Оспорват Оскара на пържолата

Дали и кога генната иновация на датските учени ще превземе фермите по света

и ще ги спаси от санкции и затваряне заради високите емисии, които бълват, предстои да разберем.
Учени разработват и друг проект – промяна във фуражните добавки. Според изследване, публикувано на страницата на Beef Innovation Network Europe (BovINE) през 2021 г., увеличеното съдържание на ненаситени мазнини във фуража инхибира бактериите, които произвеждат метан в храносмилателната система. През 2021 г. „Гардиан" разказа за иновация в храненето на кравите, която обещава да намали газовете, които те произвеждат, докато смилат влакнестата храна. Този процес прилича на ферментация, обясняват учени в изследване, публикувано в PLoS One. Ако не знаете – метанът живее по-кратко в атмосферата от въглеродния двуокис, но е повече от 30 пъти по-ефективен при улавяне на топлина, което го прави основен парников газ
Авторите на иновацията установили, че вид морски водорасли, наречени Asparagopsis taxiformis, могат частично да противодействат на тези емисии. Изследователите слагали по малко водорасли в храната на едър рогат добитък в продължение на 5 месеца и открили, че новата диета кара говедата да изхвърлят 82% по-малко метан, при това, без да се отрази на вкуса на млякото и месото от животните.

„Вече имаме солидни доказателства, че морските водорасли в диетата на едрия рогат добитък са ефективни за намаляване на парниковите газове и че ефикасността не намалява с времето", казва Ермиас Кебреаб от Калифорнийския университет Davis – директор на Световния хранителен център.
Предстои да видим дали и къде животновъдите ще намерят достатъчно количество Asparagopsis taxiformis – пурпурна морска трева, за да я вкарат във фуража на всички крави по света.
Едва ли тези и други технологични иновации ще успеят да поемат изцяло предизвикателствата пред месото на бъдещето. Вероятно ще са нужни и други усилия. Много страни вече обсъждат по-високи данъци за производители и потребители на истинско месо.
В Нова Зеландия например – страна, в която селското стопанство е отговорно за почти половината от общите емисии, предлагат нов закон, с който от
2025 г. ще се облагат емисиите от животни, отглеждани във ферми. „Според нашите предложения
хората, които ядат много червено месо,
ще получат увеличение на общите си сметки
за храна чрез данъчно облагане,
каза пред Science Media Hub през декември 2023 г. Ерик Ламбин, главен научен съветник на Европейската комисия.

Освен налагането на финансови мерки в много страни обмислят и как да следят за по-хуманно отношение към животните.
Всичко дотук чертае сценарий, в който истинската пържола постепенно започва да отстъпва главната роля. Освен алтернативните дубльори, изброени дотук, пиесата включва други играчи. Кои са те – вижте в следващите страници.

Златен ориз
Това е ориз, в чийто геном са вмъкнати 2 гена, които участват естествено в биосинтеза на каротин – витамин А. Този генноинженерен подход води до производството и натрупването на повече ?-каротин в зърната.
„Нашата цел е да гарантираме, че хората от райони, които се хранят предимно с ориз, получават пълен набор от витамин А", обясняват създателите. Това важи за страни като Индия, Виетнам, Бангладеш, Филипините и Индонезия. Известно е, че не само проблемите със зрението, но и

много други заболявания са свързани
с дефицит на витамин А

Той играе съществена роля в поддържането на имунната система. Близо 40% от децата под 5-годишна възраст в развиващия се свят имат такъв дефицит, обявяват от Световната здравна организация. Създателите на златния ориз се надяват, че той може да компенсира недостига.
Дълго време иновацията среща съпротива от екологични групи и фермери и все още не е широко разпространена. Но създателите ? не се отказват и даже популяризират златния ориз на специален сайт www.goldenrice.org
CRISPR – що е то?
Днес на хора, утре и на растения. Или обратното. Иновативната технология се прилага за редактиране на гени, което позволява на учените да разделят нишките на ДНК и да вмъкват нови гени както в човешки, така и в растителен материал.

Иновацията може да се използва за различни подобрения. Според фермери в Айова например модифициран по този начин вариант на царевица осигурява по-високи добиви при по-сериозна суша от обикновено, съобщава през 2017 г. Plant Biotechnology Journal.
Други изследователи използват CRISPR, за да направят културите по-устойчиви на болести и да удължат живота им след прибиране на реколтата. Такъв е случаят с доматите – иновация, за която съобщават учени в Horticulture Research през 2019 г.
Друго изследване, публикувано в Plant Science през декември 2016 г., съобщава, че

генното инженерство може да защити
гроздето от вредни гъбички

По-рано същата година британски учени съобщават в Molecular Plant Pathology, че иновацията може да предпази краставиците от растителни вируси.
Учените отиват и по-далеч в надеждите си, че генното инженерство може да спаси света. „Растенията на бъдещето" – под такова заглавие Nature Plants разказа през 2019 г. за учени, които използват CRISPR или други методи на генно инженерство, за да научат

растенията да превръщат азота
от въздуха в храна за себе си!

Досега фермерите разчитаха главно на изкуствени торове. Оказва се, че много бобови растения, сред които соя, нахут и фъстъци, сами могат да си „организират" азота благодарение на симбиотичните връзки с бактериите. „Ако чрез вмъкване на нови гени можем да разширим способността за всички растения да трансформират азот, това драстично ще намали зависимостта на света от химически торове", пише Discover Magazine през юни 2021 г.