Нарцисизмът на децата не е наследствен, отглежда се

Всяко дете е специално. То е слънцето на мама и шампионът на тате. То е центърът на всички вселени. Е, несъвсем, но има всички шансове да стане. Не защото нарцисизмът му е кодиран в ДНК-то, а защото фамилията не спира да го убеждава, че е най-умното, най-красивото и най-доброто.

Децата се раждат с характер, но не и като самовлюбени Нарциси. В изследване учени от университета в Амстердам и от университета в Охайо установяват, че нарцисизмът се култивира от родителите и от твърде подкрепящата атмосфера в семейството. Ще кажете - нима има по-нормална среда от тази за едно дете. Няма, но и прекаляването с похвалите и галенето по главицата не е полезно, води до изкривяване на характера в самовлюбеност, егоцентризъм и егоизъм. До степен, че да ви се прииска в един миг да изкорените всички нарциси, дали името на този характерен феномен.

„Искам филмче сега, искам пържени картофи посред нощ, искам по къс ръкав навън през февруари. Искам ти да ме храниш, за да не си цапам ръцете. Няма да си взема чашата, ти ми я донеси. Няма да ми ядеш от шоколада, той е мой. Стани ми от мястото и излез от стаята ми...”

Кажете „не”

Ама едно хубаво, голямо и звучно „не”. Първо на себе си, а след това и на наследника си. Ще му позволите ли да нарисува стената открай докрай с перманентен маркер, да бръкне в контакта или да запуши преливника на ваната, докато тя се пълни с вода? Не. Не му позволявайте и да ви се качва на главата или поне не във всеки случай. Добре е да има граници и детето да е наясно с тях. Не правите услуга на детето, като му разрешите да поязди пони в хола след полунощ.

Хвалете, когато е заслужено

Децата имат нужда не просто от бурни аплодисменти. А от обратна връзка. Важно е да знаят кога са се справили добре, кога нетолкова. Обичат да са победители, но това няма как винаги да става. Не е логично да има и родителски овации всеки път. Но за да не пострада крехкото самочувствие на мъника, за да няма сълзи и нацупени муцунки, мама и тате ги раздават щедро. А детето остава с изкуственото убеждение, че винаги е „най-” и всички са длъжни да му ръкопляскат.

Насърчавайте контактите с околните

Няма родител, който с ръка на сърцето и с лекота на езика да подкани детето да заговори с непознат. Винаги има едно наум и с право. Но не всеки непознат е страшен. Играещото семейство в парка до вас или продавачката в кварталния магазин едва ли са заплаха за сигурността или живота на детето. Позволете му да общува с тях и да събира ценни житейски уроци за силата на учтивостта или за болезнените последствия от грубостта.

Покажете му света

Сменяйте картината пред очите на детето от време на време. Позволете му да вижда други места, да се среща с различна култура, реч, дори цвят на кожата. И да свиква да ги приема с нужното уважение и усещане за нормалност. Най-вече от позицията на един от многото, а не от тази на единствения и неповторимия.

Искайте най-доброто за него, но му покажете най-доброто от себе си

Вие сте най-големият учител на детето. Ако се държите като Нарцис, най-вероятно и детето ще последва вашия модел на поведение. Прекарвайте повече пълноценно време с него, общувайте, разширявайте кръгозора му и му позволете да се открие. Не като цвете в саксия, а като пълноценен бъдещ голям.