Ива Лаловска, фондация Геа Челониа: Когато мъжът ми си отиде, ме крепеше само мисията да спася центъра за костенурки

Зад единствения център за спасяване и размножаване на костенурки в България стои една силна жена - Ива Лаловска, която отглежда сама децата си и домашните си любимци – игуаната, котката, кучето и... около 300 костенурки

На входа на Геа Челониа с усмивка посреща Ива – с карамелен вид на хавайка, който се затвърждава още повече от кошницата с току-що набран цвят от хибискус в ръцете й. Говори разпалено, разказва за обитателите и пациентите, подава цветя и ги предлага за храна на костенурките. Да видиш тези животни в условия, близки до естествената им среда сред разцъфналите храсти, е интересно и екзотично – те, макар и бавни, се „втурват" към бледолилавите венчелистчета, тракат, грухкат и се оглеждат.

Центърът е създаден през 2007 г. с идеята да изучава, опазва, възстановява и съхранява популацията на костенурките в България. Намира се в полите на Стара планина до село Баня, на 25 км от Несебър и е закрилян от фондацията „Геа Челониа".

Ива завършва екология в Биологическия университет и избира да работи с костенурки, защото те са изключително уязвими същества и имат огромна нужда от помощ, за да оцелеят в съвременния свят. Като доброволец й предлагат да се включи в акция за спасяване на костенурки от строящи се голф игрища по Черноморието, организирана от току-що създадената фондация „Геа Челониа". Зад тази организация стои Иво Иванчев, който е реализирал детската си мечта да създаде спасителен център за сухоземните видове. Двамата, с помощта на учени от БАН, специалисти от Природонаучния музей и хора, силно обичащи тези животни, осигуряват преместването на близо 400 костенурки в резерват, а по-късно стават и партньори в живота.

За жалост съдбата не е отредила да минат целия път заедно. Животът на Иво е отнет от инфаркт, а този на Ива трябва да продължи.

Първият и единствен център за костенурки? Трудно ли е да правиш нещата по усет, а не стъпвайки на „разработена процедура"?
Центърът за костенурки беше създаден по Наредба N8 за изключенията, тъй като не влизаше в рамките на тогавашните разпоредби за спасителните центрове и така просъществува през първите четири години. Всичко беше ново и непознато, установяваше се за първи път. Учехме се в крачка, вероятно сме грешали, но винаги вървяхме напред, влагайки цялото си време, енергия и средства. С обявяването на центъра за костенурки за спасителен спечелихме първото финансиране по проект за издръжка и тогава всичко стана лесно за първи път. Голямата част от знанията и уменията си за работа с тези животни придобих от Иво, който от своя страна беше учил, контактувайки със специалисти от цял свят, някои от които ни посещаваха на място. Не усещах да съм различна или силна, докато той беше до мен. Промяната настъпи, след като той си отиде и останах сама, поех за първи път отговорността и тежестта на управлението на центъра и десетките животни в него.

Какво е да си първопроходец?
Осъзнавам, че „център за костенурки" звучи като екзотична приумица, родена в главата на някой бизнес ориентиран предприемач с развита фантазия. За мен това място е пътят, който даде смисъл, пълнота и израз на желанието ми да съм слята с природата.
Начинанието удовлетворява нуждата ми да чувствам свобода и да съм си сама господар, да управлявам ежедневието и живота си. Когато човек се стреми да остави нещо смислено след себе си, когато следва мечтата или избрания път, пречките нямат значение и след време се оказват уроци. Ако добавим и щипка от така необходимата подкрепа и обич, необходими на всеки човек, то тогава няма невъзможни неща. Аз имах и имам всичко това.

Разкажи за обитателите на Геа Челониа?
Костенурките в центъра са в доста динамична бройка. През лятото приемам десетки, които след излекуването им освобождавам. Много често те са пострадали от косачки по дворовете, блъснати са от кола или са нападнати от хищници. Мит е, че корубата на костенурката може да ги предпази от всичко и че са „подвижни танкове". Има такива с наранявания, които не могат да зараснат никога. По време на престоя им, женските костенурки снасят яйца, от които успешно се излюпват между сто и двеста бебета. Тази година те са само 115, но това се дължи на по-големия брой приети мъжкари. Пациентите – инвалиди, тези които не могат да бъдат пуснати в дивата природа, защото вече са беззащитни, са около 60 и всяка година се увеличават. Екзотичните костенурки са около 40, а техните малки са вече 70. На възраст от годинка до към дванадесетгодишни постоянно тук живеят около 30. Цялата бройка е към 300 животни, обитаващи загражденията с площ около декар и половина.

Имаш ли си любимци сред обитателите на центъра?
Научих се да нямам. Животът на костенурките е дълъг, доста по-дълъг от моя – те ще останат след мен. Понякога обаче пациентите могат да умрат в ръцете ми и когато съм привързана - страдам. Никога няма да забравя първия такъв случай. Но имам костенурки на които дадох оригинални имена – Акимба и Каринде са от Мадагаскар, Марко и Херкулес са от Гърция, Макс и Мориц са от пустинната част на Африка. Малка част от българските костенурки си идват с имената, дадени им от хора, които са ги намерили и са се погрижили да стигнат при мен. Други пък ги получават при осиновяване.

Екзотика ли е хората да посещават центъра за костенурки?
Посещавани сме много често от деца и това е прекрасно. Те са бъдещето и да инвестирам в тяхното чисто съзнание, като посявам семенце любов към животните, е най-доброто, което мога да направя. Издадох и детска книжка, за да стигат посланията още по-лесно до малките. Работата ми харесва и от години през лятото организирам детски лагери. Заедно се учим и се усъвършенстваме в посоките, в които всеки от нас има нужда. Случва се възрастните посетители да идват със своите нагласи и опитност, и понякога е трудно да убедиш човек, консумирал костенурки, в погрешността на тази стара и слава богу отживяла практика.

Какви са предизвикателствата в ежедневието ти?
Най-голямото предизвикателство е поддръжката на центъра и липсата на мъжка сила. В моята работа са нужни качества като дисциплина, търпение, постоянство, упоритост, а доста често и физически данни. Част от тези качества аз все още развивам. Всеки сезон има своите предизвикателства. През лятото най-голямото е да се справя със сушата. В момента трябва да посрещна подготвена зимния период, през който българските костенурки спят зимен сън, но болните им събратя трябва да останат будни, за да бъдат лекувани. Екзотичните видове трябва да получат условия, близки до тези в естествената им среда. Големият размер на някои екземпляри ги прави истински гиганти в животинското царство и те представляват огромно предизвикателство за обгрижване. Търкалянето и преместването на Макс и Мориц е подобно на дисциплина от тежката атлетика. Има много работа по непрекъснатото прекрояване на загражденията и площта им.

Най-тежкото предизвикателство обаче дойде тази есен. На 20 септември ученик от горния клас хвърлил сина ми на земята в коридора на училището и се стоварил с цялата си огромна тежест върху него. Двете кости на подбедрицата бяха счупени. Наложи се сериозна операция с имплантиране на спираловидна метална пластина, която след година ще трябва да се извади, отново оперативно. Няма да навлизам в подробности за болката, която детето ми изживя след операцията и при всяка смяна на превръзките. Днес, два месеца по-късно, вместо да ходи на училище и да кара новия си велосипед, той ежедневно посещава болницата за рехабилитация и се учи да ходи. Много ми се иска баща му да беше тук сега до нас.

Сигурно ужасно ти липсва?
Когато Иво си отиде, сякаш се пречупи гръбнакът ми, моята опора. Него го нямаше физически, но усещах присъствието му във всяко кътче, у всяка костенурка, той ме гледаше с очите на децата ни. Мина повече от месец, преди да се върна към някаква нормалност и да осъзная, че всички същества и най-вече децата ми, а и костенурките, разчитат единствено на мен. Исках да покажа на себе си, и на него, който сякаш още беше тук, че мога да продължа това, което създадохме с толкова труд, че центърът е в добри ръце и ще продължи да се развива. Това беше единственото, която ме крепеше в следващите месеци на борба за съществуването на центъра, когато той беше заплашен от унищожение.

За какво мечтаеш?
Мечтая да пътешествам по света. Искам да отгледам и възпитам децата си като добри хора.

А от какво има нужда центърът?
В момента имам най-голяма нужда от средства, за да завърша изграждането на сектор „Гигантски костенурки". Имам нужда и от хора, като говоря за физически труд и то не малко, за построяването му. Той е от ключово значение за физическото обслужване на обитателите му. Всички те сега са още деца, а вече надвишават 50 кг. Досега размерите и теглото им позволяваха те да живеят в терариуми през студените месеци, докато техните събратя от умерените ширини спят зимен сън. На дължина някои от тях ще достигнат 120 см, а на тегло - 250 кг. Това налага спешно да оптимизирам жилищната им площ, за да могат самостоятелно да се предвижват вътре и вън през студените сезони, когато вечерите са хладни, а те се нуждаят от топлина.
А аз лично имам нужда от близките си и приятелите си, защото зимата близко до морето, макар и по-спокойна, е и доста тъжна.

Ако искате да помогнете на Ива и нейните костенурки,
може да го направите чрез
банкова сметка: IBAN: BG36TEXI95451005621400, BIC: TEXIBGSF
сметка Револют: IBAN: LT583250085561443969, BIC: REVOLT2
еPay микросметка: BG46ESPY40040041824067
титуляр: ИВА ГЕОРГИЕВА ЛАЛОВСКА

"Вдъхновителки" е кампания на "24 часа" и MILA.BG, която събира историите на обикновени жени с необикновения талант да мотивират и вдъхновяват другите. Жени, които умеят да променят средата. Жени, които умеят да движат напред други жени. Жени, които са мотор за подкрепа и мощно личностно израстване.

Кампанията "Вдъхновителки" се осъществява с подкрепата на Еucerin.