Скъпоценната легенда за глухарчето

Няма начин да не сте си пожелавали нещо, когато духате глухарче, нали? Това лечебно растение съдържа в своите листа, семена и корени една прекрасна легенда, която е на повече от век.
Глухарчетата са малки и често срещани жълти диви цветя. Някои хора не ги харесват особено, тъй като ги възприемат като плевели, които развалят вида на градините им. Те вероятно не осъзнават, че техните корени осигуряват на почвата добри количества азот и минерали. Освен това тези цветя са ценени и заради многобройните си медицински цели.

Не бива да забравяме, че арабските лекари през десети и единадесети век са използвали глухарче, за да разработят множество лекарства. Използвани са при треска, зъбобол, проблеми с уринирането, анемия, запек, артрит, диабет, проблеми с жлъчния мехур, киселини и кожни раздразнения.

Въпреки това не е толкова известно, че Taraxacum officinale е един от най-магическите елементи в природата. Цяла антропология на мистичното и духовното е изградена около това просто и обикновено растение. То очарова и омагьосва, както с умния начин, по който се трансформира, така и с легендата, изградена около него.

Формата на листата на това растение наподобява зъб на лъв (dents de lion ), откъдето идва и името му.

Легендата за глухарчето и ангела
Легендата за глухарчето е записана за първи път през 1918 г. в книгата „За часа на децата“. Състои се от набор от басни, които бивали публикувани всяка седмица в много вестници от 1908 г. нататък. По-късно изданието се превръща в сборник с приказки и легенди.

Заглавието „За часа на децата“ е вдъхновено от стихотворението на Хенри Уодсуърт Лонгфелоу, озаглавено „Часът на децата“. В това стихотворение той обяснява, че моментът, когато денят срещне залеза, е идеалното време за изобретяване и даване на път на фантазията, игрите и въображението. Той твърди, че това пространство от време е създадено за детството. Именно в този контекст възниква легендата за глухарчето.

Ангелът на цветята
Баснята разказва, че един ден ангелът на цветята слязъл на земята, за да намери цветето, което обичала най-много. Той търсил надлъж и шир, през полето, гората и градината.

Първо попаднал на лале и го попитал къде би искала да живее най-много. Лалето отговорило, че би искало да живее на кадифена морава на замък, където цветовете му ще се показват на фона на сивите стени. Освен това казало, че би искало принцесата да го докосне и да му каже колко е красиво. Тогава ангелът проговорил на розата. Той му задал същия въпрос. Розата споделила, че тъй като е крехка и деликатна, би искала да се покатери по стените на замъка, които да я предпазят от зло.

След това ангелът отишъл в гората и се натъкнал на теменужката. За пореден път той задал въпроса къде би искала да живее. Теменужката отговорила, че би предпочела заслона в гората с потока наблизо, за да охлади корените си, а дърветата да попречат на слънцето да развали красивия й цвят.

Ангелът бил пленен от глухарчето
По-късно ангелът открил глухарче, растящо между два камъка. Когато му задал същия въпрос, то казало, че би искало да живее навсякъде, където децата могат да го видят. Искало да живее край пътищата и по поляните и дори между цепнатините на градските тротоари, за да радва всички с яркия си цвят.

Ангелът избрал глухарчето за свое любимо цвете. Нещо повече, той му позволил да цъфти от пролетта до есента на всякакви места, както пожелае.

Глухарчето - цветето, което изпълнява детските желания
То също се разглежда като символ на Слънцето, Луната и звездите. Това очарователно растение се ражда като топка от жълти влакна, подобно на Слънцето, което ни дава живот. По-късно то придобива кръгла, пухкава, сребриста форма, като Луната през летните нощи. След това, за да разпространи семената си, то се отделя и пътува на големи разстояния.
Семената са като малки падащи звезди, носени от вятъра. Всеки път, когато децата духнат върху него, се казва, че едно от желанията им ще се сбъдне.

Всъщност всички ние сме израснали, духайки поне няколко пъти глухарче, вярвайки, че мечтите ни ще бъдат изпълнени.