Лазар Радков, основател на „Капачки за бъдеще“: Гледам да не натрисам на хората моите слабости и келешлъци

За Лазар Радков – основателя на инициативата „Капачки за бъдеще“ и сайта Kauzi.bg, е най-добре да се говори в цифри. А те са:

Над 700 000 кг събрана и рециклирана пластмаса.

Дарени 22 кувьоза в 22 болници в 22 града.

Дарена техника на още 14 болници в 14 града.

Дарена една детска неонатална линейка и втора в процес.

Над 600 доброволни пункта за капачки.

Хиляди доброволци.

Близо 600 000 в социалните мрежи говорят за „Капачки за бъдеще“ и вероятно над 1 000 000 събират.

Само 24 часа в денонощието и един Лазар с много, неизброими мечти.

Моля, разкажете за себе си, като нека започнем от детството и вашето семейство.
– Израснах в семейство на здраво бачкащи родители. Работеха на повече от едно място, като се занимаваха предимно с фотография. Добри, честни хора, които много ме обичаха. Прекарах първите седем години от живота си в Стария град в Пловдив, което е едно страхотно място за дете да израсне. Като изключим постоянно ожулените колене предвид терена там, но това са нормални неща.

Започнали сте работа на 16 г. Защо така решиха родителите ви?
– Баща ми имаше две малки фотостудиа в Кричим и Пещера и трето в Пловдив. Обаче той не можеше да стои много на едно място и ми предложи аз да поема фотостудиото... и аз приех. Ходех половин ден на училище в английската гимназия, през останалото време правех снимки, приемах поръчки и т.н. От време на време ми се налагаше да се бия с местните гамени, които се случваше да ми счупят прозореца. Абе, забавни времена бяха.

Баща ви е държал много да направи от вас мъж. Как го постигна и за какво сте му най-благодарен днес?
– Още от малък ме учеше на ръкопашен бой. Учеше ме да не позволявам на никого да издевателства над мен и да се защитавам, дори другият да е два пъти по-голям. И го правех. Доста успешно. Освен това в неговите ръце още на 5-годишна възраст изстрелях първия пълнител от 30 халосни патрона с АК 47.

Как минаха студентските ви години в Германия и какво „внесохте“ оттам тук?
– В Германия се изградих като самостоятелен зрял човек. Това ми беше целта, като заминах, и смятам, че криво-ляво се справих. Като се качих на автобуса за Хамбург през септември 2002 г., бях решил, че оттук нататък ще намеря начин сам да плащам всичките си сметки и да се оправям в живота. И успях. Още първия месец си намерих работа и оттогава не съм спирал да бачкам. Като на моменти съм работил на две и дори на три места едновременно, дневна смяна директно след нощната или лекции директно след нощната...
Не съм сигурен какво съм внесъл. Хората около мен твърдят, че съм много дисциплиниран, а аз винаги съм смятал, че е точно обратното. И реално не знам сега на тях ли на вярвам, или на себе си. Обаче е факт, че съм доста по-дисциплиниран от повечето хора, които познавам, което, от своя страна, е доста притеснително. (Смее се.).

Кога за първи път проявихте желание да сте част от обществения живот и да помагате?
– През годините съм правил много на брой безвъзмездни лекции за ученици и студенти на тема спорт, здраве, хранене и т.н., открити тренировки като принос към обществото, участвал съм в ученически академии като ментор, подпомагал съм и съм инициитар различни каузи. Никога не съм отказвал да говоря пред ученици и студенти, стига да не съм имал вече поет ангажимент за съответната дата и час или не съм бил тотално смазан от работа. Просто вярвам, че трябва да инвестираме с всички налични средства в младежите и да се стараем да даваме добър личен пример.

Кога и как се зароди идеята за „Капачки за бъдеще“?
– Имаше преди време една кампания „Капачки в действие“ – с моите приятели, колеги и трениращи решихме да започнем да събираме капачки и и със събраното да направим нещо в полза на обществото. Точно тогава водех открити тренировки в парка за всички желаещи. Напълно безвъзмездно. На тренировката, на която споделих идеята си, беше и Мартина Йорданова. По-късно ми се обади да ми донесе един багажник с капачки, които нейни познати ѝ били дали. Видя ни един човек и ни даде още един чувал. Снимахме се, пуснах снимката на моята страница във Фейсбук и попитах хората за какво според тях е добре да започнем да събираме капачки. Повечето отговори бяха - кувьоз, кувьоз, кувьоз...

Какви хора срещнахте по пътя си? Доброто привлича ли добро, или обратното, в днешно време му е трудно?
– О, покрай благотворителните кампании успяхме да помогнем на много болници, но основното – освен огромното удовлетворение, което аз спечелих, бяха хората. Невероятни същества, с които ме срещнаха благотворителните каузи. Ако някой смята, че в България има прекалено малко добри и смислени хора, да се захване с доброволчество и благотворителност. Повечето хора там са чудесни. Човеци с главно Ч!

И така, днес на фокус е Каузи.бг. Какво представлява вашият проект и как ще привлечете хората като съмишленици?
– Създадох www.kauzi.bg на мястото на една голяма платформа за благотворителност, която се провали с гръм и трясък преди година. Идеята на платформата е да събере всички доказали се с време, с полезността и с прозрачността си каузи, които работят за това България да стане по-добро място. Да популяризира дейността им и да им помогне да събират още средства, с които да вършат в още по-голям мащаб хубавините, които вършат. С две думи – имаме за цел да върнем доверието в благотворителността и да подпомогнем каузите.
Отделно убедихме наши приятели с фирми да даряват по 1 лев за всеки регистриран човек на платформата. След това тези пари се разпределят между каузите. Така че дори да нямате възможност да дарите – дори само с регистрацията си на Каузи.бг, вие вече помагате.

Може ли да се каже, че вие постоянно задавате тренд в благотворството?
– То може и да може да се каже, но трябва да го кажат хората от обществото, не аз...

Мислите ли, че времето на лошите момчета свърши и днес всички искат добри момчета с големи сърца и силна енергия?
– Нямам идея. Мисля, че повечето хора имаме светла и тъмна страна. Въпросът е на коя успяваме да дадем израз – на градивната или на деструктивната. Аз постоянно се боря с моите слабости и келешлъци и много се старая да не ги натрисам на хората. Затова вероятно нямам идея какво правят лошите момчета и дали им е минало времето.

Животът ви обаче не е само благотворителност. Имате спортен клуб, студенти, учите за парамедик. Каква е формулата на неизчерпаемата енергия?
– Няма неизчерпаема енергия. Има 24 часа и сили, които никога не стигат за всичко. Но аз имам една тайна! И тя е, че съм наясно, че не мога да се справя с всичко. Наясно съм, че понякога не остава време за всичко, което искаме да свършим. Понякога не смогваме, понякога се проваляме.
С годините успявам да се товаря все по-малко и да се обвинявам все по-рядко, когато не мога да направя всичко, което искам, или се проваля. Надявам се някога да дойде денят, в който ще спра напълно да се тормозя, и ще остане единствено да се наслаждавам на нещата, които съм свършил. Да видим дали ще дойде.

Какъв баща сте?
– Опитвам се да бъда забавен и подкрепящ баща. Опитвам се да давам максимална свобода на сина ми, но и да поставям здравословни граници. Защото без граници не може, а и децата имат нужда от тях. За момента мисля, че с жена ми се справяме доста добре – имам спокойно, умно и любознателно дете, което повечето време се занимава да си строи, майстори или рисува неща. От време на време се хваща и да си чете по малко. Догодина ще е първи клас и ще трябва всички да се адаптираме с новите порядки в живота ни.

Много често хора, които работят за благотворителни каузи, ощетяват семействата си откъм време и усилия. Страхувате ли се, че може да се случи и на вас и как компенсирате у дома огромната си ангажираност?
– Човек винаги плаща цена. Независимо какво прави. И понякога цената е недостатъчно сън, друг път е преумора, трети път - компрометирана имунна система и доста често е по-малко време за най-близките хора. А понякога е всичко накуп. Няма какво да се лъжем, не всичко е цветя и рози и това е в реда на нещата. Искаш да имаш време за всичко – ходиш на работа и след това прекарваш време със семейството. Искаш да променяш света – наясно си, че ще ти струва едно или друго, плащаш си цената и това е. И тук искам да благодаря на моето семейство, което ме подкрепя изключително много и проявява разбиране за това, че почти постоянно работя.

Когато говорите за успех, каква е вашата дефиниция?
– За мен успехът е преди всичко вътрешно усещане. И по-скоро бих го нарекъл удовлетворение. Удовлетворение, че си се борил и продължаваш да се бориш за това, в което вярваш. Удовлетворение, че успяваш да даваш почти всичко от себе си. Удовлетворение, че успяваш да направиш все повече неща. Удовлетворение от това, че си направил нещо полезно и си успял да помогнеш по някакъв начин.
И, разбира се, колкото и да се опитвам и да се старая – невинаги съм удовлетворен, понеже много често си мисля как съм можел да направя повече, да се раздам повече и т.н. Дори когато съм преуморен и системно недоспал. Но какво да се прави...
Най-лесният начин да се справим е просто да приемем, че животът е устроен така. И да правим каквото можем. Накрая така или иначе ще стане каквото стане. И това е чудесно!

Интервюто на Лазар Радков е част от проекта на „24 часа“ и списание „TREND“, който нарекохме „Мъжете, които задават TREND“. То е естествено продължение на суперуспешното списание „Жените, които променят“ (продукция на "24 часа" и MILA.bg) , което беше издадено през пролетта на 2021 г. и разказаше историите на успеха на едни от най-влиятелните жени в България. „Мъжете, които задават TREND“ ни води в мъжкия свят и ни среща с лидери и изтъкнати визионери във всички области – от икономиката, бизнеса, спорта, културата и стила на живот, като в същото време дава думата на изтъкнати в сферата си дами, които споделят кои за тях са мъжете, които задават TREND.