Маги и Джуди Халваджиян нямат никаква нужда от представяне. А и ще ми трябват няколко страници да изброя техните предавания, филми, клипове, награди и... голямата арменска рода. Вместо това с тях ще потърся концентрирано отговор на въпроса къде се крие генезисът на успеха.
Разбира се, че в семейството! Винаги! Всичко започва оттам, убедени са и двамата братя. Маги винаги е вярвал в това, че няма среда, която може да развали човек, който има здрава основа и добро възпитание. Затова е убеден, че всичко, включително и успехът, се дължи на генетиката. На „багажа“, който носиш и който се предава от поколение на поколение. Кръвта, която тече във вените ти, и възпитанието, което получаваш като малък, са определящи за житейския ти път до края.
Историята на двамата братя е историята на повечето арменци в България и на тези, които са избягали от Турция при геноцида в края на XIX век, когато са заклани почти 2 милиона арменци, а 1 милион са изгонени. Техните баба и дядо също са принудени да се спасят и се установяват в България. Дядо им е предприемчив и успява да създаде фабрика за сладки на мястото на днешния квартал „Сторгозия“ в Плевен. Тук се раждат и тримата им синове – Бедрос – бащата на двамата братя, Жираир и Арменак.
Впоследствие голяма част от роднините им се изнасят и се пръсват по света. Днес имат роднини из цяла Европа и Америка.
Бащата на Маги и Джуди е куклен актьор, който работи в Плевен, Варна и София, а майка им е балерина, която и танцува, и преподава. И двамата нямат шанс за по-сериозна кариера, тъй като никога не стават членове на партията. Баща им дори остава без паспорт известно време, защото анонимен „приятел“ подшушва на ДС, че Бедрос иска да бяга в Холандия и да отваря там арменски ресторант. Казват, че той никога през живота си не е готвил, но благодарение на доноса с майка им не могат да пътуват дълго време, а това възпрепятства работата им. По онова време двамата имат общ номер – атракцион с кукли, с който печелят международен фестивал, но така и не успяват да го покажат по света.
Маги помни повечето роднини – и дядо си, и баба си, но в един период много от тях си отиват и когато семейството се озовава в София и през 1974-а и се ражда Джуди, вече е доста по-самотно.
Към средата на 80-те родителите им заминават за Италия, където импресариото на Бедрос успява да му уреди работна виза. Маги, който вече е завършил цирково училище в Москва, отива при тях през февруари 1990 г. с идеята да учи режисура и да си намери работа. На 18 февруари отпразнуват неговия рожден ден и едва
6 днИ по-късно баща му е покосен от масивен инфаркт
и си отива от този свят завинаги на 51 години.
„Аз бях по-подготвен за живота в онзи момент, защото бях живял четири години в Москва сам, а после бях изкарал и две години казарма“, казва Маги. Джуди е сигурен, че баща им продължава да е с тях и да им помага, но признава, че на него тази загуба се отразява изключително тежко, защото тогава е на 15 години и е много свързан с татко си. Той е човекът, с когото споделя всичко. „Отрази ми се ужасно тежко. За тези 15 години научих много от него, най-важните неща в живота. И съм сигурен, че впоследствие това, в което ме беше възпитал, предопредели пътя ми и начина ми на живот.“ Джуди взима от баща си най-важния урок – чувството за справедливост и умението да не предава никога тази ценност. „В този смисъл баща ми продължава да ми бъде опора и до днес“, уверен е той.
В тежкия момент върху плещите на Маги пада цялата отговорност за семейството. Той трябва бързо да реши какво ще работи, за да може да помогне на близките си. „За себе си лично тогава намерих утеха в работата. Трябваше бързо да продължим напред, за да преодолеем този шок“, спомня си режисьорът. Той вярва, че смъртта на баща им, която е „брутална загуба“, ги учи всъщност да оцеляват. И ги прави много по-силни. „Направи ни хора, които разчитат само и единствено на себе си.“
Джуди остава заедно с майка им в Италия и продължава да учи. Маги се връща у нас. Вече е за женен за Кремена и се е родил синът им Бедрос. В България големият брат трябва да започне от нулата. Не е лесно, но „багажът“, наследен от баща им, прави пътя по-ясен и целенасочен.
Братята никога не предават най-важ¬ния урок от родителите си – без значение къде искаш да отидеш, какво искаш да постигнеш, да не го правиш през труповете на други хора.
“Най-важният урок от нашите родители е да бъдем добри хора –
казва Маги. – Аз изключително вярвам в това, че няма значение какви цели си поставяш и накъде си тръгнал, всяко нещо можеш да постигнеш дипломатично и правейки готини работи. Защото имаме множество примери в големия бизнес на страхотно успели бизнесмени, покорили света, които са, с извинение, отвратителни лайна.“ Режисьорът има един аршин за успеха и това е колко добър човек си и какъв професионалист си. Защото „не можеш да бъдеш успял човек, ако си кофти човек“. Поне в очите на него и брат му нещата стоят така.
„Аз безкрайно уважавам добрите хора и съм готов да си дам сърцето за такива, защото останаха малко – казва Маги. – Около мен виждам освирепели хора, които с цената на всичко драпат да стигнат някъде, а това ме отвращава. Защото знам, че може и по другия начин. Те може би не знаят другия начин или не вярват в него, но накрая, когато приключваш земния си път, е хубаво да имаш чисти спомени, че си свършил добри неща тук. А не да имаш брутална банкова сметка, ама хората цял живота да са те ненавиждали...“
Никога в главата на баща им не е имало схеми и далавери. Напротив, учил ги е, че ако са постоянни и ако правят нещата, които обичат, както трябва, ще стигнат много далече. Днес и двамата са уверени, че урокът е правилен.
„Най-важното, на което баща ми ме научи, беше да живея с високо чувство за справедливост – разказва Джуди. – Неслучайно правя „Господари на ефира“. За мен, когато има несправедливост, всичко друго губи значение. Той ни научи да сме честни и да не се предаваме никога.“ По-малкият брат признава, че по-трудно се живее с такива идеали, но за него никога няма да има друг път, защото иска всеки ден да заспива спокойно от свършеното.
Три дни преди баща им да почине, Маги си спомня как се пъхнал до него в леглото и двамата си говорили дълго. „Нищо не може да ми замени това усещане – споделя той. – Да седнеш до един добър, умен и мъдър човек и да черпиш от него опит, а всяка негова дума да ти остава в съзнанието, е безценно.“ Той смята, че брат му е научил още повече неща от баща им, защото Маги го е нямало шест години. И понякога малко му завижда за това време с техните родители.
Джуди е взел от баща им спокойствието, а Маги – лудостта от тяхната майка
Бедрос е бил топъл, но хладнокръвен, търпелив и вдъхвал сигурност на близките си. А майка им, която е на 77, до ден днешен е страстна и неуморна. От 6 сутринта тича по задачи, дори доскоро преподавала в балетната си школа в Италия. „Тя хваща 30-40 деца и правят „Лебедово езеро“, което е безумие, изключително трудно и амбициозно. Това е някакъв вид лудост, обсебеност от това, което правиш. И аз съм го взел от нея“, категоричен е Маги. „Има моменти, в които аз също много се паля – добавя Джуди. – За съжаление, липсата на справедливост в тази държава ме вади от спокойствието ми твърде често.“
Следвайки примера на брат си, Джуди учи за продуцент в Италия. Маги вече е в България и му казва, че тук има бизнес и телевизиите, които тепърва ще се развиват, имат нужда от съдържание. Това е преломен момент за Джуди. Той е живял 18 години в Италия и нямал планове да се връща. Но предизвикателството е голямо и днес той мисли, че решението му да го приеме е „виновно“ да се случи всичко друго по-нататък в живота му.
Джуди се връща в България, нарамил една голяма мечта
Двамата с брат му в Италия са отраснали с „Господари на ефира“ и са огромни фенове на предаването. По-малкият брат се прибира, решен двамата да го направят и тук. Именно вроденото му чувство за справедливост е в основата на това силно желание, на тази мечта, която първоначално изглежда налудничава. Да, Маги не вярва, че „Господари на ефира“ е възможно да се случи у нас. Това е ежедневно предаване с огромен екип и никоя телевизия на онзи етап не познава подобен формат и не е правила такъв. В същото време, за да убедят някоя медия да поеме риска, те не могат да го продадат на думи, трябва да съберат екип и да заснемат пилотка. Двамата братя се справят с това, въпреки че Маги до последно има съмнения, че е възможно да стане. Джуди е този, който не спира да вярва в идеята.
„Но еднократният успех може да се случи на всеки. Всеки може да роди една добра идея и да постигне някакъв успех – казва Маги. – По-важно е как задържаш този успех 10, 20, 30, 50 години. В това е тайната... По някаква причина ние се оказахме способни да правим именно това.“
Той вярва, че
тайната на техния успех се корени в постоянството
Когато имаш една идея, никога, при никакви обстоятелства да не се отказваш. А според него много хора имат добри идеи, но малко от тях са готови да платят цената на успеха.
И двамата се отказват трудно. Реализирали са идеи, които са се родили преди 12 години, но по някаква причина за 12 години не е било възможно да се осъществят. Междувременно правят други неща, не се спират, но през цялото време имат едно наум, че един ден ще осъществят идеята си. Според тях се изисква изключителна вяра в себе си и в идеята. „В повечето случаи хората, които се лутат и постоянно правят нови и нови неща, не успяват – смята Маги. – Те се огъват под трудностите и не им достига постоянство.“
„Няма рецепта за успех и за налагане на трендове – допълва го Джуди. – Когато нещо се прави насила, никога не се получава. Или възможността да се получи е много по-малка.“ Той е убеден, че няма случайни неща, а напротив – следваме предопределена нишка в живота си и ако вярваме от дълбокото на сърцето си в нещо и полагаме страшно много труд, успяваме. И макар да са бачкали здраво през годините и да не пускат темпото до днес, и за двамата работата е част от удоволствието и никога не са я усещали като тежест.
Когато братята започват да правят телевизия, на практика модерна телевизия в България няма. Тогава – в ранните 90, Маги предлага на известни наши творци да им снима клипове, а те дори не разбират за какво им говори, като могат да отидат в БНТ и да им направят клип безплатно. Огромна стъпка за Маги е да ги убеди, че може да им предложи нещо далеч по-добро, но то ще струва пари. „Беше трудна битка, но си я спечелих. Отново с постоянство“, спомня си режисьорът.
Около 1995 година вече масово започва да снима клипове. В един момент неговата компания вече снима около 90% от клиповете за български изпълнители изобщо. Той е убеден, че този успех се дължи на факта, че във всеки клип вкарва по нещо ново. „Не трябваше да става конвейер – разказва. – Това идва от моето любопитство. Аз не искам на мен да ми е скучно. Аз искам на мен да ми е интересна работата, която работя.“
В един момент се отказва. „Голямата опасност, когато те търсят отвсякъде, е да свикнеш и да се пуснеш по инерцията на парите“, обяснява днес Маги, който не иска да си позволи нито такава инерция, нито да спре да се надскача. Проблемът е, че в един момент е снимал буквално всичко, а новите идеи надхвърлят финансовите възможности на който е да е музикален проект.
„Спрях с клиповете в момента, в който осъзнах, че съм изчерпал добрите си идеи, които са за малко пари – разказва режисьорът. – Не искам да дойде Лили Иванова и да разчита, че аз ще направя нещо хубаво за нея, а аз да ѝ дам нещо, което вече съм правил за някой друг. Аз искам да направя за нея нещо различно. Но понеже вече съм минал по този път, трябва да се изкача няколко крачки нагоре. А там вече всичко струва много пари.“
Братята смятат, че тренд можеш да създадеш само и единствено ако мислиш различно.
Ако си в менстрийма, трудно ще създадеш тренд
Идеята ти може да сработи, може и не. Двамата просто не спират да опитват.
Затова за тях провали не съществуват. „Силата е в това, когато се спънеш, моментално да имаш още три идеи“, вярва Маги. „Ако не можеш да падаш и ако не знаеш какво е загуба, никога няма да се научиш на успех – допълва го Джуди. – Минали сме през много трудности, преодолявали сме всякакви препятствия и те са ни ценни, защото винаги сме взимали поука от изживяното.“ За него най-важното нещо е да вярваш в това, което правиш. Ако вярваш, няма как да не ти се случи желаното.
За успеха в брака Маги мисли по същия начин. Да бъдеш заедно с някого 33 години, не е случайно, категоричен е той. „Има много компромиси, има и много постоянство. Особено в нашия бизнес. Въпросът е в какво вярваш“, казва. А той вярва в семейството. Знае, че никой не може да се закълне в нищо. Утре някой се влюбва, тези неща са божа работа, не питат. „И става големият цвръц. Въпросът е, че човек трябва да внимава и да се пази, ако иска да си съхрани семейството.“
Той се учудва на приятели, които с лека ръка приключават брак, връзка. Убеден е, че какъвто и конфликт да има, дори и изневяра, може да се намери начин двама души да се разберат. Смята, че
трябва да се направи всичко, за да се съхрани семейството
„Тайна няма. Ако не вярваш в брака, няма да имаш хубав брак.“
За любовта Джуди отговаря по-лаконично. За него любовта е във всичко, което прави – от работата до отношенията с хората. Няма съмнение, че когато подходиш с любов, ще ти се върне със същото. „Без любов сме обречени“, отсича той.
Признава, че му е ужасно трудно да балансира между професията и личния си живот, и дори смята, че тепърва има да догонва Маги в това отношение. Но времето е пред него, а както разбрахме, когато един Халваджиян иска нещо, той няма как да не го постигне.
Интервюто на Маги и Джуди Халваджиян е част от проекта на „24 часа“ и списание „TREND“, който нарекохме „Мъжете, които задават TREND“. То е естествено продължение на суперуспешното списание „Жените, които променят“ (продукция на "24 часа" и MILA.bg) , което беше издадено през пролетта на 2021 г. и разказаше историите на успеха на едни от най-влиятелните жени в България. „Мъжете, които задават TREND“ ни води в мъжкия свят и ни среща с лидери и изтъкнати визионери във всички области – от икономиката, бизнеса, спорта, културата и стила на живот, като в същото време дава думата на изтъкнати в сферата си дами, които споделят кои за тях са мъжете, които задават TREND.
Коментари (0)
Вашият коментар