По-големите братя и сестри страдат повече от родителските конфликти

Често, когато родителите водят собствени битки и семейните отношения се сриват, по-големите деца и трябва да поемат отговорността да се грижат за по-малките си братя и сестри.

С две думи, започват да носят обувки, които са им твърде големи и с които не могат да ходят.
Вие ли сте най-големият от своите братя и сестри? Ако е така, може би в даден момент тази роля ви е била неудобна.

Да си първородно дете, често означава, че трябва да пораснеш по-бързо и евентуално да поемеш отговорности по-рано, отколкото трябва.

Един факт, който си струва да се спомене, е, че когато родителите не са на разположение, по-големият брат или сестра са склонни да поемат защитната роля за по-малките деца в семейството.

В тези контексти, които са доминирани от малтретиране или разногласия между родителите, по-големите деца са принудени да узреят набързо.

Те понякога действат като посредници между родителите си, когато се карат или когато има ситуации на насилие.

По-големите братя и сестри в разгара на родителски кризи
Редът на раждане не определя личността. По-скоро се влияе от социалния контекст, който ни заобикаля. Например, когато дете на дванадесет, тринадесет или четиринадесет години трябва да поеме ролята на недостъпните родители, които не обръщат внимание на по-невръстните си наследници.

Ние сме обусловени от средата, в която израстваме, и динамиката с нашите майка и баща. Разбира се, в този процес на развитие и възникване на характера, взаимодействието с братята и сестрите също е ключово.

Проучване, проведено от университета „Пърдю” в Индия, твърди, че връзката, установена между братя и сестри, може да насърчи социалното обучение, стила на привързаност и много личностни черти на децата.

Ефектът на буфериране и недостъпни родители
Често се приема за даденост, че когато има конфликтни отношения между родителите, обикновено има конфликт и между братя и сестри. Но невинаги е така.

Родителите действат като социалния модел, който децата са склонни да имитират. Динамиката, доминирана от спорове, викове и упреци, създава хаотична и несигурна атмосфера.
„Буфериращият“ ефект означава, че фигурата на по-голям брат или сестра може да промени всичко. Това означава, че когато родителите не са на разположение, по-големите деца поемат ролята на възрастния. Те се превръщат в емоционална и физическа опора на своите по-малки братя и сестри. На практика те поемат, дават сигурност на своите братя и сестри и се превръщат в техен основен източник на валидна и положителна привързаност.

По-големите деца и неизискващ емоционален багаж
Проучване, проведено от Университета в Единбург (Обединеното кралство) през 2017 г., посочва, че средно по-големите братя и сестри имат по-висок коефициент на интелигентност от по-малките си братя и сестри. Това се дължи на факта, че тези деца получават повече стимулация, внимание и подкрепа от вторите, третите и т.н. деца м семейството.

Когато родителите са недостъпни или носят със себе си известна доза конфликт, децата са принудени да пораснат бързо и да поемат задачи и отговорности, които не им принадлежат. Те са индивиди, които притежават по-голяма зрялост в емоционалната интелигентност. Освен това те често са принудени да посредничат при проблемите на собствените си родители.

Те не само са задължени да се грижат за по-малките си братя и сестри, но често трябва да се грижат и за собствените си родители. Няма доказателства, които да потвърдят дали това повишава или не техния IQ. Те обаче често носят емоционален товар, който в крайна сметка е травматичен и контрапродуктивен.
При родителството бариерите между поколенията се размиват и децата са принудени да играят ролята на възрастен, пренебрегвайки себе си.

Раните на „детското родителство”
Фактът, че по-голям брат или сестра трябва да се грижи за своите по-малки братя и сестри и родители, е форма на психологическо насилие.

Освен това може да се наблюдава загуба на детството им и изкривяване на тяхната идентичност.

Като трябва да бъдат вид фигура, която осигурява подкрепа, сигурност и обич на своите близки, те израстват, без самите да получават тези предимства.

Следователно, те са склонни да носят със себе си белезите от травма и необслужвани нужди. Никой обаче не трябва да се лишава от собственото си детство, като се захваща със задачи и отговорности, които не му отговарят на възрастта . Детството е свещено и децата трябва да бъдат обичани, безусловно, на всяка цена.