Нина Николина: Добре, че е мъжът ми да ме вразумява

Последно с Нина се виждахме преди 15 години. Тогава в един хотел й взимах интервю и дори я снимах, без да съм веща във фотографията. Тя помни тази среща и двете се смеем, че е невероятно, че сме допуснали да го направим по толкова лаишки начин. За 15 години вниманието към подобни професионални спонтанности е единствената промяна, която намирам у нея. Енергията е все така заразителна, ръкостискането – силно, усмивката – без куртоазия. Може би след интервюто няма да хукне на поредния див купон с Руши, Калин и Диана, но пък ще хукне да изкачва Килиманджаро с двете си деца, с мъжа си и с голямата торба с обективите.

Нина, каква е твоята рецепта за живота?

Може би рецептата е вдъхновение. Човек трябва да намира винаги вдъхновение, да търси радостта от живота, да гледа позитивно на него. В същото време всеки има своята лична рецепта за лято. Аз не обичам нашето Черноморие лятото, защото е твърде шумно и активно. За мен нашето Черноморие е април-май, септември-октомври. Може би рецептата е всеки да си намери къде се чувства най-щастлив. Моята е да съм възможно най-далеч от активния сезон.

Последните две лета ми минаха изцяло в работа. Подготвях албума с Берковската духова музика и концерта. Това лято вече сме по-голямо семейство и малката ми дъщеря има нужда от мен, така че това лято ще бъде семейно. Засега планираме по-спокойни почивки.

Ти си много енергична и редуваш с привидна лекота големите събития в личния си живот и в работата. Привидна ли е наистина лекотата?

В годините ангажиментите станаха наистина много – една дъщеря, втора, ен на броя албуми и какво ли още не. Но се научих да бъда много организирана. Заради това, че планирам добре всичко, не се получават неприятни изненади. Тежко ми е много, но си го нося почти превита и с усмивка. Досега не съм клекнала.

Помагат ли ти?

Да, имам много хора, които ми помагат. Светла Русева (б.а. PR-ът на Нина) ми помага в професионално отношение. Има и много музиканти, които ми помагат. С Калин споделяме работата и благодарение на това, че той организира всичко, аз ходя като принцеса. Той се грижи за абсолютно всичко, а около артистите невинаги всичко е като на принцеса. По-скоро винаги е като на пепеляшка. Вкъщи пък имам прекрасна жена, която е с децата ми. Семейството много ми помага и затова съм си тук и съм прегърбена с усмивка.

Изненада ли се от това каква майка си?

Честно казано, не. Аз съм зодия Рак и винаги всички са ми казвали, че съм човек на дома и семейството. А аз никога не съм била човек на дома и семейството. Имаше толкова купонджийски период, че не си знаеш домът къде ти е. Тогава се питах „Абе каква зодия Рак съм аз?!” Но станах майка и разбрах, че всъщност наистина съм човек на дома и семейството. Всичко си идва на мястото с времето.

Майка-орлица или по-свободомислеща?

Според мен съм свободомислеща, а според всички останали съм обсебваща. Обичам всичко да е организирано и сигурно тази организираност отстрани изглежда обсебваща. Например винаги в чантата имам няколко чифта дрехи, в случай че се окапят, че се намокрят и всичко друго, което според моя мъж е излишно.

Мислиш ли вече за възпитанието им?

Една приятелка казва: „Не се старайте да си възпитавате децата, те така или иначе ще заприличат на вас.” Така че към момента внимавам какъв пример давам и много се надявам те да станат добри хора.

Запалена си по воденето на здравословен начин на живот. Заради децата ли се случи така?

Винаги съм се интересувала от здравословния начин на живот, защото смятам, че всеки интелигентен човек трябва да мисли в бъдеще за себе си. Особено в това време, в което до скоро краставиците не приличаха на краставици. За мен е много важно децата ми да ядат чиста, биологична храна и това е напълно нормално. Дори не го смятам за нещо, по което непременно трябва да си запален или вманиачен.

Изкушавала ли си се да напуснеш града, защото много хора, които се стремят към здравословен начин на живот, мечтаят за живот в провинцията?

Аз не мога. Правила съм няколко опита с къща извън града, но на третата нощ вече градът ми липсва. Тук живеем до трамвая и ми е много приятно, като през половин час се тресе цялата сграда. Към 10.30 пък минават да събират кофите за боклук и дори това обичам да чувам. Много обичам шума на града, да съм в центъра на нещата, да се гори.

Не, но са доста по-сложни, понеже пътуваме с двете деца и това, разбира се, означава много чанти. Запалени сме страшно по голфа и вече почивките и пътуванията са свързани с това непременно да има голф. Та като добавиш към багажа двете голф чанти, ставаме товар хора, но това не може да ни спре.

Кое беше последното ви интересно или екзотично пътуване?

На мен всички пътувания са ми интересни. До Боровец да отида пак ми е интересно. За щастие последно живяхме на доста екзотично място – Сингапур. Имахме възможност да обиколим – Индонезия, Бали, но когато живееш там, не ти се струва екзотично, защото е като да идеш до Боровец. Иначе много ми се ходи до Килиманджаро, но трябва децата да поотраснат, защото ми се ще да ги взема с нас. Имам приятелка, която наскоро направи такова изкачване и много се въодушевих, но ми трябва малко търпение.

С теб ли е фотоапаратът още?

Вече фотоапарата мъжът ми го носи, защото сме се професионализирали – с много и тежки обективи ходим. Макар че аз вече снимам главно с телефона.

Като човек, който вероятно постоянно вижда света в картинки, след като стана майка, рамката на картината промени ли се?

Не, нещата, които са ми правили впечатление в околния свят, и сега ми правят впечатление. Може би съм малко по-чувствителна към малките обекти – ако плаче дете, винаги се обръщам да видя защо плаче, което преди не е било така. Предполагам, че това е майчинството – да чуваш и да виждаш всичко. Но като цяло картинката е същата – красива!

Казваше, че навремето мъжът ти Максим ви е вразумявал – теб и Диана Алексиева (б.а. тв водеща и жена на Захари Бахаров). Все още ли той е по-разумният от вас двамата, въпреки че е по-млад на години?

Да, той все още е по-разумният. Аз съм по-емоционална и залитам в различни посоки. Той е човекът, който винаги ме връща към нормалните неща. Все още с Диана сме си лудетини, но за жалост се виждаме по-рядко. За жалост и на децата, защото те са „гаджета”. Но това го крием от бащите.

Откъде дойдоха имената на дъщерите ви? Днес е модерно децата да се казват Джесика и Джордан.

Избрахме имената Валентина и Мария да са четивни из целия свят, защото смятам, че човек трябва да е гражданин на света. Още от имената им искахме да отворим света за тях.

Винаги си била една емблема на българското. От къде идва това у теб, какви са корените на тази твоя свързаност – едва ли е само от музиката?

Може би и от възпитанието. Майка ми е фолклорист и от нея съм наследила тази любов и отношението ми към корените. Наскоро тя направи родословно дърво. Когато човек се зарови назад в историята, вижда качества, които е наследил от своите прародители. Много интересни неща излязоха. Имам например прадядо, заминал за Америка, и се интересувахме защо го е направил по онова време. Смятам, че човек трябва да си пази историята и тя ще го крепи цял живот.

Можем ли да търсим връзка между това, което се случва в момента в България и твоята музика? Вярваш ли, че народът, който започна да показва, че се интересува какво се случва в страната му, ще започне да слуша повече и нейната музика?

Въпрос на лично съхранение е човек да бъде свързан с културата си. Няма да захващам темата за законите и процентите българска музика по нашите радиостанции. Защото те затвърдиха чуждопоклонничеството на българина във всяко едно отношение. Така че не съм оптимистично настроена и не вярвам, че хората се събуждат за българска музика и български фолклор. Но се надявам, че всеки може да направи личен избор за това как да се съхрани.

Вярвам, че нашата читателка прави успешно своя избор за съхранение. Освен това намирам, че тя е интелигентна, любопитна, търсеща нови хоризонти, нови възможности, не е фокусирана върху снобското статукво. За какво би си говорила с нея?

Вашата читателка е най-интересната жена за мен. Представям си, че тя се интересува от изкуство, следи какво се случва и е активна, тоест е мислещ човек. Би ми било интересно какви книги чете, каква музика слуша, къде ходи, на коя част от Черноморието почива. Би ми било любопитно да седя с нея на една маса и да си говорим дълго... на духова музика, разбира се, на някой площад. Вече си го представих даже и ми стана много френско.