Напишете дума/думи за търсене

Богдана Карадочева: Обичах всичките си мъже

Магнетична, талантлива, с огромно присъствие на сцената - това е необяснимото дуенде, най-ярката черта на голямата певица Богдана Карадочева.

Тя сякаш никога няма да остарее. Едно усмихнато момиче, със сантиментално сини очи, с дрезгав глас, който я прави неповторима, и с емоционална душа, която щедро излива в песните си.
Богдана Карадочева носи артистично очарование, вродено достолепие и женски финес. Цигарата, перлите, елегантните тъмни тоалети са нейната запазена марка.
Тя е от жените, осъществили всичките си желания. Най-големите от тях са факт - да пее на сцена и да има прекрасно семейство.

Сбъдна ми се българската мечта

«Пях както на световни сцени, така и у нас. И обичах всичките си мъже. Всеки ден благодаря за всичко хубаво, което ми се случва в живота, аз съм щастливка", казва царицата на шансона.
Не минава ден, в който тя да не се помоли на многобройните си икони и за здравето на любимите мъже - синът й Лъчезар Аврамов и третият й мъж - композитора Стефан Димитров. Със Стефан се познават от 100 години, въпреки че тя винаги уточнява: "Ама той е "по-стар" от мен".

Пак от миналия век ги обединява нетърпимостта към чалгаджийството и ченгеджийството в държавата. Към негативизма на българина, който през комунизма е изгубил вярата си в Бога, станал е немислещ и несвободен. Носят еднакъв хъс към свободата, духовността и Васил Левски. Ненавиждат криворазбраната доморасла демокрация. Интимното им единение е в часовете, когато всеки чете книгата си, а после слушат Франк Синатра и Едит Пиаф. Понякога обаче ги разделя Васко Кеца, който обича с часове да излива душата си пред Бубата.

"Работя и живея отдавна с Богдана", лаконично коментира Стефан кармичната им връзка. Той е наясно, че зад паденията и възходите на всеки мъж стои по една жена. Когато Богдана разплаква всичко живо със стиховете си за "След края на света", Стефан има чувството, че е писал текста. Сякаш двамата се молят на Бога да докаже, че го има, като ги върне в детството им. Защото се познават тъкмо от училище - 127-о, в квартала - на пъпа на столицата. От епохата на някогашната София - чиста, зелена, без трафик и орди простаци.

Богдана твърди, че са близки от трети клас, Стефан - че са били в пети. После обаче всеки хваща пътя си. Докато през 1976 г. на "Златният Орфей" не става ясно, че онзи прочут композитор е нейният съученик. Първо възстановяват отношенията си на хора с еднакво възпитание, обща култура и претенции към света, а след това между тях избухва страстта.

Събират се обаче чак през 1980 г. И двамата вярват в знаците на съдбата, в намеците на астрологията, но най-вече в силата на чувствата. Затова на гастрол в Малта решават, че повече няма да се разделят. Разбира се, далеч са от илюзията, че са идеалните мъж и жена.
На въпроса "Как ви издържа Богдана?", Стефан Димитров обикновено отговаря: "Трудно". Талантливият мъж има две любими състояния на духа - говори като телевизор (негов наркотик в предишен етап от социалните му изяви) или мълчи като отшелник. И в двата случая обаче „казва" умни работи. Може би заради това Богдана, която е прочута като Мадам антикомпромис, все така го предпочита пред цялото мачовско войнство под небето.

Той високо я цени не само заради това. Наясно е, че е най-деликатният човек в житие битието му. Че е маниакално справедлива, честна, директна, готова да го обгрижва денонощно, с елегантен нюх към всичко, което ще му хареса, и с категоричен отказ за това, което той няма да избере.
Голямата певица е категорична - това, че са заедно, им помага да оцелеят в грубиянската ни реалност. Но не допускат нито за миг битът да убие любовта им. За тандема духът и удоволствието от живота са над всичко.

Всеки трепери над детето, родено от другия и обикнато от него

Миряна е дъщерята на Стефан от първия му брак, Лъчко е синът на Богдана от предишния й мъж.
Стефан обаче не е от господата, които се кълнат в единствената муза.
"Може да е цвете, може да е преживяване", споделя той, въпреки че всички знаят, че става дума за Богдана. Тя е първото ухо, което чува песните му. И първата поразяваща уста, която предлага корекции.


"Стефан е готин, чепат шоп, страшен инат. Никой не може да го разубеди в нещо, което си е наумил. Но е много талантлив. Бог му е спуснал от небето дарбата да прави истинска музика. Понякога е зъл, крив и хапе, понякога е нежен - просто двама души, досущ като неговата зодия Близнаци.

Не ми е бил особено верен. Идвало ми е да го нарежа с бръснарско ножче

но след това е толкова тъжен и разкаян, че ми дожалява. Както казваше мама, мъжът е друго животно - различно и неразбираемо. Важното е, че гледаме в една посока, имаме еднакви интереси и вкусове, с изключение на неговите екшън филми и фантастики. Освен това е отговорен баща. Много обичам, като сядаме на празници на масата всички. Като квачка съм. Искам всички да са около мен, да им се радвам, да готвя и да давам акъл. В това, последното, съм царица", смее се певицата.

Богдана благодари всеки ден на покойната си майка, която я научила на стоицизъм. Често за обяд имали само супа от картофи, но тя я сервирала върху колосана покривка. Едва след панихидата му за 40 дни (отброени условно, защото няма смъртен акт, няма гроб), децата й разбират, че татко им вече не е жив. Тогава 10-годишната Богдана дни наред лежи в скута на майка си или сгушена в баба си, без да плаче и без да говори.


От мама се научих да вярвам във висшата Божия справедливост

да бъда мъдра и смирена пред ударите на съдбата.
Баща ми беше горд с мен и все казваше: "Пей, Бубе, пей!" - и Бубето пееше, ли пееше, напук на всичко!". Татко беше бохем. Имаше безброй приятели и над 4000 плочи симфонична и оперна музика. Това беше златният ни период.
После мама и татко се разделиха. Тя се омъжи за чичо Павел, а баща ми никога не се ожени повторно. Нямаше време, горкият...", спомня си днес Богдана.
В мислите си, тя никога няма да забрави и денят, в който разбира, че баща й е починал.
"Събудих се една нощ. Мама и баба си шепнеха и дочух откъслечни думи - лагер, Белене, Ловеч, ужас, децата...".
Бях будно дете и на 10-11 години знаех какво е лагер, страх и комунисти.

Чичо ми - брат на баща ми, разбрал отнякъде, че баща ми е пратен в Ловеч и заминал да му отнесе храна. Намерил лагера и на портата му казали: "Умрял". Всички започнаха да играят театър пред нас, правеха се на весели и измисляха истории, че каменната кариера в Ловеч, на която татко бил пратен, се срутила, но той успял да избяга в САЩ и че ще ни пише и изпрати дъвки и шоколад. На 40 дни от смъртта му, когато видях вуйчо да плаче с глас като дете, разбрах, че са ни лъгали и татко наистина не е жив", тъжно казва певицата.

Карадочева дълго се бори с желанието за отмъщение към хората, които й отнели бащата. "Не съм светица, но някак простих, освободих се от омразата. Знам, че това може да ни съсипе нас, хората", проронва изпълнителката.

Чак през 1990 г. ги викат с брат й Бойчо в Съдебната палата при полк. Ликов, който им дава документ с подписа на Мирчо Спасов и скалъпени обвинения от рода на: "частник", "дружи с вражески настроени елементи", "продава на високи цени на съветски граждани", "флиртува с жени".

На документа има специален знак, че този човек не трябва да се връща от лагера. "Пазя тази гадост до днес. Не съдя никого обаче. Бог да ги съди убийците", категорична е Богдана.

В дома на певицата има "две лудости" - музиката и ФК "Левски"

"Отборът се създава през 1914-та, но през 30-те години на миналия век той е разформирован и баща ми с приятеля си г-н Реджов купуват грамадна нива на мястото на стадион "В. Левски". Сдобиват се и с пейки, екипи, топки, събират момчета и им казват: "Вие сте новият "Левски". Дълги години баща ми е председател на футболния съюз, на "Левски" и меценат на отбора, кум на голяма част от играчите. В края на 1947 г. на едно събрание на тима позорно го изгонват, наричайки го "враг на народа". Мама казваше, че е плакал като дете.

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X