Никола Тесла - измаменият гений

„Това беше едно състояние на пълно щастие, каквото не бях изпитвал никога през живота си", пише Тесла. „Идеите прииждаха като нескончаем поток и единствената трудност беше да не пропусна да запиша някоя от тях."
Тесла осъзнава също, че променливият ток има значителни предимства пред постоянния. Поради физическите си характеристики той може да бъде изпращан почти без загуби на стотици километри по кабел. За разлика от това постоянният ток може да се пренася само на къси разстояния.
Две години по-късно, през 1884 година, Тесла напуска фирмата си и с препоръките в ръка потегля към Ню Йорк. Желанието му е да постъпи на работа при великия Томас Едисон и да го убеди в значимостта на своето революционно откритие.
В центъра на Манхатън собственикът на компания за електрически крушки Едисон е построил първата електроцентрала в света. Произвежданият от нея ток обаче е в състояние да осигури осветление само на уличните лампи в кръг от неколкостотин метра около нея. Ето защо Едисон планува да разположи в града мрежа от генератори.

Благодарение на препоръките си Тесла успява да се добере до Едисон. Но още първата среща с него протича твърде отрезвяващо. Когато Тесла излага предимствата на своята токова система, американецът раздразнено му казва да престане с тези глупости.
„Хората харесват постоянния ток и аз възнамерявам да се занимавам единствено с него."
Независимо от реакцията си Едисон разбира, че младият сърбин притежава технически талант и го взема на работа. Дори му обещава премия от 50 000 долара, ако успее да подобри функционалността на динамото за постоянен ток.
Тесла приема предложението и след една година на усилен труд представя резултата на своя шеф. Направените от него подобрения в динамото на Едисон повишават значително ефективността му.
Въпреки това Едисон отказва да плати обещаната премия.

„Тесла, вие не разбирате американския хумор", пояснява той.
Възмутен, Тесла напуска. По-късно пише за своя работодател: „Той нямаше хоби, не обичаше никакъв вид забавление и живееше в пълно пренебрежение към най-елементарните правила за хигиена... Неговите методи бяха неефективни до крайност, огромни усилия трябваше да бъдат положени, за да се получи каквото и да било, освен ако не се намесваше сляпата случайност; най-напред аз бях жалостив свидетел на делата му, знаейки, че само малко теория и изчисления биха му спестили 90 процента от работата. Но той имаше истинско презрение към книгите и математическите знания и се доверяваше изцяло на изобретателския си инстинкт и американския си практицизъм."
Забележителните му постижения в „Edison Electric Light Company" правят Тесла известен в професионалните среди. Така скоро след напускането си вече 29-годишният изобретател приема предложението на група инвеститори и основава собствена фирма, „Tesla Electric Light and Manufacturing Company".

Но и този път надеждите на Тесла не се оправдават. Вместо да заложат на усъвършенстването на системите за променлив ток с цел предлагането им на пазара, инвеститорите искат от него да конструира улични и фабрични лампи. Така Тесла изобретява дъгова лампа и регистрира множество патенти. След като изпълнява задачата си обаче, инвеститорите го освобождават от фирмата и дори не изплащат възнаграждението му.
„Последва период на отчаяна борба", спомня си Тесла. Налага се в продължение на една година да работи като надничар в пътното строителство.
През пролетта на 1887 година в живота му настъпва обрат. Ръководителят на строителната бригада научава за „вълшебния мотор" на Тесла и го свързва с Алфред К. Браун, директор на „Western Union Telegraph Company". Работата на телеграфните компании е тясно свързана с електричеството и Браун проявява интерес към променливия ток, който без загуби може да се пренася на далечни разстояния.

В близост до „Edison Company" в Манхатън Браун наема голяма лаборатория, в която Тесла най-после може да продължи да работи по практическата реализация на своите системи за променлив ток.
Започва битката за тока. Тесла регистрира един след друг патенти за компонентите на своите нови двигатели, изнася доклади, прави демонстрации пред въодушевената публика и скоро привлича вниманието на индустриалеца Джон Уестингхаус.
Уестингхаус, който също е инженер и изобретател, няколко години преди това е излязъл на пазара на електричеството и е закупил множество патенти. За разлика от Едисон той вярва в икономическата изгода от новата технология. Уестингхаус купува патентите на Тесла, сключва с него договор за изплащане на лицензионна такса от два и половина долара за всяка конска сила продадено „Тесла електричество" и влиза в битката за променливия ток.
Малките загуби на енергия позволяват на Уестингхаус да построи електроцентралите си извън града. Освен това той има възможност да използва по-тънки медни кабели, отколкото при постоянния ток, така че разходите му за проводници са по-ниски, отколкото тези на конкурентите. По тази причина Уестингхаус продава по-евтин ток и скоро привлича повече клиенти, отколкото Едисон. Той обаче отвръща на удара. Поръчва да му изготвят информация за аварии, свързани с променливия ток, пише памфлети, притиска политици. Плаща на ученици да му ловят котки и кучета. На публични демонстрации завързва животните върху метални плочи и пуска променлив ток през треперещите им тела. След това се обръща към зрителите с въпроса: „Това ли е изобретението, с което вашите мили съпруги ще готвят?"

През януари 1889 година в Ню Йорк влиза в сила закон, според който убийците се наказват със смъртно наказание на електрически стол. Едисон тутакси започва да пропагандира използването на променлив ток за тази цел. През август 1890 година умира първият човек на електрическия стол – от променлив ток. Въпреки кампанията си, Едисон не успява да постигне желаното въздействие. За две години Уестингхаус построява повече от 30 електроцентрали и доставя в 130 американски града променливия ток на Тесла.
През 1893 година е обявена поръчка за изработване на осветлението на световното изложение в Чикаго. Офертата на Уестингхаус е почти с един милион долара по-ниска от тази на Едисон. От ноември 1896 година в градовете по света започват да се използват изключително инсталации с променлив ток. Никола Тесла е на път да стане най-богатият човек на земята. Защото според лицензионния договор той трябва да получава процент за всеки продаден електромотор, за всяко приложение на неговите патенти.
Инвеститорите обаче настояват пред Уестингхаус да промени договора. Индустриалецът обяснява на Тесла, че от неговото решение ще зависи съдбата на фирмата.
Тесла, който вижда в лицето на Уестингхаус приятел, скъсва договора си и заменя печалбата от своите патенти с еднократно възнаграждение от 216 000 долара.

Така той се отказва не само от вече полагащи му се хонорари в размер на не по-малко от 12 милиона долара, но и от милиардите, които би спечелил в бъдеще.
Но за Тесла са важни не парите, а разпространението на новата му техника. Освен това изобретателят вече се е посветил на нови задачи. Занимава го визията един ден хората по света да получават безплатна енергия в неограничени количества. На електрическите мрежи Тесла гледа като на междинен етап по пътя към една безкабелна система, която да изпраща информация и енергия по цялото земно кълбо.
През 1899 г. му се удава от лаборатория в близост до Колорадо Спрингс да разпръсне радиовълни на разстояние от 1000 километра. През 1900 г. Тесла намира инвеститор за строителството на футуристична излъчвателна кула на Лонг Айлънд. Една от идеите му е да изпраща от там високоенергийни вълни в горните слоеве на атмосферата и тяхната енергия да достига до всяка точка от земния глобус.
Малко преди завършването на амбициозния проект инвеститорът се отказва. След като всеки ще може неконтролирано да черпи енергия от Лонг Айлънд, откъде ще дойде тогава печалбата? Тесла изпада в нервна криза, от която много трудно успява да се възстанови. През 1917 г. се взема решение да му бъде присъден престижният медал на Едисон. Първоначално Тесла отказва. Според него отличието в крайна сметка ще окаже чест не на него, а на Едисон.
Бърнард Артър Беренд, председателят на журито, успява да го убеди да приеме медала.

„Ако бихме пожелали да отстраним от промишлеността всичко, създадено досега от Тесла", отбелязва Беренд в своето приветствено слово, „то нейните механизми ще престанат да действат, електрическите влакове ще спрат, нашите градове ще останат тъмни, а нашите мелници неизползваеми."
Въпреки славата и неговите близо 700 патента магьосникът на електричеството няма финансов успех. На 86-годишна възраст Никола Тесла, най-безкористният изобретател в човешката история, умира в бедност на 7 януари 1943 в стаята на един нюйоркски хотел.