Гала: Личният ми живот не е за пример

Днес тв водещата пораства с още една годинка.

Бъди жива и здрава, Гала! Сбъднато да ти е! Припомняме ви един наш уютен разговор с нея.

Домът на Гала е уютен, направен и подреден с много вкус, решен предимно в бяло. Бялото и черното са любимите й цветове, те преобладават в гардероба й. Гостуваме й в петък следобед, вечерта й предстои обичайното женско парти. Петък и събота са дните, в които водещата на предаването „На кафе” разпуска с приятели. Отделя ни време, за да разкаже повече за новия си дом, за личния си живот и защо не обича да говори за него.

Да, макар че и предишният ми дом, който се намира отсреща в съседния блок и там сега живее майка ми, пак аз съм го правила и пак с много любов. Това жилище стана по-бяло и може би прекалено женско. От няколко години живеем в него със Стефан и дъщеря ми Мари.

Какво правиш в домакинството?

Когато имам време готвя и ако има за кого, го правя с огромна любов. Но много от домакинската работа не я обичам. И както съм работлив и неуморим човек, перфекционист в това, което ми харесва да правя, съм изключително мързелива в онези неща, които не обичам и все ги отлагам. Но не мога да легна и да си почивам, колкото и да съм изморена. За да е всичко прибрано, поисках да има шкафченца на всевъзможни места, дори и отстрани на масите.

Това, че харесваш черното и бялото като цветове, означава ли, че си краен човек?

Обичам нюансите във взаимоотношенията и във всичко в живота. Дрехите ми в гардероба са в черно и бяло, не знам защо, харесвам се в тези цветове. В основните неща в живота, когато става въпрос за добро и лошо, за предателство и истина, също не търся нюанси, наистина са черни или бели. Но едва ли това мое отношение се е пренесло и в гардероба ми.

Неведнъж си давала да се разбере, че не обичаш да разказваш за личния си живот, но беше „принудена” да гостуваш в собственото си предаване заедно със Стефан – мъжа, с когото живееш, след като се раздели със съпруга си Константин, и да говорите за връзката си?

Наистина не обичам да говоря за личния си живот. Но малко след стартирането на предаването, след като около две години прекъсна и не беше на екран, продуцентите направиха фокус групи, за да разберат какво харесват и не харесват зрителите, какво одобряват и не одобряват. Оказа се, че масово не одобряваха това, че не споделям нищо за себе си. Което ме изненада, защото личният ми живот не е за пример – имам раздяла, разведена съм с дете и няма какво да се хваля с това? От друга страна това са нормални неща, но дано не се случват на хората и да имат устойчиви бракове.

Така е и това е най-трудното в работата ми. По-лесно ми е с хора, които съм виждала в други интервюта, че обичат да говорят за личния си живот.

Жестоко беше признанието на Нана в ефир, водещата на „Съдебен спор”, че е болна от рак... За такава постъпка се изисква да си много силен човек, може би?

Много съм впечатлена от нея... Харесвам я, тя често идва в нашата женска компания, когато излизаме и наистина смятам, че между нас има близост, която не е само колегиална. Страшна драма в живота на човек е да се сблъска с тази диагноза. Не знам какво се изисква, за да споделиш подобно нещо, и то много скоро, след като си разбрал, че си болен. Но в това е истинският смисъл на известността – да я посветиш, да я инвестираш в нещо добро, което ще помогне на други хора в твоята ситуация. А не да кажеш дали си сменила мъжа или не си и добре ли се чувстваш в тази или в онази връзка. Споделянето в трудни моменти има смисъл, за да може човекът отсреща да усети съпричастност. Много известни хора си отидоха, за които сме знаели и не сме знаели, че имат проблеми, други се борят със заболявания, дай Боже да се оправят и всичко с живота им да е наред. Но почти няма хора, които така открито да говорят, както направи Нана.

Тя е много свястно дете, хрисимо, прибрано, умерено, много любвеобилно и не се е налагало да я пазя досега, може би тепърва ще се налага (усмихва се). Радвам се, че съм я научила да се извинява, като сгреши и без никакви притеснения да казва, че съжалява и да може да прощава лесно. Аз съм такъв човек.

Външно Мари прилича много на баща си, какви отношения имат двамата?

Наистина прилича на баща си, но започна малко да се променя и да прилича и на мен.

Двамата имат нормални отношения и се опитвам да направя възможно колкото се може повече това да е така, и то заради детето, не заради баща й. Аз съм имала много прекрасен баща и ми се иска и тя да изпита нещата, които аз съм изпитвала с него. Искам да има хубава връзка с баща си. Не винаги се получава... Баща й си тръгна по някакъв начин наранен и съжаляващ, че връзката ни приключва. И това малко се отрази на отношенията му с Мари. Но от мен няма подобни забрани – да се виждат веднъж в месеца и да ходят на определени места. Всеки ден, ако искат, могат да се виждат.

Спокойна съм, което за мен е форма на щастие. Не се измъквам от въпроса, но не обичам думата щастие. Радостна съм, пълно ми е, защото виждам, че хората, които обичам, са добре. Има други моменти, в които съм много тъжна заради нещо... Щастието е съвършенство и си представям винаги да си на гребена на вълната, което няма как да стане. Затова и никога не пожелавам щастие. Ако ме питаш как се чувствам в личен план, с човека до мен, ще кажа, че ми е добре и ми е спокойно.

Блиц

Книгата, която те кара отново да се връщаш към нея: „Великият Гетсби”.

Филмът, който те кара да мечтаеш: „Коса”... обичам старото кино.

Мъжът, който те кара да се чувстваш желана: Моят мъж (Стефан).

Приятелката, която те кара да се забавляваш: Кремена (Халваджиян).

Музиката, която те кара да танцуваш: Няма такава музика. И като ми кажат: „Ох, не мога да не стана да танцувам, ей тук (показва стомаха си, б.а.) ми става нещо!” На мен никога нищо не ми става. Обичам да релаксирам на музика, понякога възбужда емоции в мен, но никога, когато слушам каквото и да било, не ме кара да стана и да танцувам.

Любимото ти място извън дома: Нови хан, където снимаме „На кафе” (залива се от смях, б.а.). То си е така, но обичам планината.

Предпочитан цвят: Черно и бяло са цветовете, които преобладават в гардероба ми.

Не съм суетна. Сама се гримирам за предаването, защото не ми харесва, че гримьорите слагат прекалено много грим. И в ежедневието се гримирам леко. Относно козметичните процедури не съм смела. Много неща съм склонна да експериментирам и много – не съм. Катя Паскова е моят дерматолог. Ботокс са ми слагали в ефир. Филъри не съм си правила. Има много нови терапии, които за да са ефикасни, трябва да се правят редовно. Аз не съм постоянна в това отношение.

За предаването

Много дисциплиниран човек съм – вечер лягам в 00 ч. и сутрин ставам в 5.30, за да мога навреме да стигна в Нови хан, където снимаме „На кафе”. Към 18 ч. получавам сценария за следващия ден, по който трябва да се подготвя. Никъде не ходя през седмицата, много рядко се случва да отида, ако пиарите настояват да присъствам на светско събитие или близък човек има празник. Петък и събота са дните, в които си позволявам да разпускам. Не знам дали седмица се събира да съм отсъствала, откакто съм водеща на „На кафе”. Не отидох на работа, когато дъщеря ми беше болна от шарка и веднъж, когато аз се разболях. Дори и със система съм водила предаването. Стана ми много зле преди ефир, а гостите бяха дошли вече. Наложи се екип от болница „Токуда” да пристигне, за да ми сложат система. Главната редакторка беше много доволна и каза: „Много добре се получи, никой досега не е водил в ефир със система!”

снимки Нора Ангелова

стилист Даниела Атанасова