че коленичих на сцената и казах, че тази вечер едно момче иска да се врече на едно момиче. Те бяха на втория балкон и цялата зала избухна в див възторг. Канена съм на много сватби, на които първият танц е бил на моя песен. Аз съм и
кръстница на 13 Белослави из страната
Родители са ми се обаждали и ми казват, че ще имат дете, за което искат моето съгласие да го кръстят на мен. Имам едно семейство от Бургас, от Стара Загора, Пазарджик, Благоевград, имам две от Варна. Ходила съм на някои от кръщенетата.
- Дъщеря ви Божидара завърши Националното училище за изящни изкуства “Илия Петров” миналата година. Сега е студентка. По какъв път е поела тя?
- Тя сега е първи курс в Художествената академия. Много се радвам, че остана в България. Приеха я също в Амстердам и в Берлин. Тя се пада четвърто поколение художник. Моят съпруг Евгени Йонов е художник, баща му, както и неговият дядо също са били художници. Създават традиции в изобразителното изкуство. Евгени е плакатист и Дара сега следва плакат в академията. Тя е много добър график, но и пее много хубаво. Има отношение към музиката, но генът при нейния баща е много силен. За първи път отиде на уроци по рисуване в 7-и клас и за първия натюрморт, който нарисува, Евгени каза: “Очаквах да е добра, но чак толкова добра”. Сега се затваря в стаята и рисува с часове. Успя да създаде своя модна линия за екстремни спортове. Тя самата е екстремна личност. Кара кайт и сноуборд и виждам, че иска да твори и да създава.
- Майка ви е актрисата Анета Сотирова. Не сте ли се замисляли за развитие в тази насока?
- В моята професия има много актьорство, защото си през цялото време на сцената и ти се налага да общуваш с много различни публики. От малката до голямата сцена, от малкия до големия град и навсякъде трябва да подхождаш различно. А и аз толкова много съм живяла като малка в театъра, толкова знам за техния свят, че като че ли не ми беше толкова интересен, като пораснах. Другото е, че аз не мога да играя някой друг. Винаги съм била себе си и навярно това ми е давало преднина пред много мои колеги, които често искат да приличат на някой изпълнител.
- Учили сте рекламна фотография в Лос Анджелис. Защо избрахте България, а не останахте в страната на неограничените възможности?
- Защото носталгията ме погуби. Оказах се човек, който без собствената си държава не може да живее. Да не говорим, че бях на 17 г., когато заминах съвсем сама за този 15 млн. град. Бях в руското училище “А. С. Пушкин” и взех 2 г. за една. Оказа се, че не е никак лесно да си сам. Не ми беше весело и интересно. Въпреки колегите и многото българи, които ми помагаха и ме подкрепяха, не можах да прежаля мъката си по приятелите и близките си в България. Живеех от писмо до писмо. Имам и хубави спомени от САЩ, разбира се. Там ходих на концерти на Шаде, на Бон Джоуви. Имах страхотното щастие да имам фотографска практика в Universal Studios. Сега много харесвам Америка и обичам да пътувам дотам, но тогава разбрах какво ми казваше дядо ми с: “Бубенце, навсякъде е хубаво, където не си.”
Когато те застигнат битовите проблеми, животът става същият навсякъде
И тогава кое е по-важното? Да има някого с когото вечер да си кажеш наздраве, или да живееш сам като куче и пак да си заровен в битовизми.
- Как се запознахте със съпруга си Евгени Йонов, с когото сте заедно вече 19 години?
- Неговият баща беше главен плакатист в театър “София”, където играеше майка ми. Ние с Евгени сме се срещали още като малки, но се познавахме бегло от срещи по репетиции на представления. След като се върнах от Америка, където изкарах три години, а той беше живял във Виена, където е рисувал за прословутото “Фаберже”, се срещнахме на един концерт в зала “Универсиада”. Мои колеги свиреха със Соня Васи, но имаше толкова много народ, че аз не можех да вляза, а бях сама сред голямата тълпа и се опитвах да си прокарам път. Страшна тълпа беше! Тогава видях Евгени в далечината. Сетих се кой е. Не се бяхме виждали от деца. Той ми подаде ръка и ме попита: “Ти помниш ли ме?”. Хванахме се за ръце и ми помогна да вляза в залата. Вечерта изкарахме заедно. Нямаше някаква страхотна увертюра. Три месеца по-късно аз вече бях бременна с Божидара.
- Имате заведение в центъра на София, имате и собствен ресторант на морето. Оказва ли се наистина, че музикант къща не храни и е нужно някакво друго занимание?
- Това, че се занимавам и с други неща, не е защото не мога да се изхранвам от музиката, а защото имам страшно много интереси. Кулинарията е нещо, което ме съпътства. Преди 2 г. ми се обадиха от “Форбс”, които искаха да пишат статия за мен като успешен бизнесмен заради моя хотел на морето. Те са 10 стаи с малко ресторантче и за ресторантчето ми в София. Искаха да им разкажа как за 9 г. те са все още успешни. Но аз им казах, че не съм бизнесмен и не мога да говоря за бизнес. Аз и съпругът ми не прилагаме някаква бизнес формула, а просто се стараем да запазим доброто лично отношение и правим всичко в нашите заведения така, както бихме го направили вкъщи. Сега, като работодател на 20 души, забелязвам и това как много трудно се намира качествен персонал, а много хора казват, че в България няма работа. Има страшно много какво да се работи, но хората не са свикнали да се наслаждават на работата.
- Откъде е кулинарният ви талант?
- От дядо ми, бащата на мама. Той готвеше по най-красивия начин. Не само с любов. Ястията му бяха изумително красиви. Правеше такава мусака, която като разрежеш, и виждаш мозайка. На майка ми сърцето ѝ също е в готвенето. Тя прави от нищо нещо. Вечер като се е прибирала от представление, започваше да готви. Явно е наследствено, защото сега и Божидара готви и много пъти се е случвало да се прибера и да видя, че тя ми е сготвила нещо. А аз даже съм започнала да пиша една
много интересна кулинарна книга,
която не е само с мои авторски рецепти, а и с разкази с кулинарен сюжет. Главните герои от тези ми романтични литературни съчинения са подправките. Ванилията, канелата, индийското орехче, всички те допринасят за рецептите със своите лични истории. Книгата няма да бъде със снимки, а с илюстрации. Ще се опитам до пролетта на 2017 г. да я завърша.
- Кой е вашият специалитет?
- Започнах да готвя в прогимназията. Исках да изненадам нашите, като се приберат от работа, и тогава специалитет ми беше пиле с горчица в йенско стъкло. Сега имам домашна колекция от 140 кулинарни книги от целия свят. Където и да пътувам, си вземам или приятели ми носят. А сега, като идва Коледа, един от специалитетите ми е зелеви сармички с пуйка, в които слагам праз и стафиди, престоели една нощ в коняк. Моя е рецептата и е много лесна.
- Знам също, че сте пътешественик. Пътували сте до Рим, Гватемала. Кои места са ви впечатлили най-силно?
- Гватемала беше екстремно преживяване. Там се срещнах с джунглата и със света на шаманите. Там в селата живеят все още истински шамани, които през нощта изпълняват различни обреди, в които пеят, ядат гъби и издават странни звуци. Молят се, медитират. Беше си доста страшно, защото там имаше и маймуни, които крещяха нощем. Чудех се дали няма да влязат в бунгалото ни. Но е божествено място. Бях на брега на езерото Атитла, което е затихнал кратер на вулкан. То е най-голямото езеро в кратер на планетата. Селата около този кратер се движат само с лодки и там няма сухоземен път. Всичко е по вода, а един от върховете и до момента пуши и не се затваря вулканът.
- Малко хора знаят, че ти имаш братя. Те са близнаци и се казват Весел и Красен. В какви отношения си с тях?
- Имам двама братя, които са от първия брак на моя татко. С тях сме израснали заедно.
Не сме типичните братя и сестра, но сме близки приятели.
Много се обичаме. Те са от Враца и като малки ходихме на лозе при баба и дядо. Те са три години по-големи от мен и те ме водиха за пръв път на дискотека. Винаги ме изпращаха до вкъщи. За съжаление, пораснахме и сега се виждаме по-рядко, но в детските години имахме една и съща компания. С тях двамата ходихме на море. Те са много хубави и момичетата винаги ми звъняха на мен да ми споделят какво направил единият, пък какво направил другият. Даже момичета са искали да ги запознавам с тях.
- В живота на всеки се случват трагедии. Вашият не е изключение. Преди близо 20 г. се сблъсквате със смъртта в най-жестоката ѝ форма, баба ви и дядо ви по бащина линия биват убити. Как преживяхте вие случилото се?
- По-скоро не знам татко как го преживя. Всъщност той не го е и преживял. Аз точно бях родила моята дъщеря. Тя беше още бебе. Майка ми и баща ми не бяха в България и се обади един наш приятел, който каза: “Моля те, седни!”. И когато ми каза да седна, никога няма да забравя усещането си. Винаги ще остане дупка в сърцето ми. Това е един от случаите, в които човек си казва: “На мен това никога няма да ми се случи”. Но факт е, че баба и дядо бяха убити, по особено жесток начин с нож от жената, която ги гледаше. Тя е невменяема и дълги години не можеше да бъде затворена, но в крайна сметка при двойно убийство, колкото и болен да си, трябва да понесеш наказанието си и в момента тя излежава присъдата си.
- Ако мога да ви нарека музикален кулинар, каква рецепта ще дадете на читателите за усмивки и позитивно настроение като вашето?
- Могат да си сварят прясно мляко. Предварително в него да сложат пръчица канела и една пръчица ванилия. Когато млякото заври със съставките и поизстине, да добавят манов мед. Да сложат млякото в хладилника и на сутринта на Коледа да изпият едно ванилено канелено мляко с мед.
Ако излезем от буквализма на думата рецепта, всеки ден да намират причина да се обаждат на един човек, когото обичат и да му казват, че го обичат.
Митьо Маринов
Коментари (0)
Вашият коментар