Хиперродителство: начин за създаване на нещастни деца

Хиперродителството се определя като прекомерно отделяне на внимание върху децата.

Разбира се, всяко дете има нужда от внимание и постоянна грижа от родителите си, но понякога е важно да сте наясно докъде се простира границата на правилния баланс.

Истината е, че има фина линия, където може да насочите децата си да постигнат личностно израстване, без да попадат в капаните на емоционалната токсичност.
Родителството не е еквивалентно на контролиране, а възпитанието не означава задушаване, още по-малко подрязване на крилата на децата. В даден момент те ще станат възрастни, които са способни сами да вземат решения и да носят отговорност за живота си.

Хиперродителство и свръхзащита
Най-странното в този тип поведение или възпитателен подход е, че родителите участват във всеки аспект от живота на децата си: спорт, училище, хобита, храна, приятели...

Хиперродителят смята, че е най-добрият родител в света, който отглежда децата си по-добре от останалите. Но действителният емоционален и личен баланс на наследниците му може да не е отражение на неговото щастие.

Разочарование
Родителите може да имат ясна представа какво трябва да бъде перфектното дете, включително да гледат на себе си като на формула или отправна точка.

Но с течение на времето те ще открият, че децата им невинаги отговарят на идеалите им, което предизвиква чувство на разочарование.
Когато детето види това разочарование в очите на родителите си, то може да започне да изпитва чувство за провал и малоценност.

Тревожност и стрес
Хиперродителството върви ръка за ръка с „образователната хиперактивност“. Не е необичайно такива родители да ангажират децата си в множество извънкласни дейности, дори такива, от които самите хлапета не се интересуват.
• Постепенно те се стресират, с нива на тревожност, подобни на тези при възрастните.
• Родителите, които се занимават с хиперродителство, трудно понасят грешките на децата си. Те полагат всички усилия да отглеждат отговорни индивиди, които са имунизирани срещу грешки или провал, което е невъзможно.

Неспособност за провал
• Всяко дете трябва да има опит да се провали в нещо, за да може да се поучи от собствените си грешки.
• Децата, отгледани под шапката на хиперродителство, стават свои собствени съдници. Мама и татко са вдигнали летвата толкова високо, че когато малчуганите разберат, че няма да могат да я достигнат, потъват в депресия и самоунищожение.

Според проучване, проведено в Queen's University в Онтарио, Канада, една от най-сериозните последици от хиперродителството е, че децата на възраст между 7 и 12 години почти не знаят какво е да играят навън или да общуват с приятелите си. Те са нещастни.

Помнете, че отглеждането на дете включва преди всичко защитата му, но тази защита трябва да се основава на следните аспекти.

Защитете ги, така че да се чувстват в безопасност, а не „подвластни“
• Родителството чрез здрава привързаност означава насърчаване на вашето дете да има добра представа за себе си.
• Дете, което се чувства сигурно и признато от родителите си, ще има по-добро самочувствие и няма да се страхува да расте и зрее отговорно.

Защитете ги, като им давате съвети, но ги оставяйте да се учат от собствените си грешки
Защитете децата си, за да не страдат, и ги дръжте на прав път, но винаги насърчавайте индивидуалния им глас и ги оставяйте да правят собствените си грешки, за да могат да се учат от тях.

Не забравяйте да ги защитите, за да знаят, че винаги ще бъдете до тях
Привързаността и силата на връзката ви са безценни, особено в ранните години от живота на вашите деца. Но след като навършат седем или осем години, те правят голям скок към зрелостта.
• Тогава започват да изискват собствените си права и да развиват концепция за справедливост и морал. В този хаотичен етап преди юношеството те ще започнат да вземат решения, които могат да ви изненадат.
• Винаги ги слушайте и ги учете всеки ден, че за да бъдат свободни, те трябва да бъдат отговорни, че за да се ползват с определени привилегии, трябва да бъдат изпълнени определени задължения.

Трябва да насърчавате вид възпитание, което се основава на опит, а не чрез хиперродителство.