През последните няколко години обърнах сериозно внимание на джазовите си изпълнения и участия. Вече имам джаз трио, с което работя. Само като прочета текста и чуя музиката на Smile на Чарли Чаплин, и настръхвам. Тя разказва: „Въпреки че сърцето плаче, ти се усмихвай!” Писана е от най-великия човек - Чарли Чаплин. Винаги когато изпълнявам тази песен, 10 минути след финала й оставам в мълчание. Друга прекрасна песен е Chееk To Cheek, изпълнена в любимия ми филм „Зеленият път”.
Напоследък ми харесва да джазирам циганска музика. Събирам български цигански ритми и суинг. Според мен музиката съществува, за да се правят различни комбинации, да излезе нещо ново и ние, музикантите, да не скучаем.
Как гоните проблемите на бита?
Аз съм израснала в турската махала на Хасково, а мъжът ми - в центъра на София. И когато свирим двамата джаз вкъщи, което се случва често на акустичното пиано, се събираме от два различни свята в едно. Ние пеем и си правим наши си вечери. Не ходим по ресторанти. Изпитваме огромно удоволствие не само като правим любов, а и като правим музика заедно. Музиката ни събра и много ни държи над проблемите на бита. Те съсипват всички хора, а нас, хората на изкуството, ни оставят без вдъхновение и одухотвореност. Но когато засвирим и запеем у дома, излитаме много нависоко.
Вие пишете текстовете на песните си, а съпругът ви музиката, нали?
Ние сме комбина и от доста време си пишем всичко. Шегуваме се със себе си: „Хубаво си написахме текста и музиката. Направихме си аранжимента. Сега ще изпеем песента, стига само двамата да не си я слушаме.” Важно е вкъщи да има смях и да не се взимаме прекалено на сериозно.
Работили сте на кораби с туристи англичани, датчани, германци. Как ви се отрази?
На корабите се работи трудно. Пее се по 6 ч на вечер, на високи токчета и няма милост. Публиката е много претенциозна. Излизаш пред англичани, датчани и трябва да имаш перфектно произношение, музикални познания. Като минах през тази школа, в България ми се стори нормално, но задълбах във фолк средите и трябваше да променя постановката на гласа си, да направя моя компромис с жанра. Но той не е голям, за да се срамувам. Почти бях ударила 30 г. и нямах време за губене. Добре е да знаеш кога да проявиш практичност, за да си полезен на себе си и да не се стигне до тази артистична депресия и до чувството, че не си разбран. Човек трябва да се адаптира. Въпросът е как го прави и какво чувство за мярка има. Често хората изпускат мярката и оттам идват и проблемът, и кичът.
Някои се раждат с чувството за стил, други се научават, ако са достатъчно разумни и като попивателна от това, което виждат около себе си. С мъдростта идва и добрият вкус. Когато станах на 28-30 г., започнах да се грижа за кожата си и разбрах, че красотата започва от хубавата кожа. Важно е дали тя е чиста, хидратирана. Хората казват: „Тя си направи устните.” Не, това са моите устни по рождение. Важно е да хидратираш устните си, не да си сложиш хиалуронова киселина и да си като ухапана от пчела.
Грижи се за себе си, но не бъди като гротеска. Всяка жена заслужава да зрее красиво. Трябва да се научи да се приема с малките бръчки. Да изглежда щастлива и сияйна, но естествена. В стремежа си да опита от всичко ново българката не знае колко й трябва и докъде да спре. Всичко трябва да е премерено.
Коментари (0)
Вашият коментар