Обидата като инструмент за манипулация от страна на родителя

Оплакванията и негодуванието като елементи на контрол и манипулация на родителите често са основната причина за разпада на близките отношения и дистанцирането на детето от родителите. Това може да се изразява в преместване в друг град, комуникация с родителите от разстояние с посещение веднъж месечно или годишно.

Важно да разберете обаче, че механизмът на негодувание остава при вас. Възмущението се прехвърля в нова връзка - с приятели, любим човек. Вашето лично израстване и развитието ви в междуличностните отношения продължават да бъдат възпрепятствани от програмата за негодувание, „инсталирана” във вас в ранна детска възраст.

Проявата на негодувание доста често се случва в живота на всеки от нас, присъства дори в литературата, песните, филмите и фолклора.

Възмущение и личностно израстване - каква е връзката?

Възмущението е мощна характеристика на личноста и духовна спирачка. Възмущението ни „заключва“ в кръга на сценариите, пречи на развитието на личността и развитието на отношенията с участниците в ситуацията. Да пуснеш „престъплението”, означава да продължиш напред. Често това е обида от близки до нас хора.
Възрастта е мощен инструмент за закотвяне, използвайки негодувание, те се опитват да ни задържат до себе си. Това е спирачка за развитието, за личното движение напред.

Да се научиш да контролираш, да управляваш дете чрез негодувание, започва още в ранна детска възраст и затова е много здраво усвоено, създава се безусловна програма за подаване на натиск.

Родителите са „програмисти“ на децата си. Те влагат определени думи, интонации и сценарии на поведение на наследниците си. Това са манипулатори на думи, които със сигурност „включват“ механизмите на по-рано наученото поведение у детето. И, независимо на колко години е то, тези думи ще провокират у него привични модели на поведение, ще го държат под контрола на родителите му. Излизането отвъд родителския контрол предизвиква чувство на вина и страх, че нещо може да се случи с мама и татко и детето ще бъде обвинено за случилото се.

Почти всяка кавга, възникнала между родител и дете, има причина за придобиване на лична свобода от хлапето. Придобиването на лична свобода е естествен процес, без който духовното израстване на човек е невъзможно. Потискането на свободите и личностното израстване става чрез включване на механизма на негодувание и чувство на вина към родителите. Възмущението се превръща в „къса каишка“, на която родителят постоянно държи малчугана.

Важно е да се разбере, че негодуванието няма нищо общо с токсичността на отношенията. Това е безсъзнателен, напълно автоматичен процес, познаването на който най-вероятно се предава инстинктивно от поколение на поколение, както и в процеса на усвояване на примери от колективен опит, предаден чрез литература, филми, песни, житейски истории, които издигат негодуванието в нормата на социалното поведение, дават разрешение за обида.

Начини за излизане от негодувание

1. Чрез осъзнаването, че се манипулирате

Манипулаторът никога не признава, че манипулира - ситуационният сценарий е толкова здраво закотвен в подсъзнанието, че
преминава автоматично, без съзнателното участие на манипулатора. С други думи, манипулаторът едва ли е наясно, че манипулира.

Ще бъде достатъчно, за да осъзнаете себе си, че се манипулирате. В края на краищата, за да станете свободни вътрешно и да пренесете вътрешната свобода във външния свят, не е нужно да питате разрешение никого. Достатъчно осъзнаване и приемане на негодувание като инструмент за манипулация. Това е може би най-ефективният начин да се измъкнем от негодувание. И този изход е едностранчив.

Излизайки от негодувание, вие давате възможност да доразвиете отношенията си. Прекъсвате цикъла на негодувание. Разбира се, ще бъде много по-лесно да се обидите и вие, но това няма да промени ситуацията. Отговаряйки на обидата с обида, вие ще затваряте сценарийния кръг отново и отново.

2. Чрез работа със собственото си негодувание

Често не харесваме в другите това, което присъства в самите нас. Работете първо върху собственото си негодувание и го приемете и освободете. За да направите това, може да се опитате да прехвърлите доминанта на умствената си дейност върху други обекти и процеси на физическата реалност - дейности, събития, хора, за да намалите степента на негодувание. Опитайте се да не мислите за него. Постепенно то ще започне да губи емоционален баласт и ще остане само съзнателно ядро. Така постепенно, чрез управление на чувството на негодувание, може да преминете към неговото осъзнаване.

Как да спрем да се обиждаме: златни съвети?