Богдана Карадочева: Обичах всичките си мъже

А във връзка с "Левски" аз помня неделите. Баща ми не беше вече никой в управлението на отбора, но преди мач футболистите идваха винаги на обяд у нас. Разпъваха се едни дюшеци, върху които ги масажираха и накрая - ритуалното какао, което според татко, беше много важно за тонуса на момчетата. Мачът започваше - радост, щастие, сълзи...абе болест", смее се певицата.
И докато

баща й обожавал футбола,
майка й мечтаела Богдана да стане оперна певица

"Водеше ме при вокални педагози и те ми предвиждаха бъдеще с моя контраалт, който бил рядък женски глас. Готвех се и за музикалното училище. Една събота отидохме с приятелката ми Арпи на концерт в зала БИАД с диригент Вили Казасян и солисти. Колко хубаво беше! И реших да изляза и аз да изпея нещо в "Микрофонът е ваш". Изпях песен на Франсоаз Арди. Всички ми ръкопляскаха, хвърляха ми и цветя. Вече знаех - исках да пея именно това. А мама беше ужасена - дори направи хипертонична криза на 36 години. Казваше: "Вместо да пееш Сантуца, ще пееш в някой ресторант".

На 15 години с името Богдана Иванова тя тръгва на първото си турне с оркестъра на Вили Казасян. Водеща на концертите е Невена Коканова. Актрисата се грижи за нея като за по-малка сестра - глади й роклите, навива й косите. След години двамата със съпруга й - режисьорът Любомир Шарланджиев стават кумове на един от браковете на Богдана. Певицата много бързо решава да се афишира с истинската си фамилия - Карадочева, която запазва след всичките си женитби.
"Моите бракове! Е, не можах да догоня Елизабет Тейлър, но до три ги докарах.

Влюбя ли се, аз почти винаги се женя"

самоиронизира се певицата.
"Влюбвах се доста неудачно. Или в някого, който е влюбен в друга, или в някого, който е по-глупав и по-страхлив от мен. Ама те не разбираха, че ги харесвам. Бях дръпната и горда. Никога не съм била флиртаджийка и любовчийка. За мен любовта беше сериозна работа. Интересуваше ме само този, когото харесвах аз. В Стара Загора една врачка ми каза тържествено: "Момиче, внимавай, че ти е писано да останеш стара мома". Олеле! Бях на 18 години. Три пъти се жених, но съжалявам единствено, че никога не съм била булка в бяло", признава Богдана.

Първият й съпруг е Здравко Радоев - музикант, горд, че е открил Лили Иванова.
С него се разделят "бързо и гадно". "Бяхме от различни планети, карахме се за дребни неща. Работехме заедно, репетирахме, пътувахме. Напук на врачката от Стара Загора, бях на 19 години и не бях стара мома", смее се спътницата на Стефан.

Следва любов със Сашо Петрунов от "Сребърните гривни" - точно когато той се кани да се жени за друга. "Шантава връзка. Криехме се, защото още не бях разведена със Здравко. Той обаче беше разбрал и започна да подслушва телефона с някакви много сложни технически средства - жици под паркета, кабели, висящи от прозореца, които включват магнетофон с позвъняването на телефона. Гестапо пасти да яде. Разделихме се със Сашо. В деня на сватбата му пратих една приятелка с фотоапарат да снима тайно церемонията в църквата. Тя снимала друга сватба", смее се Богдана.

Вторият си съпруг Димитър Аврамов Богдана среща при второто си гостуване в Париж, където пресата я нарича "българската Едит Пиаф".

Митко е син на Лъчезар Аврамов (б.а., известен политик в соцминалото) и следва кинорежисура. Той се издържа, разнасяйки прано бельо и като нощен хотелски портиер. А Богдана пее в прочутото кабаре "Распутин" пред Жак Ширак, Катрин Деньов, Франсоаз Саган, Ален Делон, Жан-Пол Белмондо. Влюбените

прекарват чудни нощи на Монмартр
с Владимир Висоцки

който после им гостува в България.
"Извиках половин София - да се докосне до него, защото той беше епоха, свобода и, както пея в една песен по текст на Миряна Башева - Висоцки беше нощният ни гений."
За да роди сина си Лъчезар, певицата отказва главната роля в български филм и турне с 12 концерта в Токио. Нейните безкрайни пътувания и артистични ангажименти са причината да се раздели с баща му Димитър Аврамов "без драми и скандали".

От това време Богдана Карадочева къта свиден спомен: Елисавета Багряна - Вечната и Святата, й благодари, че е изпяла стиховете й "Любов" и "Унес".
"Една песен се прави с музика, думи, глас и любов - категорична е певицата. - Именно това липсва в съвременния български поп."
Самата тя не е "любимка на Ерато" и пише стихове за песни само когато Стефан Диомов или Стефан Димитров й подадат мелодия.

В автобиографичната си книга "Богдана на 20 и на 30 по 2" тя публикува 10 свои поетични творби, които нарича "музика в рими". Както пея в една своя песен -

"Слава Богу, че имам приятели и, дай Боже, да са ми живи!"

Тя тъгува за покойните, понякога автоматично набира номера им. "Без тях моят свят и моята София не са същите. По-студени и по-тъжни са..."
Сред най-милите на сърцето й е Емил Димитров: "Каква звезда беше Емил! Крал!". Вярната приятелка го навестява и в последните му дни, готви му любимите гозби, носи му и водчица.
"Ох, много го обичах. На един от моите рождени дни с него искахме да се самоубиваме. Беше на Златни пясъци. Той казва: "Богдана заедно да се самоубием". "Добре", отговарям. И се хвърляме. Ама Емил преди това беше строил 30 на брой спасители да ни охраняват. Та нищо не се случи. Просто беше много смешен мой рожден ден.

На друг мой празник пък скочих с дрехите и с чантата в един басейн. Беше в Канада. Една голяма група - Васко Найденов, Кристиян Платов, Бог да го прости, Капъша - Косьо Марков също и Емил. Скочих аз от радост, а после се наложи да си суша паспорта. Както си бях с дрехите, с чантата, пълна с гримове и документи, изведнъж скочих. Съсипах си обувки, блуза, пола.
Тогава за първи път прах и малко пари, които всъщност изсъхнаха доста бързо. (Смее се.) В истинския смисъл на думата "прах пари". Иначе да, може да се каже, че едно време бях шантава, но сега съм само мъдра", уточнява с усмивка Богдана.

За нея и приятелите й преди време продуцентът Георги Тошев прави филм. Лентата проследява живота на двамата най-близки хора. Когато Далида отстъпва къщата си в Монмартър на Емил Димитров, той вика Богдана да заживее в дома на френската легенда.
Именно там, в Париж през 70-те години, Карадочева се запознава с личности като Франсоа Саган и Белмондо, появява се и влюбен в нея благородник.

"Бях млада и срамежлива. Но потеклото ми сложи прът на съдбата, не ми се получи да остана там", разказва Богдана.
40 години по-късно певицата се връща отново в Париж, за да извърви "старите" си спирки - живота в къщата на Далида, кабарето "Распутин", "Шан-з-Елизе". "Обожавам Париж. Всеки негов ъгъл е произведение на изкуството. Който веднъж е вдъхнал аромата на Сена, Люксембургската градина, Житан, никога не може да го забрави. Но градът вече не е същият.
"Шанз елизе" на бутиците и елегантните кафенета от моята младост се е превърнала в търговска улица с тълпи", споделя Карадочева.

Певицата със сексапилен и драматичен глас от дете е възпитавана в любов към нацията, дала на света великите Балзак и Пруст и призоваваща за "свобода, равенство и братство". Момиченцето от софийския булевард "Витоша", което след години ще се хване на бас, че той е не по-тесен от любимия й "Шанз Eлизе", разказва "Червената шапчица" на езика, на който я е писал Шарл Перо. Вторият й баща е заклет франкофон - дори е абониран за L''Humanite, защото в онази епоха у нас няма друг вестник от Париж, освен "органът" на комунистическата партия в петата република. У тях се слуша най-вече Радио Монте Карло. А Богдана знае перфектен френски език.

За нищо не съжалявам в живота си.
Може би малко за това, че се разминах да пея в "Олимпия"

Макар още през 1969 г. да получих лична покана от директора на залата Бруно Кокатрикс. Трябваше и да получа чек от 5000 долара като персонална награда като първа носителка на "Златният Орфей". Но никога не получих парите", казва с усмивка Богдана и допълва: "Все пак имах щастието да пея с Шарл Азнавур, с Жилбер Беко и Салваторе Адамо".