По-интересно е как се случва целувката в различните култури и при различните народи. Къде е прието да показваш нежност и обич с уста и къде е абсолютното табу.
Въпреки че много антрополози твърдят, че рожденото място на целуването е Индия, там е абсолютно недопустимо хората да докосват устните си на обществено място. Други учени пък са на мнение, че целувката е трансформация, наследена от прахората. В ранните ери на човечеството родителите са сдъвквали храната на бебетата си, поставяйки я директно в устите им. Този ритуал лека-полека се превърнал в целуването, което познаваме в наши дни.
Разбира се, съдържанието на целувката може да варира доста: целуваме, защото обичаме, целуваме, защото изразяваме уважение, целуваме, когато поздравяваме или се сбогуваме. Да кажеш на някого „Здравей” с целувка е приемливо в доста култури, но в други е на границата с престъпление.
Така че в днешния шарен свят много е важно да сме наясно с „етикета на целувката”.
Не за друго, ама представете си, че отивате на среща с едва прохождащия си любовен интерес. Всичко е прекрасно – самотен плаж, жежък пясък, плясък на вълни, глъч на чайки. Гледате се безкрайно с преплетени ръце. Затваряте очи в очакване на първата ви целувка, но вместо това получавате истерично облизване на скалпа от кандидат-любимия си. Не защото е луд или перверзен маниак, а защото такъв е обичаят в неговата страна.
„Срамежливи” целувки
Физическият контакт на обществено място, в това число и целувката, може да навъси доста лица в Китай и в Япония.
Макар че през 2004-а супермаркетът „Всеки е щастлив” в китайската община Тианджин обявил конкурс за най-добра целувка по случай Свети Валентин. Разбира се, това провокирало огромни противоречия в местното общество, разцепвайки населението на млади и напредничави и на стари и консервативни. Въпреки цялата патардия конкурсът преминал при небивал успех. В Япония традиционната азиатска сватбена церемония бавно, но сигурно започва да се измества от прозападната церемония, която винаги завършва с целувка.
В доста мюсюлмански култури е приемливо да се целуват само хора от един и същ пол. Физическият допир между мъже и жени въобще не се толерира, освен ако не ги свързва роднинска или брачна връзка.
Племето тонги в Южна Африка, както и доста племена по река Амазонка не се целуват въобще. В други култури пък въобще не използват устните си, за да изразят обичта си. Ескимосите са подарили на света прословутата си целувка с докосване на носове. Освен това този вид целувка се възприема и като поздрав между приятели. Ескимоската целувка се практикува от доста етноси по Тихоокеанските острови, в това число Полинезия и коренното население маори в Нова Зеландия.
Не така пуритански стоят нещата в по-голямата част от европейските държави, където целуването навън е направо задължителна форма на общуване. В Холандия, където нравите са доста освободени, си имат дори специален „цивилизационен” тест, на който подлагат бъдещите емигранти, показвайки им целувката на хомосексуална двойка. Освен това им задават въпроса как биха реагирали, ако станат свидетели на такава размяна на любов между двама мъже на обществено място.
В Австралия нещата са доста люти. Сънародниците на Кайли Миноуг са едни от най-състезаващите се народи по света. Там всеки се стреми да е повече от другия. Ако някой има нож, то съседът му ще ползва брадва, за да си нареже хляб. Същото важи и за целувките. Наследниците на Дънди Крокодила въобще не си поплюват, когато трябва изразят страст. Те се целуват с максимално отворени усти – важно е горната устна да се намира в подножието на носа, а долната устна задължително трябва да къпе брадичката. Колкото по-влажна и зяпаща е една целувка, толкова си по-напред в занаята.
В Щатите всъщност не се целуват само по американски, ами и по френски. Американците осиновяват френската целувка след участието си във Втората световна война. За френска в САЩ се смята прекалено влажната и небрежна целувка, наподобяваща филия хляб, накисната в мляко. Типично тамошната им целувка пък е твърда и бърза, все едно ти бомбардират задния двор по средата на нощта.
В Гватемала пък направо вадят тежката артилерия. Там хората се целуват като си крещят в устите. Двамата влюбени си доближават устните много близо и започват да викат колкото им глас държи. Колкото по-ядосан е викът, толкова по-емоционална е любовта.
И ако това не е най-ужасяващата целувка на света, то тури му крясък!
Коментари (0)
Вашият коментар