Авторитарните майки - (не)обходимото зло за децата

Въпреки факта, че авторитаризмът почти винаги се свързва с бащината фигура, авторитарните майки също са доста често срещани. В тези случаи обаче емоционалното въздействие може да бъде по-вредно и да остави наистина дълбоки емоционални белези върху детето.

Значението на стила на родителство е жизненоважно за развитието на децата. Майката, която избира авторитаризма, избира да се отнася към детето си като към подчинен, да комуникира с него със заповеди и да очаква подчинение по всяко време. Нищо от това не е случайно и който избира тази динамика, го прави по конкретни причини.

Майката, която използва налагане, авторитет и нетолерантност в ежедневните си отношения с детето си, има скован и негъвкав ум. Липсата на емпатия, екзистенциалното разочарование и необходимостта всичко да е под контрол почти винаги показват чувство на несигурност и ниско самочувствие.

Характеристики на авторитарните майки
Има ли разлика между авторитарните бащи и майки? Изследване, проведено от Калифорнийския университет, твърди, че когато едно дете расте в среда, управлявана от авторитарна майка, то изпитва по-голяма емоционална недостатъчност. Освен това емоционалната студенина на майката може да бъде много по-вредна от тази, проявена от властен баща.

В много случаи майките са първите привързани фигури в живота на децата. Когато тази връзка се определя от свръхвзискателност, студенина и наказание, последствията могат да бъдат травматични.

Свръхпотребността, която крие чувство на неудовлетвореност
Авторитарните майки поставят прекомерни изисквания към децата си. Мнозина ще подчертаят, че е добре детето да има установени правила и че определени неща трябва да се изискват от него. Разбира се, това е вярно до известна степен, но има ограничения.
Да започнем с това, че жените, които упражняват авторитаризъм, често крият собствените си разочаровани желания. Може би животът им сега не е това, към което са се стремили в миналото. Може би не са успели да постигнат определена цел или не са напреднали в кариерата си по начина, по който са очаквали. Или може би връзката им с партньора не е от най-щастливите.

Тези и други измерения често очертават чувствата на провал, които се крият зад перфекционизма и възпитателната хипервзискателност:
• Доминиращата майка очертава в детайли какъв трябва да бъде животът на нейното дете.
• Детето рядко успява да достигне толкова висока летва. Това го кара да изпитва голяма тревожност и негативно самовъзприятие от ранна възраст. Колкото и да се опитва, то никога не успява да задоволи идеала, наложен от майка му.
Те говорят от името на децата си и вземат решения вместо тях

Проучване на Калифорнийския университет разкрива, че децата на авторитарни майки изпитват постоянно чувство на срам. Това е така, защото:
• Техните майки решават с кого могат и с кого не могат да бъдат приятели.
• Те говорят от името на децата си и често ги заглушават в разговор. Те решават какво харесва детето им и какво не. Планират и поемат всичко, с което детето трябва да се занимава сами.
Това означава, че детето им в крайна сметка развива постоянно чувство на срам, че няма глас или собствено мнение.

Авторитарни майки: манипулация и желязна дисциплина
Авторитарните майки не позволяват на себе си или на децата си да правят грешки. Така всеки път, когато претърпят неуспех, винаги търсят кого да обвинят. Например, ако са имали лош ден на работа, те не се колебаят да кажат на децата си, че са отговорни за това колко лошо са се държали или за проблемите, които причиняват на майка си.

Към манипулацията се добавя и желязната воля. Всяка дейност е планирана с правила, които са толкова строги, че не оставят място за игра, удоволствие и свобода. По този начин, като се има предвид тази тежка динамика, за децата на авторитарни майки е обичайно да развиват хранителни разстройства или дори да се самонараняват, когато са юноши.

Емоциите са признак на слабост
Майките, които са привърженици на пляскането, които смятат, че за да възпитават, трябва да налагат, наказват и заплашват, разбират малко емоционалната интелигентност. По правило емоциите нямат място и се санкционират. Освен това те етикетират всяка изразена емоция като слабост.

На детето, което плаче, се подиграва, това, което протестира, се порицава, а това, което крещи прекалено, когато се забавлява, се мърмори, защото се прави на глупак. Това несъмнено са преживявания, с които мнозина може да са запознати. Всъщност раната продължава да боли години по-късно. Това е така, защото авторитарното родителство не възпитава по-умни хора, то дава на света повече несигурни и нещастни същества.