Ани Владимирова: Ако детето иска скъпа вещ, трябва да я получи след сериозни усилия

„Искам бейблейд, таблет, нов телефон”, децата са сякаш неуморни в това да захапват всяка нова тема от поредната реклама по телевизията и да искат до сълзи наумената вещ. Как да балансираме между това да не ги ограничаваме, но и да не задоволяваме всеки нов каприз, на помощ дойде детският психолог Ани Владимирова.

Ани, каква е вредата от рекламите по телевизията върху децата?

Въздействието на рекламата е проблемно, когато създава непреодолимо желание у детето да притежава видяна вещ и да „закрива” останалите му потребности и интереси. Така то започва да говори само за новия телефон, който иска да притежава, независимо от реалните доводи за цената му, функциите, от които няма нужда, и многото полезни вещи и събития, които биха могли да се осигурят за тези пари.

Причината е във факта, че рекламата е мислена и създадена да провокира непреодолимото желание. Продуктът винаги е свързан с приятни изживявания за притежателя и удоволствия, които са неоспорими. Като прибавим фактът, че рекламите имат честота и времеви пояс на излъчване, които да фиксират спомена и желанието, то борбата срещу въздействието им изглежда невъзможна. Всъщност рекламата залага на дефицитите на хората. Липса от любов, внимание, значимост, интереси. Така различните продукти ти „обещават” да си забелязан, интересен, красив, желан. Децата имат нужда от всички тези преживявания в много по-голяма степен от възрастните. Просто, защото животът им още е зависим от външните фактори - родители, условия на живот, ежедневни занимания, а не от собствената активност. Ето защо дете, което прекарва вечерта пред телевизора, докато баща му си чати на компютъра, а майка му готви с телефон в ръка, ще мечтае за удоволствията от рекламата на фона на бездействието му цяла вечер. Ще иска и то компютър или телевизор, който те „вкарва” в събитията.

Ще противодействаме на това като запълним липсата на детето и му дадем внимание като го поканим да готвим заедно, значимост - като го накараме да ни покаже какво е нарисувало, построило, играло днес, интересни моменти – като го питаме дали иска да изиграем една игра заедно, любов – като го викаме просто да го гушнем и целунем. Ако вечерта има атмосфера, комуникация, семеен ритуал, то рекламата е безсилна.

Не бива ли да възпитаваме децата в антиконсуматорство?

Да, детето с най-модерен телефон ще получи внимание от съучениците си и ще е значимо, докато изучат всички игри и функции на модела. После ще дойде нов модел и детето ще трябва да „свети” с неговата светлина. То няма да е аутсайдер и самотник, докато майка му и баща му имат средства да му купуват репутация, а после? Какво обаче създава авторитет на детето, което може да скача и тича, което знае приказки и истории, което може да прави фокуси или да рисува карикатури? Уменията му!

Така че най-добрият начин да отклоним детето от „консуматорството” е да развием способностите му да е значимо с лични качества.

Как да възпитаваме децата си в материалното време, в което живеем?

Едно дете може да бъде възпитано в честност, доброта и споделяне, без това да изисква потъпкване на личното му достойнство и интереси. Просто трябва да му покажем кои са необходимите материални условия, но и фактът че те не са достатъчни, за да е животът ни пълноценен. Става с личен пример.

Има ли мода сред родителите да възпитават децата си като консуматори?

Не е толкова мода, колкото е по-лесно за родителите. Да му набуташ в ръцете пеещ влак е много по-лесно, отколкото да купиш конструктор, с който да клечиш на пода един час, докато направите влак.

Как да реагираме, когато приятели на децата ни имат скъпи вещи, ходят на ски в луксозни курорти и са възпитани да тачат скъпи марки?

Ако детето ни е впечатлено от „скъпите” вещи на приятелчетата или от курортите, на които са ходили, то трябва да осъзнаем, че определението „скъпи” е значимо за НАС . За детето е значимо УДОВОЛСТВИЕТО, което демонстрира другото дете.

Този уикенд играх с децата си на „Пускам, пускам кърпичка”. Когато ги попитах в парти център ли искат или да играем на двора тези игри, познайте кое предпочетоха?

Щастието и притежанието заедно ли вървят за съвременните деца?

Да, ако не можем да им предложим друга радост, освен изненадата от новата вещ.

Трябва ли да купуваме най-скъпия блейд, телефон, най-новия таблет, за да правим детето щастливо и да не изостава от другите деца, да не се потиска?

Ако детето ни успява да използва всички функции на технологичното средство за развитие, познание и други полезни цели – да, защо не? Но ако причината е „да не изостава” – не. Децата ни не „гонят” вещите на другите деца, а възрастовото си развитие в среда на връстници. Ако сме докарали положението до там, че детето ни да се „потиска” от това, значи сме изтървали самооценката му. В такъв случай потърсете детски психолог.

Един баща ми каза: „Децата ми си мислят, че съм банкомат”. Как да променим това?

Като спрете да бъдете банкомат, а станете баща и започнете да предлагате: хайде да направим това и това, да идем там и там, да ми покажеш това или това.

Как да възпитаме децата да оценяват скъпите вещи, които сме им купили?

Като им покажем какво ни коства стойността им.

Ако детето ви иска скъпа вещ, то трябва да я получи след толкова време и усилия, колкото сте положили и вие за осигуряването й.

Нека и то направи усилия и извърви този път с вас, но с постижения, за които то е готово, например ви помага в домакинството, в подреждането на дома, в простирането.

Трябва ли детето да присъства на обсъждането защо и кога може да се купи дадена вещ, за да е наясно, че родителите няма как да извадят пари на секундата?

Това е деликатен въпрос. Ако обсъждането е свързано с много емоции, драми и спорове, съществува вероятност финансовата тема да стане доминанта и тревожност за детето и то във възраст, в която то не може да повлияе на разрешаването й. Ето защо моят съвет е да споделим мотивите за едно или друго финансово решение без излишен драматизъм, но с ясни и рационални доводи. Нали се чудехте как децата да са по-духовни – ето така, като не драматизираме материалното.