Подкокоросани от неизбежната любовна догма, че противоположностите се привличат, поканихме Мариана Попова и Ханес Перфлер на импровизирана нежна лакърдия.
Стори ми се като провидение свише, защото първият ми досег до Мариана като човек и като артист, беше преди 17 години. Тя и момчетата от бандата „Кокомания” шеметно ни въртяха с музиката си в известен столичен локал, намиращ се буквално зад опашката на Коня. На това уютно соаре един мой другар, брутално влюбен в приятелката си от детинство, помоли изпълнителката на „Помощ, обичам те” да посвети една от песните си на неговата крехка любов. Дали заради емоцията, която се каканижеше на талази във въздуха, или заради емоцията, която ни връхлиташе от микрофона, любовта на моя приятел и неговата любима до ден днешен ме кара да вярвам, че има любов, докато свят светува.
Има любов и между брюнетката с ефирен талант и ококорен за света маслинов поглед и снажния италиански сомелиер, притежател на лазурен поглед и сламени коси.
Тъй като на хората, правещи сайта, много ни е важно всички около нас да се целуват и да се обичат, набързо отварям редакционния ни лексикон и любознателно забождам нос в любовната биография на Мариана и Ханес. Интересува ме отривисто кога за пръв път са ги целували въобще. Мариана се замисля мимолетно и отрежда тази отговорност на Пешо – момче от старата част на „Овча купел” – квартала, в който е израснала. Бил по-голям от нея, а тя била ужасно влюбена в него. Когато я целунал, хукнала да бяга. „Любовта ми се изразяваше в това да избягам в момента, в който го видя. Така и не се разви нашата любовна история, защото аз бягах всеки път. Била съм на 13-14 години. Лобното място на първата ми целувка беше в градинката на квартала.”
Ханес, който през това време се е оставил във вещите ръце на гримьорката ни Симона, отронва, че е „стара жаба на 50 години” и че няма спомен за емоционалните си хроники за първото докосване на устните му. Разбира се, въобще не му се връзвам на опасния италиански чар, с който се опитва да ме финтира. Първо, изобщо не е навъртял половин век житейски актив и второ, убедена съм, че всеки момент ще науча датата и часа, в който устните му са се разделили с тяхната девственост.
„През 1978 година се целувах за пръв път. Аз бях на четири годинки, а тя на 8, явно съм си падал по по-големи каки тогава”, казва през смях партньорът на Мариана. Тя пък набързо изчислява, че когато той се е сдобил с първата си целувка, тя тъкмо е поемала първата си глътка въздух. „Ти май наистина ще се окажеш на 50”, отсича математически изпълнителката на „Целувай ме дълго”.
Поглеждам деликатно към устните и на двамата, чудейки се кой от тях е по-добър целувач. За Мариана няма никакви съмнения – това е тя. И тук нещата не опират до техники, а до плътност на устните. „Преди известно време с Мария Илиева трябваше да пеем в Dancing stars. В момента, в който влязох в нейната гримьорна, вместо за поздрав да се целунем по бузите, се целунахме по устата. И за пръв усетих какво е чувството да целуваш плътни устни. И тук не вкарвам нищо сексуално. Мария е много готина жена с разкошни устни. Според мен аз се целувам по-добре, щото са ми по плътни устните.”
Жените са по-добри от мъжете, но Ханес е суперпич
Почти няма любовен роман, филм или песен, които да не търсят наличието и припознаването на сродната душа, която чака притихнала да я откриеш сред добре дегизираните несродни. Питам един от текстописците на „Ти не дойде” дали ни се пада само по една сродна душа на тоя свят. Още от първата сричка Мариана ме предупреждава, че ще подходи по-философски, заявявайки, че не вярва да има такъв сорт души.
„Всеки си е индивидуален. Може да срещнеш хора, с които харесвате една и съща храна, наелектризира ви сходна музика, имате идентично усещане за света, имате еднакво ниво на одухотвореност. Но сродна душа, едва ли. Не съм се преоткрила в някой мъж. Жените сме по-добри от мъжете. Те ни „замърсяват” постоянно. Докато нямаш дете, си отглеждаш гаджетата, после отглеждаш две деца.” Оказва се обаче, че Ханес не само че не е труден за отглеждане, ами е „суперпич”. Мариана не може да го нахвали колко добър баща е за дъщеричката им Мария-Магдалена. Твърди, че е „много добра домакиня”, която готви повече от нея. И че доста често той си я отглежда.
Целувкова имунна система, анонимна любов и неудобни въпроси
Споделям, че в нашата редакционна одая подкупваме често любовта я с карамел или шоколад, я с графити върху сивата ни входна врата. И ги питам с какъв дар биха подшушнали на любовта, че са готови да се предадат във владенията й – с отлежало вино или с плаха целувка. „За мен плахата целувка, за него отлежалото вино”, разсича със сигурния си отговор въздуха около диктофона Мариана. Ханес обаче я изненадва с убедеността си, че по-голямата важност има целувката, отколкото виното, нищо че в спиртните дела е доста вещ. „Нали знаеш, че целувката е добра за имунната система. Доброто червено вино също е здавословно”, не пропуска да остави сомелиерския си завет Ханес за бъдещите поколения.
Сблъскала се с мисълта на Волтер, че за човек трябва да се съди по въпросите, които задава, а не по отговорите, които дава, им предоставям възможност да си зададат по един „неудобен” въпрос. Бившият треньор от „Гласът на България” живо се интересува кога любимият й ще я заведе в Куба. Той обаче с нежна категоричност заявява, че не харесва Острова на свободата. „Какво да правя там. Да пия ром през деня и да пуша пури през нощта”. Мариана се шмугва в отговора на бащата на детето си, заявявайки: „Сега скромничи, но винаги, когато го запитам този въпрос, отговорът е: „И защо да ходя до Куба? За да те гледам как танцуваш салса и как някой може да те открадне.” Ханес обаче прави дребна корекция в последното твърдение, заявявайки с преширока усмивка: „Те може да те откраднат и тук, не е нужно да ходим чак до Куба.”
Обаждам се вездесъщо, че поне Мариана е наясно със следващата си географска дестинация и питам корифея във винения бизнес дали той е наясно с това, което искат жените. „Ако знам отговора на този въпрос, най-вероятно ще съм следващият лауреат на Нобелова награда. Може би мъжете искаме да знаем какво искат жените.” За бившата ни участничка в „Евровизия” не е тайна какво искат различните типове мъже.
„Тези, които мислят, със сигурност биха искали да знаят какво искат жените. Тези, които въобще не мислят, изобщо не ги интересува какво искаме ние. Глобално мъжете искат готини мацки, кеш и парти. Наскоро прочетох във Фейсбук, че жените правели за мъжете много хубаво нещо с устата си. Млъквали понякога. Това искат мъжете – да мълчиш, да се усмихваш, да си добре поддържана.”
Ханес обаче е на тотално различен полюс от масовката. „Аз искам мир, да ми е живо и здраво семейството...”... „и ферари”, добавя Мариана. Италианският джентълмен обаче отривисто клати глава, отричайки възможността да озапти известно количество конски сили под капака на спортния си автомобил. Категоричен е, че иска да кара кола, в която има пространство. „Пространство за малката, защо не и за още едно бебе, два кашона с вино. Нямам нужда от ферари, няма пространство за нищо в него. Искам да имам някаква финансова сигурност, която да ми позволя да имам достатъчно време за моите хобита. Обичам да рисувам, да пиша, да карам ски. И да бъда здрав, не искам повече. Не ми трябват лъскави коли, аз съм имал такива возила в живота си, в крайна сметка след първите две седмици, в които от вълнение си се сдобил със безсъние, тази гъзария се превръща просто в кола.”
„Търси ли се” второ бебе?
За слуха ми се закача възможността за второ бебе, спомената от Ханес. Мариана с майчинско спокойствие в гласа ми обяснява, че в момента имат по-прагматични приоритети, свързани с това дали да останат в България или не. „Но ако забременея, естествено, че ще бъде. Ние с Ханес се обичаме, правим любов, така че съвсем нормално е да направим една сладка грешка, без да искаме, но реално не работим в тази посока.” Въпреки че не мислят за втори наследник в близко бъдеще, Мариана е категорична, че е хубаво човек да има братя и сестри. Смята, че дечицата в едно семейство трябва да са най-малко две и най-много четири. С Ханес въобще не са далеч от идеята за осиновяване. Надяват се един ден да успеят да спасят една съдба.
И преди да затворя любовния дневник на гостуващата ни двойка, подстрекана от името на един сингъл на Мариана Buscando te, което в превод на български означава Търся те, я питам дали е намерила най-лелеяното си нещо. „Аз съм много щастлива, защото исках да пея, да съм добър човек и да родя една малка Мария-Магдалена, така че дотук планът е изпълнен. Чувствам се правилен човек. Това винаги е било много важно за мен. Така че - да. Намерих това, което търся.”
Коментари (0)
Вашият коментар