Има редица случаи на деца, отглеждани в социална изолация с малко или никакъв човешки контакт. Малцина от тях успяват да привлекат обществено и научно внимание като момиченце име Джини. Тя прекарва почти цялото си детство затворена в спалня, изолирана и малтретирана повече от десетилетие.
Случаят на Джини е един от първите, които подлагат на изпитание теорията за критичния период. Може ли дете, отгледано в пълни лишения и изолация, да се научи да общува? Може ли грижовната среда да компенсира ужасяващото минало?
Историята на Джини излиза наяве на 4 ноември 1970 г. в Лос Анджелис, Калифорния. Социален работник открива 13-годишното момиче, след като майка й потърсва медицински услуги за собственото си здраве. Скоро социалният работник открива, че момичето е било затворено в малка стая, а разследването на властите бързо разкрива, че детето е прекарало по-голямата част от живота си в това пространство, често вързано за стол с цукало.
На детето властите дават условно името Джини, за да защитят самоличността и неприкосновеността на личния й живот.
Сюзън Къртис обяснява това в документалния филм от 1997-а, озаглавен „Тайните на дивото дете“.
"Името на случая е Джини (genie – означава дух в мюсюлманската митология – бел.ред). Това не е истинското име на личността. Джини е същество, което излиза от бутилка. Предполагаме, че момиченцето наистина не е същество, което е имало детство."
И двамата родители били обвинени в злоупотреба , но бащата на Джини се самоубива ден преди да се яви в съда, оставяйки бележка, в която се казва, че "светът никога няма да разбере".
Животът на Джини преди нейното откритие е бил крайно лишен от каквито и да било удобства. Тя прекарвала по-голямата част от дните си завързана гола за гърнето си, но с възможност да движи ръцете и краката си. Когато вдигала шум, баща й я биел. Той, майка й и по-големият брат рядко са й говорили. Спорадичните моменти, в които татко й взаимодействал с нея, било да крещи по нея.
„Случаят е важен, защото нашият морал не ни позволява да провеждаме експерименти с лишения с хора”, каза психолингвистът и автор Харлан Лий.
След откриването на Джини екип от психолози и езикови експерти започва процес на рехабилитация на детето.
Ранно образование
Националният институт по психично здраве осигурява финансиране за научни изследвания по случая. Психологът Дейвид Риглър, който е част
от „екипа на Джини“, обяснява процеса така:
"Мисля, че всички, които са влизали в контакт с нея, са били привлечени от нея. Тя имаше качеството да се свързва по някакъв начин с околните, което се развиваше все повече и повече, но присъстваше наистина от самото начало. Тя имаше начин да се свърже, без да каже нищо, заради погледа й хората искаха да направят нещата за нея."
В нейния рехабилитационен екип били още студентката Сюзан Къртис и психологът Джеймс Кент. При първоначалното си пристигане в Университета на Калифорния в Лос Ажелис, Джини тежала само 59 килограма и се движела със странна „зайчешка походка“. Тя често плюела и не можела да изправи ръцете и краката си. Тиха, невъздържана и неспособна да дъвче, тя първоначално била в състояние да разпознае само собственото си име и думата „съжалявам“.
След като оценил емоционалните и когнитивни способности на Джини, Кент я описва като „най-дълбоко увреденото дете, което съм виждал. Животът на Джини е пустош“. Нейното мълчание и неспособността да използва езика за реч затруднява оценяването на умствените й способности, но на тестовете тя отбелязва приблизително ниво на 1-годишно дете.
Скоро тя започна да напредва бързо в определени области – учи се как да използва тоалетната и да се облича сама. През следващите няколко месеца тя започнала да изпитва по-голям напредък в развитието, но не успявала да навакса дефицита в области като речта. Тя обичала да излиза на еднодневни екскурзии извън болницата и изследвала новата си среда с интензивност, която изумявала както нейните болногледачи, така и непознати.
Къртис предположил, че Джини има силна способност да общува невербално, като често получавала подаръци от напълно непознати, които изглежда разбирали мощната нужда на девойката да изследва света около себе си.
Проговаряне
Част от причината, поради която случаят с Джини привлича психолозите и лингвистите толкова дълбоко, е, че той предостави уникална възможност за изучаване на горещо оспорван дебат за развитието на речта.
Това се свежда до природа срещу дебатите за възпитание. Генетиката или околната среда играят по-голяма роля в развитието на езика?
Нативистите смятат, че способността за език е вродена, докато емпириците предполагат, че променливите на околната среда играят ключова роля.
Когнитивният изследовател Ноам Чомски предполага, че усвояването на език не може да бъде напълно обяснено само с учене. Той е категоричен, че децата се раждат с устройство за усвояване на езика - вродена способност да разбират принципите на речта.
Лингвистът Ерик Ленеберг предполага, че подобно на много други човешки поведения, способността за усвояване на език е предмет на критични периоди. Те представлявате ограничен период от време, през който даден организъм е чувствителен към външни стимули и способен да придобие определени умения.
Според Ленеберг критичният период за усвояване на езика продължава до около 12-годишна възраст. След настъпването на пубертета организацията на мозъка се настройва и вече не може да учи и използва езика по напълно функционален начин.
Случаят на Джини предоставя на изследователите уникална възможност. Ако й се даде обогатена учебна среда, би ли могла да преодолее своето ужасно детство и да научи език, въпреки че е пропуснала критичния период? Ако може, това предполага, че хипотезата за критичния период на езиковото развитие е грешна. Ако не може, това би означавало, че теорията на Ленеберг е вярна.
Напредък
Въпреки резултатите на ниво 1-годишно дете при първоначалната си оценка, Джини бързо започнала да добавя нови думи към речника си. В крайна сметка, започнала да сглобява две думи, както правят малките деца. Къртис бил уверен, че момичето ще бъде напълно способна да усвои език.
След едногодишно лечение тя дори започнала да изговаря понякога по три думи. При децата, преминаващи през нормално езиково развитие, този етап е последван от това, което е известно като езикова експлозия. Те бързо усвояват нови думи и започват да ги събират по нови начини.
За съжаление, това никога не се случило при Джини. На този етап нейните езикови способности заседнали и тя не можела да прилага граматични правила и да използва езика по смислен начин.
В този момент напредъкът и усвояването на езика спрели.
Въпреки това след пубертета Джини успява да научи някаква част от речта, но неспособността й да използва граматика (което Чомски предполага, че разделя човешкия език от животинската комуникация) дало доказателства за хипотезата за критичния период.
Разбира се, случаят на Джини не е толкова прост. Тя не само е пропуснала критичния период за изучаване на език, но е била и ужасно малтретирана. Тя била недохранвана и лишена от когнитивна стимулация през по-голямата част от детството си.
Изследователите също така никога не успели да определят напълно дали детето страда от съществуващи когнитивни дефицити. Като бебе педиатър я идентифицира като страдаща от някакъв вид психично забавяне. Така че изследователите били в неведение дали Джини е страдала от когнитивни дефицити, причинени от нейните години на насилие, или е била родена с известна степен на умствена изостаналост.
Последваща грижа
Джини от време на време нощувала в дома на Жан Бътлър - един от нейните учители.
След огнище на морбили тя била поставена под карантина в дома на учителя си. Скоро Бътлър започнал да ограничава достъпа до нея. Други членове на изследователския екип смятат, че целта на Бътлър е да стане популярна покрай случая. В даден момент дори твърдели, че тя сама се е нарекла следващата Ан Съливан - учителката, известна с това, че помага на Хелън Келър да се научи да общува. Келър е американски автор, политически активист и лектор. Тя е първият глух и сляп човек, получил бакалавърска степен в изкуствата.
В крайна сметка, Джини е отнета от грижите на Бътлър и отива да живее в дома на психолога Дейвид Риглер, където остава през следващите четири години. Въпреки някои трудности, тя изглежда се справя добре в домакинството на домакина си. Тя обича да слуша класическа музика, изсвирена на пиано, харесвало й да рисува, като често използвала рисунките си за общуване, отколкото други методи.
По-нататъшно злоупотреба
Националният институт за ментално здраве на Америка National Institute of Mental Health оттегля финансирането на проекта през 1974 г. поради липсата на научни открития. Без средства за продължаване на проучванията и грижи за Джони, тя се завръща да живее с биологичната си майка. Когато майка й намира задачата за твърде трудна, Джини попада в системата за приемна грижа. Девойката сменя постоянно един дом с друг, където често е подлагана на по-нататъшно насилие и пренебрежение.
Положението й продължава да се влошава. След като прекарва значително време в приемни домове, тя се завръща в Детската болница в Лос Анжелис, където години преди това е подложена на тестове и проучване от учените. За съжаление, напредъкът, настъпил по време на първия й престой, бил сериозно компрометиран от последващото лечение, което тя получава в приемната грижа. Джини се страхувала да отвори уста и се бе върнала отново в света на мълчанието.
Тогава майка й решава да съди Детската болница и изследователския екип, като ги обвинява в прекомерно тестване на дъщеря й. Въпреки че искът е уреден, той повдига важни въпроси относно лечението и грижите за Джини. Пречи ли изследването на терапевтичното лечение на момичето?
Джини днес
Днес тя живее в дом за възрастни някъде в Южна Калифорния.
За сегашното й състояние се знае малко, въпреки че анонимно лице наема частен детектив през 2000 г. и я описва като щастлива. Но това контрастира с други доклади.
Психиатърът Джей Шърли я посещава на 27-ия и 29-ия й рожден ден и я характеризира като „до голяма степен мълчалива, депресирана и хронично институционализирана”.
Коментари (0)
Вашият коментар