Алис Бол вижда сметката на проказата, но защо откритието й е приписано на мъж?

Алис Бол е химикът, който разработва първото успешно лечение за тези, които страдат от болестта на Хансен, известна още като проказа. Бол е и първата афроамериканка и първата жена, сдобила се с магистърска степен по химия от Хавайския колеж (сега известен като Хавайския университет). За съжаление, Бол умира на 24-годишна възраст. През краткия си живот тя не успява да види пълното въздействие на своето откритие. Едва години след смъртта си Бол получава заслуженото уважение.

Ранен живот и семейство
Алис Августа Бол е родена на 24 юли 1892 г. в Сиатъл, Вашингтон, в семейството на фотографката Лора и Джеймс П. Бол-младши, който е адвокат. Тя е средното дете с двама по-големи братя, Робърт и Уилям, и по-малка сестра, Ади. Нейният дядо Джеймс П. Бол-старши е известен фотограф и е сред първите, които практикуват дагеротипна фотография - процес на отпечатване на снимки върху метални плочи.

Семейството е от средната класа. През 1903 г. те се преместват от мразовития Сиатъл при топлото време на Хонолулу с надеждата, че артритните болки на Джеймс Бол-старши ще бъдат облекчени. За съжаление, Джеймс Бол-старши почива малко след преместването им и семейството се връща обратно в Сиатъл. Там Алис завършва с отличен гимназия през 1910 г.

Лечение на проказа – методът на топката
След като получава бакалавърска степен по фармацевтична химия (1912 г.) и фармация (1914 г.) от Вашингтонския университет, Алис Бол се прехвърля в Хавайския колеж (сега известен като Хавайския университет) и става първата афроамериканка и първата жена, придобила магистърска степен по химия през 1915 г. Предложена й е преподавателска и изследователска позиция там и самата тя се превръща в институция, ставайки първата жена преподавател по химия. Тя е само на 23 години.

Като лабораторен изследовател, Бол работи много за разработването на успешно лечение за тези, които страдат от болестта на Хансен, известна и като проказа. Нейните изследвания я карат да създаде първото инжекционно лечение на проказа с помощта на масло от дървото чаулмугра, което дотогава е само умерено успешен локален агент, използван в китайската и индийската медицина. Бол успешно изолира маслото в компоненти на мастни киселини с различно молекулно тегло, което й позволява да манипулира маслото във водоразтворима инжекционна форма. Научната строгост на Бол довежда до изключително успешен метод за облекчаване на симптомите на проказата, по-късно известен като
Методът на Бол, който е използван върху хиляди заразени индивиди повече от тридесет години, докато не са въведени сулфоновите лекарства.

Методът на топката е толкова успешен, че пациенти с проказа са изписани от болници по целия свят, включително от Калаупапа - изолационен център на северния бряг на Молокай, Хавай, където хиляди хора, страдащи от проказа, умирали преди години. Благодарение на Алис Бол тези прокудени човешки същества вече можели да се върнат при семействата си, без симптомите на проказата.

Ненавременна смърт и откраднато откритие
Бол умира на 31 декември 1916 г. на 24-годишна възраст след усложнения в резултат на вдишване на хлорен газ при инцидент, случил се в лабораторни упражнения. През краткия си живот тя не успява да види пълното въздействие на своето откритие. Нещо повече, след смъртта й президентът на Хавайския колеж - д-р Артър Дийн, продължава изследванията на Бол, без да й припише заслугата за откритието. Дийн дори приписва нейното откритие като свое, наричайки го Методът на Дийн. За съжаление, по онова време е обичайно мъжете да си приписват заслугите за откритията на жените и Бол става жертва на тази практика.

През 1922-ра, шест години след смъртта й, д-р Хари Т. Холман - асистент-хирургът в болница Калихи, който първоначално насърчава Бол да изследва маслото от чаулмугра, публикува статия, в която отдава на Бол дължимото уважение, което тя заслужава. Въпреки това Бол остава до голяма степен забравена от научната история доскоро.

Отдавна чакано признание
През 2000 г. Хавайският университет-Маноа поставя бронзова плоча пред дърво чаулмугра в кампуса, за да почете живота на Бол и нейното важно откритие. Бившият заместник-губернатор на Хаваите Мейзи Хироно обявява 29 февруари за Ден на топката на Алис. През 2007 г. Хавайският университет посмъртно я награждава с Регентския медал за отличие.
През 2017 г. Пол Вермагер - учен, който проучва, публикува и изнася лекции за Бол в продължение на години в Хавайския университет-Маноа, създава стипендия The Alice Augusta Ball в подкрепа на студенти в Колежа по естествени науки, които следват химия, биология или микробиология.

Признавайки важността на работата на Бол чрез тази стипендия, Вермагер заявява:
„Тя не само преодоля расовите и половите бариери на своето време, за да стане една от малкото афроамерикански жени, получили магистърска степен по химия, но също така разработи първото полезно лечение за болестта на Хансен. Нейният невероятен живот беше прекъснат на 24-годишна възраст. Кой знае какво друго чудесно дело би могла да свърши, ако беше жива."

Кредит към снимката: Unknown author / Public domain