Белослава: Дразнят ме жените, които искат финансови зависимости. Те са срам за нашата порода

Времето определено е фактор, за който и аз отскоро започнах да мисля. Много мили ми стават моите съвременници и съвременнички. С цялата суета, през която преминаваме. Забелязвам, че мъжете са още по-смешни с годините. Мислех доскоро, че само жените пазим диети и искаме да изглеждаме добре. Не е вярно - мъжете също се респектират, когато някой изглежда добре и често задават безумни въпроси като :„Ама на каква диета си?“.

Мила ми е всяка една бръчица на хората около мен. Мили са ми навиците ни. Аз още пея по нощни клубове и преди виждах и мои приятели там. Сега все по-рядко виждам мои приятели, защото все по-често всички си лягат рано. Все по-често сутрин ги виждам с подути очи. Все по-бавно спадат очите, също и при мен. Има едни такива белези на времето, които са ми много скъпи и се успокоявам, когато виждам, че не съм само аз.

Но много по-добре се чувствам днес, много по-добре знам къде, как и какво да направя, за да се почувствам още по-добре, или за да избегна неприятна ситуация.

Лошото на времето е, че вече все по-малко неща могат да ни изненадат. Лошото е, че сме готови за всичко. Дори когато пия вино, това вече не ме разсмива и не ме замайва, защото знам как да го контролирам. Тоест този самоконтрол, който сме усвоили с годините, ни прави прекалено стабилни, улегнали и предсказуеми, а това не е добре. Но пък съм сигурна, че времето има и друга страна. Че във всеки един от нас времето няма значение, защото детето е живо. Аз например, когато видя някой лош човек, човек, който се държи лошо или е намръщен, си го представям като детенце. Предстявам си този червендалест лош чичко като малко момче, което тича и яде филия с мармалад. И си казвам: „Боже, той изобщо не е страшен. Просто го е страх и си е сложил защитна маска.“ Имам си такива прийоми, с които се освобождавам от стреса на общуването с различни хора.

Времето е подарък. Времето не е бреме. И само от нас зависи да го прегърнем, да заживеем с него, да приемем всичко, което ни носи. Ако някои го наричат старост, добре. Ако някои го наричат гравитация, добре. Но си е наше, лично наше.

Навремето имаше един филм „Какво искат жените“. Мисля, че днес би имал различен сценарий. Какво искаме ние, жените, знаем ли?

Искаме любов. Искаме само любов, чаша вино, разбиране, нежност, ласка. Много простички неща искаме. Дразнят ме кифлите, които искат пари и финансови зависимости. Тези жени са срам за нашата порода. Бъдете така достойни и така добри да вдигнете главата си и сами да се справите с живота, той е за всички. Нито един мъж не ни е длъжен! Принцът на бял кон е само в приказките. Ако искаме принц на бял кон, трябва ние да си го създадем, ние да си го обгрижим, ние да го направим щастлив. Ние трябва да му дадем, не той да ни даде. Та тези кифли, меркантилните, които са такива, защото мутренското време ги докара, са наистина срам и позор. Няма да говоря за тях. Ще говоря за достойните жени, които знаят със собствения си ум и чар, образование и мисъл да направят живота си хубав. Ние трябва да създаваме, да обичаме, да обгрижваме, да затопляме. И трябва много да се гордеем и да даваме максималното, защото светът чака на нас. Мъжете чакат на нас, децата чакат на нас.

Какво ти липсва?

Липсва ми време, чисто физически. Искам денят да е малко по-дълъг. Липсва ми хармония с мен си. Много ме натоварва, когато изгубя баланса със себе си, а аз го губя. Липсва ми тази улегналост, спокойствие. Просто да отделя един час в забързания ден, да си направя чай, да седна до лампата и да си почета. Един час да чета книга всеки ден. Това ми липсва.

Какво означава татуировката ти с птици върху ръката ти?

Това е залезно слънце с ято птици и моята птица - единствената червена, е такава, защото излиза от слънцето. Това е символ на моята индивидуалност. Много си обичам татуировката. Въобще харесвам тази култура и не заставам срещу нея. Даже подкрепих дъщеря ми, която направи своята първа татуировка. Много ми хареса, че написа „Търпение“. Изключително горда останах с това, което съм сътворила за 18 години. Това, че тя избра татуировката й да е с надпис „Търпение“, ме прави много горда майка. Ето, виж, напълниха ми се очите със сълзи...