Алхимик, многознайник, шериф - какъв още е бил гениалният Нютон

Да си умен, е проклятие.

В ежедневните си разговори хората често разменяме значението на думите умен и интелигентен, но те не са непременно едно и също нещо.

Между психолози, невролози и експерти по изкуствен интелект продължава дебатът относно това какво всъщност е интелектът, но за целите на този материал ще използвам проста речникова дефиниция - „капацитет за учене, разсъждение, разбиране и подобни форми на умствена дейност; способност за схващане на истини, взаимоотношения, факти, значения и т.н."

Имплицитно в това определение за интелигентност е общото познание. Един интелигентен човек, способен да разбере квантовата механика, е безполезен за обществото, ако е напълно невеж. Така че един наистина умен човек ще знае много неща, за предпочитане по много различни теми. С други думи, той трябва да е ерудит.

Разбира се, има елемент на творчество. Творците мислят по начини, по които повечето от останалите индивиди не го правят. Там, където обществото вижда задънена улица, творческият човек вижда възможност.
Въпросът е кой човек от историята е бил телесното проявление на интелигентност, знание и креативност? Отговорът - Исак Нютон.

Несравнимият блясък на Исак Нютон
Какъв е бил коефициентът за интелигентност на Нютон? Невъзможно е да се каже. Тестовете за интелигентност не са съществували през XVII век, но дори да беше другояче, г-н Нютон едва ли щеше да благоволи да прекара 90 минути, попълвайки тест с множество отговори. Освен това той вероятно щеше да завърши викторината много по-рано и след това да прекара оставащото време в коригиране на грешки и измисляне на по-трудни въпроси.

Никой не се съмнява, че Исак Нютон е бил интелигентен човек, но той също се е проявявал в двете характеристики, посочени по-горе: знание и креативност.
Нютон бил истински многознайник. Той не само владеел физика и математика, но бил и теолог. Бил обсебен от есхатологията (система от религиозни възгледи и представи за края на света, изкуплението, задгробния живот, съдбата на Земята и човечеството, и прехода му към ново състояние). Изчислил, въз основа на своето тълкуване на Библията, че Исус Христос ще се върне на Земята през 2060 г. Неговата отдаденост на религията била толкова голяма, че според научното списание Nature повече от половината от публикуваните му писания са по теология.

Освен това той бил добре запознат с алхимията. Много велики учени от неговото време вярвали, че всеки метал може да се превърне в злато. The Economist обяснява защо идеята не е била напълно неразумна по времето на Нютон:
„Алхимичните теории не са били глупави. Например оловната руда често съдържа сребро, а сребърната руда често съдържа злато, така че идеята, че оловото „узрява" в сребро, а среброто в злато, със сигурност си струва забавлението. Нека не забравяме, че алхимиците са открили някои елементи, като фосфора например."

По-късно през живота си, Нютон се занимава с икономика. Като майстор на монетния двор Нютон бил натоварен със задачата да проследи фалшификаторите на валута, което той направил, както пише Джеймс Глейк – един от неговите биографи, „с усърдие и дори свирепост". Той не показал никакво колебание в безмилостното си преследване на справедливостта.

Когато известният фалшификатор Уилям Чалонър атакува личната неприкосновеност на Нютон, той удвоил усилията си да го хване. Държал се по-скоро като шериф, отколкото като уважаван учен, Нютон подкупвал мошеници за информация. Отправял заплахи. Дори се съюзил със съпругите и любовниците на съучастниците на Чалонър. Накратко, той се превърнал в Мръсния Хари на Лондон през XVII век. Разследването на Нютон проработило. Чалонър е хванат и обесен.

Това, което наистина отличава Нютон от другите гениални светила, е неговата несравнима креативност. Освен откритията в областта на физиката и математиката, останали като завет за човечеството, той изобретява рефлекторния телескоп и ръбовете на монетите, които служат като мярка против фалшификация, която предотвратява сечене на монети.

Скъпата цена на гения
За съжаление, въпреки славата си, Исак Нютон води много самотен живот. Несравнимият му блясък идва на сериозна цена. Неговият уединен и антисоциален характер силно подсказва, че е бил аутист, а неговата вманиачена и неприятна природа предполага психично заболяване, вероятно обсесивно-компулсивно разстройство.

Историците са съгласни, че той е „имал много неща". Нютон страда от огромни възходи и спадове в настроенията си, което показва биполярно разстройство, съчетано с психотични тенденции. Неспособността му да се свързва с хората може да го постави в аутистичния спектър. Освен това имал склонност да пише писма, пълни с безумни заблуди, което някои историци в областта на медицината смятат, че силно подсказва шизофрения.

Въпреки тези догадки геният на преждевременно развитото момче от Улсторп никога не е бил, нито най-вероятно някога ще бъде надминат.