Най-прочутият военен хирург в Англия бил предрешена жена

Доктор Джеймс Бари - пионер в световната медицина и първият британец, извършил успешно цезарово сечение, всъщност е бил дегизирана жена, която успяла да се прикрива успешно през целия си живот, разкрива в. “Дейли мейл”. Докторът бил уважаван заради големите си умения, но от него сe страхували всички заради бруталния му характер.

Генералният инспектор на британските военни болници шокирал Великобритания през XIX в., когато през 1865 г. на смъртното му легло се разкрило, че е роден като Маргарет Ан Бълкли. Така излиза, че това е първата жена в историята на Острова, която се е занимавала с медицина, при това на изключително високо ниво за времето си. Доктор Бари започва от най-ниските нива - като асистент, за да стигне до най-високопоставения по ранг хирург в британската армия с чин полковник. Той бил известен като реформатор, който не се боял от рисковани мисии и

служел в гарнизони от

Южна Африка до Ямайка

Доктор Бари е хирургът, извършил едно от първите успешни цезарови сечения в медицинската история и бил повикан дори от Наполеон Банапарт да лекува сина на частния му секретар. Военният лекар направил много, за да подобри хигиената в болниците и условията в претъпканите дотогава затвори. Той настоявал за по-добро отношение към болните от проказа и се грижел много за подопечните му войници.

Единствените белези на истинската му идентичност били по-женската осанка и леко пискливият глас, твърдят исторически документи и свидетелства.

Когато тялото му обаче било подготвяно за погребение, погребалните служители открили женски гениталии, отпуснати женски гърди и лице без следа от брада. Нещо повече - по тялото имало белези от раждане.

Бурният и груб темперамент очевидно бил този, който служел най-добре за маскировката и отхвърлял настрана съмненията в пола на доктора. Според известната медицинска сестра Флоранс Найтингейл, създала първото в света светско училище за медицински сестри, доктор Бари “беше най-суровото същество, което съм срещала в армията”. Хирургът

се биел многократно на дуели, когато кажели нещо за пискливия му глас

или оспорели професионализма му.

Ново изследване на огромно количество писма, сметки и правни документи разкриват необикновения живот на доктор Джеймс Бари и как една жена е успяла десетилетия наред да пази тайната си неразкрита. Някои биографи твърдят, че Бари всъщност се ражда като хермафродит и това спомага да успешното проебразяване в мъж. Други обаче отхвърлят тази версия.

Маргарет Ан Бълкли се ражда в Ирландия някъде около 1790 г. като дъщеря на Мари-Ан и Джеремая - зарзаватчия от Корк. През 1803 г. господин Бълкли влиза в затвора заради дългове и съпругата му се обръща за финансова помощ към брат си - известния художник Джеймс Бари.

Бари бил част от онази прогресивна и либерална прослойка във Великобритания, която вярвала в правата на жените и в образованието им. Когато през 1906 г. художникът умира, той оставя известна сума на семейство Бълкли, а влиятелните му приятели вземат Маргарет и майка ѝ под крилото си. Двете се местят в Лондон, където Маргарет започва да взема уроци по медицина. Тя се оказва много талантлива ученичка, при това с големи амбиции за бъдещето си.

По онова време жените нямат право да учат в университет, затова със знанието на близките си Маргарет се предрешава на мъж, за да може да се образова като лекар. Така през 1809 г. Маргарет, която е приела името на вуйчо си, заминава от Лондон в Единбург, където се записва като студент по медицина, а отношенията с майка ѝ са представени като връзка на леля и племенник. “За госпожа Бълкли беше много необичайно да има джентълмен, който да се грижи за нея на кораба, с който пътувахме”, пише Бари на един от спонсорите си. Маргарет и майка ѝ обаче странели от всички, които можело да разкрият тайната им.

Тя ходела винаги с дълги връхни дрехи, които криели по-закръглените женски форми и лъжела за възрастта си, за да обясни гладкото си безкосместо лице и високия глас. Маргарет се дипломира 3 години по-късно, връща се в Лондон за 6-месечен стаж като хирург в болницата “Сейнт Томас” и през 1813 г. постъпва в армията. Тъй като била ниска, тя

използвала специални обувки с високи подметки,

с които изглеждала по-висока. За нейно щастие доста женствената по-онова време мъжка мода помогнала много за неразкриваемата ѝ дегизировка.

През 1816 г. военният лекар д-р Бари заминава за колонията нос Добра надежда в Южна Африка. Там си наема чернокож слуга, който остава до Маргарет цели 50 г., като всяка сутрин ѝ носи по шест малки хавлиени кърпи, с които тя пристяга гърдите си и прави поgплънки на раменете си, за да изглеждат по-широки. 

Преобразеният военен хирург бързо си спечелва славата на ексцентрик, неразделен от кучето си, яздещ с униформа и кавалерийска сабя и мъкнещ навсякъде коза, за да може да пие млякото ѝ. По ирония на съдбата той е обявен за любимец на жените. Прикритието на Маргарет е подпомогнато и от близкия ѝ приятел лорд Чарлс Съмърсет, губернатор на колонията, който

известно време дори е неин любовник

Така тя се сдобива с могъщ съюзник, който пресича всички слухове. Малко след 1819 г. докторът изчезва за почти година, което кара историците да мислят, че тогава се ражда преждевременно мъртвото бебе на Маргарет. Между другото двамата с лорда предизвикват скандал с “хомосексуалната” си връзка. Родилата в пълна секретност лекарка се връща на работа и хвърля всички сили да се утвърди като един от най-добрите хирурзи на времето си. През 1826 г. Бари извършва цезарово сечение на жена на кухненската ѝ маса,

като успява да спаси и майката, и бебето

Дотогава във Великобритания всички подобни опити са завършвали със смърт.

Хирургът остава в Южна Африка до 1828 г., когато заминава на поредица от мисии в Мавритания, Ямайка и остров Света Елена. През 1845 г. Бари става главен офицер медик в Западна Индия, където се разболява от жълта треска. С убеждението, че ще умре, дегизираната Маргарет дава строги иструкции тялото ѝ да не бъде оглеждано след смъртта и да бъде погребано, увито в чаршаф. Тя обаче се възстановява и когато избухва Кримската война, настоява да замине на фронта. Желанието не е удовлетворено, но все пак Бари отива в Корфу да лекува ранените войници, превозвани там. Все пак намира начин да замине за Крим, където се среща с Флоранс Найтингейл. Вместо двете реформаторки да се сприятелят обаче, между тях избухва остър конфликт.

През 1957 г. Бари става генерален инспектор на болниците в Канада, но не успява да се адаптира към студеното време след годините, прекарани в тропиците. Там пипва грип и бронхит и трябва да се оттегли. Предполага се, че след завръщането в Лондон епидемия от дезинтерия става причина за смъртта на жената, която цял живот се е представяла за мъж. Необикновеният живот на Джеймс Бари е увековечен в биография, чиито автори са Майкъл дю Прийз и Джеръми Дронфийлд.