Аз няма как да стигна до финала,
да пусна тоя свят на самотек.
Мен еволюцията ми е дала
безсмъртие, защото съм човек.
Аз няма да положа тихи кости
под жалните орландовски брези
и моите опечалени гости
ще си спестят и свещи, и сълзи.
В опровержение на Чарлз Р. Дарвин,
на черните Адамови ребра,
над мене няма да програчи гарван.
Предупреждавам: Няма да умра.
А ако някой ден - помози бог! -
откаже медицината отсрочка,
не бързайте с цветя и некролог.
Предупреждавам: Няма смърт. И точка.
Това е стихотворението "Точка" на великата поетеса Миряна Башева, с което тя описва отношението си към смъртта.
Емблемата издъхна в съня си
и напусна "булеварда с лиричния ритъм" на 13 юли миналата година на 73-годишна възраст.
Новината за кончината й натъжи както близките й, така и всички, които са се докосвали до бунтарския й характер.
Башева бе поет, журналист и убеден левичар с особен характер, който не се свени да показва навсякъде.
Според нейния приятел и колега - поета и журналист Бойко Ламбовски, в последните 4-5 години тя не е била добре здравословно.
“Беше болна - казва той пред "168 часа". - Беше получила 1 или 2 инсулта. Движеше се трудно, с бастун. Не й беше лесно чисто физически и затова идваше и по-рядко в редакцията на вестник "Сега", където работехме заедно повече от 20 г. и тя правеше последната страница. Познавахме се отпреди това. Тя беше своенравна и екстравагантна в добрия смисъл на думата. Беше голям майстор в лириката. Нейната емоционалност и способността й да търси небаналното... това беше инстинктът й да върви срещу течението в областта на словесността, но и в живота."”
Самата Башева неведнъж е споделяла, че обожавала със стиховете си да държи в потрес буржоазията, но въпреки чепатия й характер била уважавана и от двете страни на барикадата. Беше хулиганката на българската поезия, с един особен отсечен ритъм, но можеше да си позволи всичко това заради
талантът си, който не познаваше граници
“Много е трудно да я опишеш като човек само с няколко думи - с тъга споделя пред "168 часа" великият поп певец Михаил Белчев. - Тя не е подчинена на общите закони. Кончината й е голяма загуба за българската поезия. Жалко е и че в последните години тя се затвори и нямаше дейно присъствие. Обичахме се много, приятели бяхме, работехме заедно. Тя често ни събираше у тях, бяхме като творческа лаборатория и една вечер се роди текстът за песента “Булевардът”. Като цяло всеки контакт с Миряна беше всевишен. Имаше голямо чувство за хумор, беше жизнена, умна, сетивна. Невероятна жена. Велика поетеса,
тепърва ще оценим нейното отсъствие. Мир на праха й.”
Актрисата Теодора Духовникова също изрази тъгата си от загубата на великата поетеса, като написа във фейсбук профила си: “Друга любима, велика жена е напуснала тоя свят - Миряна Башева. В “Поетите” казвам нейни стихове... толкова й ги обичам, всичките. Трябва да намираме време да благодарим навреме. На учителите ни, на поетите ни, на хората, които работят със сърцата ни, за да ги добутат някак до по-красивите им, възможни измерения.”
Всъщност характерна особеност за стиховете на Миряна Башева са оригиналната мисъл и мелодичността. Въпреки че прописва сравнително късно, на около 24-годишна възраст, още след първата си стихосбирка “Тежък характер”
бързо се превръща в литературна звезда.
Талантът й се забелязва веднага
и тя става търсен автор за текстове на популярни песни на звездите на българската естрада. През годините работи с Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, който дори кръщава дъщеря си на поетесата, Атанас Косев, Юри Ступел, Валди Тотев и др.
Въпреки известността си тя никога не крие своята политическа ориентираност и не забравя корените си. Родена е на 11 февруари 1947 г., дъщеря е на Иван Башев, загиналия външен министър на България в правителствата на Тодор Живков и Станко Тодоров.
Приживе Башева неведнъж е признавала, че се е възползвала от привилегиите, които е имала, за да влезе в английската гимназия в София. Наред с това обаче
става част от емблематичния “Кръг 39”,
който през декември 1989 г. в препълнената 65-а аудитория на Софийския университет организира най-мащабното събитие в историята на българската поезия - масов свободен рецитал. Самите автори от неформалния дисидентски кръг наричат тази вечер “Голямото поетично четене”.
Въпреки че следва, поетесата така и не завършва английската филология, защото малко по малко се ориентира към журналистическата работа.
“Опитвала съм и други поприща.
Обичам естрадно-текстовия си период
и приятелите си оттогава - покойния Петьо (Мъката) Чернев, Богдана, Стефан, Мишо Белчев... те нямат чет - казва Башева. - После даже в киното, от което нищо не разбирам, се наврях. Заради Рангел Вълчанов се прежалих.”
Любопитното за Миряна е, че се омъжва доста млада, едва на 19 г., за своя съученик, днес известен невролог - Александър Кадиев. Прави го, за да изрази недоволството си към родителското опекунство.
“Майка ми не позволяваше да се срещам със Сашо
- споделя Башева. - И ние просто излязохме един ден от вкъщи и право в гражданското. Янчо и Васко Такови ни кумуваха - за целта даже Янчо избяга от училище, той беше в XI клас тогава. Роди ни се дъщеря Марина, сполучливо дете.
И разводът ни беше сполучлив.”
Въпреки че се разделят, двамата остават близки приятели, а Башева винаги е подчертавала, че на първия си съпруг дължи много в литературата.
Възходът й в поезията е изумителен.
Тя става ценен кадър и през 1979 г. пише стиховете към филма “Войната на таралежите” на Иванка Гръбчева.
По покана на Рангел Вълчанов Миряна пише и сценария на игралния филм “Последни желания”.
Вероятно тогава Рангел Вълчанов се превръща и в голямата й любов. С него пътуват много и тя се радва, че успява да прихване от неговия специфичен шопски хумор.
“Те се разбираха особено добре
- посочва Бойко Ламбовски. - Двамата бяха кроени по друга мярка.
Това личеше както в творчеството им, така и в личностните им отношения всекидневно.
Просто когато говориш с Миряна, виждаш, че това е човек от друг калибър.
Дори и да не си съгласен с нейните политически или естетически пристрастия. Тя беше отдялана с длето, за което Бог е положил повече усилия.”
Покрай поезията
Миряна Башева се увлича и по печата
и става журналист във вестник "24 часа", а след това се мести в "Сега", където на шега я наричали Класичката.
“Нейните стихове преди 30-40 г. бяха символ на свежест и на здравословно хулиганство - допълва Ламбовски. - Тя има заслужено място в пантеона на българската литература. Миряна виждаше неща, които другите никога не забелязват. Веднъж седяхме в стаята за пушене в редакцията на "Сега" и в НДК има един вътрешен покрив, заобиколен от постройки, който се вижда само ако си вътре. И както си говорихме с нея за политика, за Америка, Русия, Башева погледна замислено навън и каза: “А тук никога не кацат гълъби”.
Всъщност извън поезията Миряна Башева е известна с любовта си към животните.
“Тя често хранеше бездомни кучета и котки
- споделя Бойко Ламбовски. - Неведнъж ми е казвала: “Те, за разлика от хората, не те предават”. Понякога колегите леко се подсмихваха на тази й особеност. Но Башева беше такъв човек - силно любеше и силно мразеше.”
До последно великата поетеса
живееше с котката си Здравка,
кръстена така, защото я намерила в двора на НЗОК. Любимото й в миналото куче Дуда пък е наречено на чеченския сепаратист, поискал независимост от Москва - Джохар Дудаев.
Блестящ интелект и бунтар - така ще я запомнят близките и приятелите й, за които тя е безсмъртна.
Коментари (0)
Вашият коментар