Какво е детето ви - орхидея или глухарче?

Представете си група деца, които за първи път отиват на училище. Ще забележите, че някои от тях тропат с крака, пищят и изпадат в гневни изблици, докато други са развълнувани и очакват новото в живота им.

Защо някои от тях са толкова силни, а други са чувствителни пред стреса? Защо имат такова несъответствие в поведението и разлика в реакцията от една и съща ситуация.

Има ли нещо общо с гените?

Много учени и невролози смятат, че чувствителността към стреса се определя от гените. Освен това се вярва, че правилната грижа може да помогне за отмяна на нежеланите ефекти, причинени от гените до известна степен.

Как гените определят отговора към стреса

Активността в областта на глюкокортикоидния рецепторен ген (GR) NR3C1 определя как човек реагира на стреса. Този ген се свързва с кортизола - хормона на стреса, и му помага да общува с останалата част от тялото. Хората се нуждаем от умерено количество кортизол за общо функциониране. По време на стрес секрецията на този хормон ни кара да внимаваме в реакциите си спрямо заобикалящата ни среда.

Но прекомерната секреция на кортизол може да доведе до паника и безпокойство, превръщайки ни в свръхчувствителни към стреса.

Проучване, проведено сред деца на възраст между 11 години и 14 години, претърпели травма в детството, показва, че те имат намалена активност на глюкокортикоидния рецепторен ген (GR) NR3C1, което означава по-малко глюкокортикоидни рецептори в техните мозъци. С две думи, прекомерната секреция на кортизол не може да бъде регулирана в организма им.

Ето защо децата, претърпели травма, може да се превърнат в индивиди, които са податливи на големи количества кортизол и следователно са по-уязвими към ефектите на стреса.

Злоупотребата с деца може да бъде във всякаква форма. Варираща от пренебрегване на майката в ранна детска възраст, раздяла или изоставяне от родителите в детството и физическо или емоционално насилие. Това може да доведе до промяна на генната експресия на глюкокортикоидния рецептор (GR).

Смята се, че изменението на този ген е основната причина, която води до повишена чувствителност към стреса.

Затова децата, които са се сблъскали с някакъв вид травма от малки, като възрастни стават свръхчувствителност към външни стимули на стреса. Страдат от паника или тревожност и са по-податливи на проблеми с психичното здраве.

Дете орхидея и дете глухарче

Всяко цвете може да расте здраво и да цъфти красиво в пълния си потенциал, при условие че му се предоставят подходящите условия.

Повечето деца са като глухарчета и може да виреят върху всяка „почва“. Те са енергични, силни и здраво хванали се за живота.

Има и деца обаче, които са като орхидеите, и може да виреят само при специални условия. Когато тези деца успеят да разцъфнат, те са крехки, красиви, много специални.

Детето орхидея трябва да бъде отглеждано с внимание, за да се превърне в красиво човешко същество. Да бъде силно и устойчиво чрез предоставяне на любяща грижа и подкрепа от страна на родители и близки.

Такава среда минимизира рисковете тези деца да се сблъскат с умствени или психопатологични проблеми по-късно през живота си.

Децата се нуждаят от нежна любов и подкрепа, за да изградят своята увереност. Когато чувствителните деца орхидеи се подкрепят и отглеждат адекватно и с разбиране, те може да пораснат силни, устойчиви, уверени, изискани и артистични човешки същества.